За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 41

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ Х

РАЗЛИЧНИТЕ ОКУЛТНИ СИСТЕМИ НА

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА АЗБУКИТЕ И ЦИФРИТЕ

Трансцеденталните методи на „Кабала“ не бива да се споменават в публично издание; но нейните различни начини на разгадаване на определени символи могат да се опишат. Методите на изчисление на „Зохар“ с техните три раздела, Гематрия, Нотарикон и Темура, също така Албат и Алгат, са извънредно трудни за използване. Онези, които искат да научат повече, отпращаме към трудовете на Корнелий Агрипа.1 Но нито една от тези системи не може да бъде разбрана, ако кабалистьт не стане действителен Майстор в своята наука. Символизмът на Питагор изисква още по-упорит труд. Неговите символи са твърде многобройни и за да се постигне дори само същината на дълбоките доктрини от символогията му, биха били нужни години изучаване. Главните негови фигури са квадратът (Тетрактис), равностранният триъгълник, точката вътре в окръжността, кубът, тройният триъгълник и накрая – четирийсет и седмата теорема на Евклидовите елементи, чийто изобретател е Питагор. Но като се изключи тази теорема, нито един от споменатите символи не е започнал своето съществуване от него, както някои предполагат. Хиляди години преди Питагор те са били добре познати в Индия, откъдето ги донесъл Самоският Мъдрец, донесъл ги не като предположение, а като доказана наука, казва Порфирий, цитирайки от питагорейския модерат.

„Числата на Питагор са били йероглифни символи, чрез които той обяснил всички идеи, отнасящи се до природата на нещата.“2

1 Виж „Isis Unveiled“, II, 218–300. Гематрията е образувана чрез пренареждане на гръцката дума ??????????; Нотариконът може да бъде сравнен със стенографията; Темурът е пермутация – деление на азбуката и смяна на буквите.

2 „De Vita Pythag“.

Основната геометрична фигура на „Кабала“, както е представена в „Книга на Числата“,3 е фигурата, за която традицията и езотеричните доктрини казват, че е била дадена на Мойсей на планината Синай от Самото Божество1 и в своите величави по простотата си комбинации съдържа ключ към световния проблем. Тази фигура включва в себе си всички останали.

3 Ние не знаем дали екземпляр от този древен труд влиза в каталога на някоя европейска библиотека, но това е една от „Книгите на Хермес“ и на нея се позовават и от нея ползват цитати авторите на много древни и средновековни трудове по философия. Сред тези авторитети са „Rosarium Philosoph“ на Арнолдо ди Виланова, „Opus de Lapide“ на Франческо Арнуфи, „Tractatus de Transmiitatione Metallorum“ и „Tabula Smaragdina“ на Хермес Трисмегист и преди всичко трактатът на Раймунд Лулий „Ab Angelis Opus Divinum de Quinta Essentia“.

1 „Изход“, XXV. 40.

Символизмът на числата и техните математически взаимоотношения също са един от отраслите на магията, специално на менталната магия, предсказанията и правилното възприемане при ясновидството. Системите се различават, но основната идея навсякъде е една и съща. Както е показано в „Royal Masonic Cyclopaedia“ на Кенет Р. Х. Маккензи:

„Едната система приема единичността, другата – троичността, третата – петорността; при това има още шестоъгълници, седмоъгълници, деветоъгълници и т.н., докато умът не се загуби дори само в прегледа на материалите на тази наука на числата.“2

2 Sub voce Numbers.

Буквите Деванагари, с които пишат обикновено на санскрит, притежават всичко, което и геометричните, халдейските и еврейските азбуки, и освен това съдържат окултното значение на „вечния звук“ и значението, придавано на всяка буква в нейната връзка с духовните, както и земните неща. Тъй като в еврейската азбука има всичко на всичко двайсет и две букви и десет основни цифри, докато в Деванагари те са трийсет и пет съгласни и шестнайсет гласни – като заедно съставят петдесет и една прости букви с безкрайни комбинации в добавка – полето за разсъждения и познания в Деванагари е много по-обширно. Всяка буква има своя еквивалент в другите езици и своя еквивалент в цифра или в цифри на изчислителната таблица. Тя също така има и много други значения, които зависят от специалните идиосинкразии и характерните черти на лицето, обекта или субекта, подлежащ на изучаване. Както индусите претендират, че са получили Деванагарската азбука от Сарасвати, изобретателката на санскритския език, „езикът на Девите“, или Боговете (в техния екзотеричен пантеон), така и повечето от древните народи са претендирали за същата привилегия по отношение на произхода на техните букви и език. „Кабала“ нарича еврейската азбука „букви на Ангелите“, съобщени на Патриарсите точно както Деванагари е било предадено от Ришите на Девите. Халдейците са намерили своите букви начертани на небето от „още неустановилите се звезди и комети“ – казва „Книгата на Числата“, а финикийците са имали свещена азбука, образувана от извивките на свещените змии. Натар Хари (йератичната азбука) и тайната (жреческа) реч на египтяните са тясно свързани с най-старата „Реч на Тайната Доктрина“. Това е Деванагари с мистични комбинации и допълнения, в който до голяма степен влиза Сензар.

На много западни окултисти са добре известни силата и могъществото на числата и буквите като съставени от всички тези системи, но са все още неизвестни на индуските изучаващи, ако не и на техните окултисти. На свой ред европейските кабалисти, като цяло, не знаят азбучните тайни на индуския езотеризъм. В същото време обикновеният западен читател нищо не знае нито за едното, нито за другото; най-малко за това, колко дълбоки са следите, оставени в християнските църкви от езотеричните числови системи на света.

Въпреки това тази система на числата разрешава проблема на космогонията за всеки, който я изучава, докато системата на геометричните фигури изобразява тези числа обективно.

За да се постигне напълно Божественото прозрение на древните, трябва да се изучава произходът на образните представи на техните първоначални философи. „Книгите на Хермес“ са най-древни складове на числовата симвология в западния окултизъм. От тях ние научаваме, че числото десет1 е Майка на душата, живота и светлината, които са обединени в него. Понеже, както свещената анаграма Теруф показва в „Книгата на Ключовете“ (Числата), числото 1 (едно) се е родило от Духа, а числото 10 (десет) от Материята; „единството образувало десет, десет – единството“; и това е пантеистична аксиома, с други думи – „Бог в Природата и Природата в Бога.“

1 Вж. Johannes Meursius, „Denarius Pythagoricus“.

Кабалистичната гематрия е аритметична, а не геометрична. Тя представлява един от методите за извличане на скритото значение от буквите, думите и фразите. Той се съдържа в прилагането към буквите на дума със същото значение, което те имат в качеството си на числа, както по външния вид, така и по тяхното индивидуално значение. Както е пояснено от Рагон:

„Фигурата I е означавала живия човек (тялото е вертикално), тъй като човекът е единственото същество, притежаващо това свойство. С прибавяне на главата е бил получен глифът (или буквата) Р, означаваща бащинство, творческа мощ; R означавало вървящ човек (с издаден напред крак), вървящ, iens, iturus.1

Писмеността е служела като допълнение към речта, всяка буква е представлявала едновременно звук за слуха и идея за ума, както е например буквата F, изразяваща рязък звук, звук на бързо летящ през пространството въздух; думи като fury (неистово, ярост), fusee (фитил), fugue (фуга), изразяват и описват това, което те означават.“2

1 Рагон, „Maзonnerie Occulte“, стр. 426, забележка.

2 Ibid, стр. 432, забележка.

Но това се отнася към друга система – към системата на първичното и философско образуване на буквите и тяхната външна глифова форма, а не към гематрията. Друг кабалистичен метод е Темура, чрез който всяка дума може да бъде накарана да издаде тайната на своята анаграма. Така в „Сефер Йецира“ четем: „Едно – това е Духът на Алахимите на Животите“. В най-старите кабалистични диаграми Сефиротите (седем и три) са представени като колела или кръгове, а Адам Кадмон, първичният Човек, като вертикална колона. „Колелата и серафимите, и свещените твари“ (Хиот), казва равинът Акиба. В друга система на символичната „Кабала“, наричана Албат – която разполага буквите на азбуката по двойки в три реда – всички двойки в първия ред носят числовите величини десет, а в системата на Симеон Бен Шета (александрийският неоплатоник при първия Птоломей) най-горната двойка – най-свещената от всички – предшества питагорейските цифри: едно и нула – 10.

Всички същества – започвайки от първата божествена еманация, или „проявения Бог“, до най-ниското атомно съществуване – „имат свое специално число, което различава всяко от тях и става източник на характерните им признаци и качества, а също така и на техните съдби“. Случайността, както учи Корнелий Агрипа, в действителност е само неизвестна прогресия, а времето – само последователност от числа. Следователно, тъй като бъдещето представлява съединение на случая и времето, те могат да бъдат приложени за окултни изчисления, за да се разбере резултатът от събитията или бъдещето на нечия съдба. Питагор е казал:

„Съществува тайнствена връзка между Боговете и числата, на която е основана науката аритомантия. Душата е самодвижещ се свят; душата съдържа в себе си четворка, тетрактис (съвършения куб) и се явява него.“

Съществуват щастливи и нещастни или благотворни и вредоносни числа. Докато тройката – първото нечетно число (числото едно е съвършено и по особен начин фигурира в окултизма) – е фигура или триъгълник, двойката при питагорейците се е намирала в немилост отначало. Тя представлявала материята, пасивният и зъл принцип – числото на Майа, илюзията.

„Докато числото едно е символизирало хармонията, реда или добрия принцип (единния Бог, изразен в латинския с думата Solus, от когото е възникнала думата Sol, Слънце, символ на Божеството), числото две е изразявало противоположната идея. От него е започнала науката за доброто и злото. Всичко, което е двойнствено, лъжливо и противоположно на единната реалност, се е обозначавало с двойка. Тя също така е изразявала контрастите в Природата, които винаги са двойни: ден и нощ, светлина и тъмнина, студено и топло, влажно и сухо, здраве и болест, заблуда и истина, мъжко и женско и т.н... Римляните са посветили на Плутон втория месец на годината, а втория ден на този месец – на умилостивяванията в чест на маните. Оттук е същият този обред в латинската църква, старателно изкопиран. Папа Йоан XIX учредил през 1003 година празник за помен на умрелите, който е трябвало да се отбелязва на 2-и ноември, т.е. на втория месец на есента.“1


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 41

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред