|
Християните, които благодарение на по-късни добавки1 са видели в тази глава тройно пророчество, отнасящо се до потопа, Мойсей и Исус, грешат, тъй като в действителност тя има непосредствено отношение към наказанието, гибелта на Атлантида и въздаването за неблагоразумието. „Господът на овцете“ е Кармата, а също така „Глава на Йерофантите“, върховният Посветител на Земята. Той казва на Енох, който го моли да спаси водачите на овцете, за да не ги изядат хищните зверове: 1 Тези допълнения и изменения се откриват почти във всички случаи, където фигурират числа, особено когато се появяват числата единайсет и дванайсет, тъй като (християните) са се опитали да ги нагодят всичките така, че те да се свържат с броя на Апостолите, Племената п Патриарсите. Всеки път когато двата текста, Парижкият и Бодлеанският, се разминават, преводачът на етиопския текст архиепископ Лауренс ги приписва на „грешките на преводача“. Ние се опасяваме, че в повечето случаи това не са грешки. „Аз ще направя така, за да ми бъде изброено всичко... колко те са предали на унищожение и... какво ще правят; ще постъпят ли те така, както аз им заповядах, или не. Но за това те не трябва да знаят; също така ти не трябва нищо да им обясняваш и не трябва да ги ругаеш, а трябва да се направи сметка за всички разрушения, които те са извършили в своето време.“1 „... И мълчаливо, радвайки се, той гледал как те били изядени, погълнати, отнесени и ги оставил за храна на зверовете...“2 Тези, у които се е създало впечатлението, че окултистите на някой народ отхвърлят Библията в нейния първоначален текст и значение, не са прави. Това би било равносилно да се отхвърлят „Книгите на Тот“, халдейската „Кабала“ или самата „Книга Дзиан“. Окултистите отхвърлят само едностранчивите тълкувания и човешкия елемент в Библията, която е толкова окултен и поради това свещен труд, колкото са и другите. И действително, ужасно е наказанието за всички, които престъпват позволените граници на тайните откровения. От Прометей до Исус и от него до най-високия адепт, както и до най-ниския ученик, на всеки разкриващ тайните му се е наложило да стане Хрестос, „човек на скръбта“, и мъченик. „Пази се – казал един от най-великите Учители – от разкриване на Тайната пред стоящите отвън“ – профаните, садукеите и невярващите. Историята свидетелства, че всички велики Йерофанти – Будда,3 Питагор, Зороастър, повечето от великите гностици, основатели на своите съответни школи, а в нашата по-съвременна епоха ред философи на Огъня, розенкройцерите и адептите – са завършили живота си с насилствена смърт. Всички те са показани – направо или под формата на алегории – като понесли наказание за откровенията, които са извършили. На читателя-профан това може да изглежда само съвпадение. За окултиста смъртта на всеки „Учител“ е важна и изглежда пълна със значение. Къде в историята ще намерим „Вестоносеца“, велик или малък, Посветен или Неофит, който след като е станал носител на някаква скрита до този момент истина или истини, да не е бил разпнат или разкъсан на парчета от „кучетата“ на завистта, злобата и невежеството? Такъв е ужасният окултен закон; и този, който не чувства, че има лъвско сърце, за да презре дивия лай, и душа на гълъб, за да прости на бедните невежи глупци, нека се откаже от Свещената Наука. За да успее, окултистът трябва да е смел, трябва храбро да посреща опасностите, безчестието и смъртта, да бъде пълен с опрощение и да мълчи за това, което не бива да се издава. Хората, които напразно са се трудили в тази насока, трябва да очакват в наши дни – както учи „Книгата на Енох“ – „дотогава, докато злодеите не бъдат унищожени и властта на злите унищожена“. Незаконно е за окултиста да се стреми към отмъщение или дори да го жадува. 1 Op. cit., LXXXVIII, 99, 100. 2 Loc. cit, 94. Скоро ще бъде показано как този откъс е довел до много любопитно откритие. 3 В светската история, както е изложена у Вартоломей Сент Илер, Гаутама Будда умира на преклонната възраст осемдесет години, той си отива от живота изпълнен с мир, с цялата яснота на велик светец. Не така гласи езотеричното и правилно тълкуване, което разкрива истинския смисъл на светския и алегоричен разказ – че Гаутама Будда умира твърде непоетично от свинско месо, щедро приготвено за него от Цонда. По какъв начин човекът, който проповядвал, че убийството на животни е най-голям грях и който е бил съвършен вегетарианец, е могъл да умре от свинско месо е въпрос, който никога не са задавали нашите изтоковеди, макар че някои от тях са направили от това предполагаемо събитие голяма забава (както и до днес постъпват много милосърдни мисионери в Цейлон). Просто истината е, че споменатият ориз и свинското месо са чисто алегорични. Оризът символизира „забранения плод“, подобно на „ябълката“ на Ева, и означава окултното знание при тибетците и китайците; „свинското месо“ – браманичните учения, тъй като Вишну в своя първи Аватар е приел образа на глиган, за да издигне земята над повърхността на водите на пространството. Поради това не от „свинско месо“ е умрял Будда, а от това, че е издал няколко брамински тайни, след което, виждайки какви лоши последствия е навлякъл с това върху някои недостойни хора, предпочел вместо преминаване в Нирвана да напусне земното си тяло и все още да остане в сферата на живите, за да помага на човечеството да се движи напред. Ето откъде са неговите постоянни превъплътявания в йерархията на Далай-ламите и Таши-ламите, сред другите останали милости. Такова е езотеричното обяснение. По-пълно животът на Гaутама ще се обсъжда по-нататък. Нека той: „... чака, докато грехът изчезне; тъй като техните (на грешниците) имена ще бъдат задраскани от свещените книги (астралните записи), тяхното семе ще бъде унищожено и техните души убити.“1 Езотерично Енох е първият „Син човешки“, а символично – първата суб-раса на пета коренна раса.2 И ако неговото име, използвано като числов и астрономичен глиф, дава значението на слънчевата година, или 365, в съответствие с века, който му се приписва в „Книгата Битие“, това е, защото бидейки седми, заради окултни цели той е олицетворен период на двете предшестващи раси с техните четиринайсет суб-раси. Поради това в тази книга той е показан като великия дядо на Ной, който на свой ред е олицетворение на човечеството на петата, борещ се с човечеството на четвъртата коренна раса; това е бил този велик период на разкрити и профанирани тайни, когато „Синовете на Бога“ дошли на земята, взели си за жени човешки дъщери и ги учели на тайните на Ангелите; с други думи – когато „от разума родените“ хора на третата раса се смесили с хората на четвъртата и божествената наука постепенно била принизена до вещарство. 1 Ор. cit, cv. 21. 2 В Библията („Битие“, IV и V) има трима отделни Еноха (Каноха или Ханоха) – синът на Каин, синът на Сет и синът на Иаред; но всички те са идентични и двама от тях са споменати само с цел заблуда. Дадени са годините само на последните двама, като първият е оставен без внимание. |
