За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 43

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XI

ШЕСТОЪГЪЛНИКЪТ С ЦЕНТРАЛНА ТОЧКА,

ИЛИ СЕДМИЯТ КЛЮЧ

Обсъждайки силата на имената (Baalshem), Молитор смята за невъзможно да се отрича, че „Кабала“ – независимо от днешната злоупотреба с нея – почива на много дълбока и научна основа. И щом това е така, той прави извода, че ако:

„Пред името на Исус трябва да се поклонят всички останали Имена, защо Тетраграматон не притежава същата власт?“1

1 „Tradition“, гл. „Числата“.

Това е разумно и логично. Тъй като, ако Питагор е разглеждал шестоъгълника, образуван от два кръстосани триъгълника, като символ на творението, а египтяните – като символ на съюза на огъня и водата (или раждането), есеите са виждали в него печата на Соломон, евреите – щита на Давид, индусите – знака на Вишну (и до днес); и ако дори в Русия и Полша двойният триъгълник се разглежда като могъщ талисман – тогава такова широко разпространено приложение говори, че в него има нещо. Действително, ясно е, че такъв древен и повсеместно почитан символ не бива просто да се отхвърли, за да се надсмиват над него онези, които нищо не знаят за силата му и истинското окултно значение. Преди всичко, дори и известният знак е само заместител на знака, употребяван от Посветените. Според тантрическия труд, съхраняван в Британския музей, страшно проклятие се стоварва върху главата на този, който някога издаде на профана истинския окултен шестоъгълник, известен под названието „знак на Вишну“, „печат на Соломон“ и т.н.

Великата сила на шестоъгълника – който заедно с неговия централен мистичен знак ? или със свастиката представлява седмичност – е добре обяснена в седмия ключ на „Съкровенията“, тъй като там е казано:

„Седмият ключ е йероглиф на свещената седмичност, царската власт, жречеството (на Посветения), възтържествува-нето и истинското постижение по пътя на борбата. Това е магическа власт в цялата Ј сила, истинското „свято Царство“. В херметичната философия това е квинтесенцията, получила се от съюза на двете сили на великия магически посредник (акаша, астралната светлина)... Това е в равна степен Якин и Боаз, свързани от волята на Adenina u преодолени от неговото всемогъщество.“

В магията силата на този ключ е абсолютна. Всички религии са освещавали този знак в своите обреди.

В днешно време ние можем само набързо да погледнем дългия списък от допотопни трудове в тяхната следпотопна откъслечна и често изопачена форма. Макар че всички те са наследство от четвъртата раса – днес лежаща погребана в неизмеримите дълбини на океана – все пак не бива да се отхвърлят. Както вече говорихме, в зората на човечеството е имало само една единна наука и тя е била изцяло божествена. И ако с достигането на своята зряла възраст човечеството е злоупотребило с нея – особено последните субраси на четвърта коренна раса – това е била грешка и грях на тези посветени, които са осквернили божественото знание, а не на онези, които са останали верни на първоначалните Ј догми. Желанието на съвременната римокатолическа църква, предана на своята традиционна веронетърпимост, да вижда в окултиста и дори в невинния спиритуалист и в масона потомци на „кидуфите, хамитите, каздимите, сефените, офитите и хартумимите“ – като при това всички те са смятани за „последователи на Сатаната“ – съвсем не означава, че те в действителност са такива. Държавната или националната религия на всяка страна винаги и във всички времена лесно се е справяла със съперническите школи, като ги е обявявала за опасни ереси – така е постъпвала както старата римокатолическа държавна религия, така и съвременната.

Обаче такава анатема не е направила публиката поне малко по-умна по отношение на тайните на окултните науки. В известно отношение такова невежество е дори по-добро за света. Като цяло тайните на Природата са с две остриета и в ръцете на незаслужаващи хора те по всяка вероятност ще станат смъртоносни. Кой в нашата съвременност знае нещо за действителното значение и за силите, съдържащи се в някои писмености и знаци-талисмани, предназначени за благотворни или вредоносни цели? Фрагментите от руническо писмо и писанията на кишуфите, които се намират разхвърляни по старите средновековни библиотеки; копията от ефисийски и милесийски букви или писмености; трижди знаменитата „Книга на Тот“ и страшните трактати (все още запазени) на халдееца Таргес и неговия ученик етруск Тархон, който е живял много преди Троянската война – за образования съвременен учен всичко това са само имена и названия, лишени от смисъл (макар и срещащи се в класическата литература). Кой в деветнайсети век ще повярва в изкуството за призоваване и насочване удара на мълниите, описано в трактати като този на Таргес? Това обаче се описва в браминската литература и Таргес е изкопирал своите „удари на мълнията“ от Астра,1 ужасните машини на разрушението, които са били известни на арийците от времената на Махабхарата. Цял арсенал от динамитни бомби би пребледнял пред това умение – стига жителите на Запада някога да го разберат. Покойният лорд Булвер Литън взел идеята за „Брил“ от стар фрагмент, който му бил преведен. Действително щастие е, че при наличието на добродетелите и филантропията, които украсяват века на незаконните войни на анархистите и динамитчиците, тайните от книгите, намерени в гробницата на Нума, е трябвало да бъдат изгорени. Но науката на Цирцея и Медея не е загубена. Тя може да бъде открита в безсмислените на пръв поглед тантрически сутри, в куку-ма на бутанците и сикимските дугпи и „червените шапки“ на Тибет, и дори във вещарството на Нилгирските мула курумби. Много сполучливо е, че освен високите степени на професионалистите на Лявата пътека и Адептите на Дясната пътека – в чиито ръце вещите тайни на действителното значение се намират в безопасност – са малко тези, които разбират „черните“ призовавания. В противен случай както западните, така и източните дугпи бързо ще видят сметката на своите врагове. Името на последните е легион, тъй като преките потомци на допотопните вещари ненавиждат всички, които не са с тях, твърдейки при това, че те са против тях.

1 Това е вид магически лък със стрели, изчислен за унищожението на цели армии за един миг; споменава се в „Рамаяна“, „Пураните“ и др.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 43

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред