|
В оригинала се чете:„Ред на поколение след поколение се установил на Земята“ и т.н.; т.е. след като първата човешка раса, родена по наистина човешки начин, се родила в третата коренна раса – което съвършено променя значението. Значи всичко, дадено в превода – вероятно и в етиопския текст, тъй като копията са много преправени – за събитията, които трябва да станат в бъдеще, както ни е известно в първоначалния халдейски ръкопис, е било изложено в минало време и е не пророчество, а разказ за вече станали събития. Когато Енох започва да „говори по книга“,1 той чете описанието, дадено от великия Предвиждащ, и тези пророчества не са негови собствени, а идват от този Предвиждащ. Енох или Енойхион означава „вътрешно око“ или Предвиждащ. Така всеки пророк или адепт може да бъде наречен „Енойхион“, без при това да става псевдо-Енох. Но тук Предвиждащият, който е съставил дадената „Книга на Енох“, ясно е показан като четящ от книга: „Аз се родих седми в първата седмица (седмото разклонение или страничната раса на първата суб-раса, след като е започнало физическото раждане, а именно – в трета коренна раса)... Но след мен през втората седмица (във втората суб-раса) възниква (по-точно – възникнала) великата злоба и през тази седмица ще настъпи краят на първата, в която човечеството ще е в безопасност. Но когато първата свърши, враждебността ще нараства.“2 1 Op. cit, XCII, 1. 2 Op. cit., XCII, 4–7. Така, както е преведено, няма смисъл. Така, както е изложено в езотеричния текст, това просто означава, че първата коренна раса трябва да стигне края си през времето на втората суб-раса на трета коренна раса, в периода, в който човечеството ще бъде пазено. Всичко това няма никакво отношение към библейския Потоп. Десети стих говори за шестата седмица (шестата суб-раса на трета коренна раса), когато: „Всички, които са в нея, ще потъмнеят; техните сърца ще станат лесно забравящи за мъдростта (божественото знание ще гасне) и в нея ще се извиси един човек.“ По някакви тайнствени собствени причини тълкувателите смятат, че този „човек“ е Навуходоносор; в действителност той е първият Йерофант на чисто човешката раса (след алегоричното Падение в зараждане), избран да запази гаснещата мъдрост на девите (Ангелите или Елохимите). Той е първият „Син Човешки“ – това тайнствено име се е давало на божествените Посветени от първата човешка школа на Мануши (хората) в самия залез на третата коренна раса. Също така са го наричали „Спасител“, тъй като е бил този, който заедно с други Йерофанти спасявал Избраните и Съвършените от геоложкия пожар, оставяйки на гибел в катаклизма на Завършека1 онези, които са забравили първоначалната мъдрост, потапяйки се в полова чувственост. „И по време на нейния завършек („шестата седмица“, или шестата суб-раса) той ще изгори дома на ръководещите (половината от земното кълбо, или населения в този момент континент) с огън и цялата раса на избрания корен ще бъде разпръсната.“2 Това се отнася до Избраните Посветени и съвсем не до евреите, предполагаемия избран народ, или до Вавилонския плен, както тълкуват християнските богослови. Като имаме предвид, че Енох, или неговият увековечител, споменава за изпълнението на „присъдата над грешниците“ в няколко различни седмици3 – говорейки, че „всички творения на невярващите ще изчезнат от лицето на земята“ в течение на това четвърто време (четвъртата раса), – това по никакъв начин не може да е приложимо към единствения потоп на Библията и още повече към Плена. 1 При завършека на всяка коренна раса настъпва катаклизъм чрез огън или вода, на смени. Веднага след „Падението в зараждане“ отпадъците на третата коренна раса – тези, които се отдали на чувственост, отпадайки от учението на Божите Наставници – били унищожени, след което възникнала четвъртата коренна раса, в края на която станал последният потоп. (Вж. „Синовете на Бога“, споменати в „Isis Unveiled“, 593 et seq.) 2 Op. cit, XCII, 11. 3 Op. ciL, XCII, 7, 11, 13, 15. Оттук произтича, че тъй като „Книгата на Енох“ обхваща пет раси на Манвантарата и прави няколко намека за последните две, тя не съдържа „библейски пророчества“, а просто факти, взети от съкровените книги на Изтока. Освен това редакторът признава, че: „Предшестващите шест стиха, т.е. 13, 14, 15, 16, 17 и 18, са взети от промеждутъка между 14-и и 15-и стих на деветнайсета глава, където те могат да се намерят в ръкописа.“1 1 Op. cit, забележка, стр. 152. Чрез това произволно пренареждане той е направил бъркотията още по-объркана. Все пак той е напълно прав, като казва, че доктрините на „Евангелията“ и дори на „Стария Завет“ са били взети изцяло от „Книгата на Енох“, тъй като това е толкова очевидно, колкото е слънцето на небето. Цялото „Петокнижие“ е било приспособено така, че да съвпада с изложените там факти, и с това се обяснява защо евреите са се отказали да дадат място на тази книга в своя Канон, както впоследствие християните са се отказали да я допуснат сред своите канонични трудове. Обаче фактът, че апостол Иуда и много от отците на християнството се позовават на нея като на откровение и свещена книга, е прекрасно доказателство за признаването Ј от ранните християни; сред тях най-учените – например Климент Александрийски – са разбирали християнството и неговите доктрини в съвсем различна светлина от тази на техните съвременни последователи и са разглеждали Христос от аспект, който само окултистите могат да оценят по достойнство. Ранните назаретяни и християни, както ги нарича Юстин Мъченик, са били последователи на Исус, истинския Хрестос и Христос на Посвещението; докато съвременните християни, особено западните, може да са паписти, гърци, калвинисти или лютерани, но едва ли може да се нарекат християни, т.е. последователи на Исус, на Христос. И така, „Книгата на Енох“ изцяло е символична. Тя разказва за историята на човешките раси и тяхната ранна връзка с теогонията, като при това символите се смесват с астрономичните и космични тайни. Но в записите за Ной липсва една глава (както в Парижкия, така и в Бодлеанския ръкопис), а именно LVIII глава в Х раздел; било е невъзможно да бъде преработена и поради това е трябвало да изчезне, от нея са останали само изопачени откъси. Сънят за кравите, черни, червени и бели юници, се отнася до първите раси, до тяхното разделяне и изчезване. Глава LXXXVIII, в която един от четиримата Ангели „отишъл при белите крави и ги учел на тайната“, след което разкрилата се тайна „станала човек“, се отнася а) към първата група, развила се от първобитните арийци и б) към така наречената „тайна на Хермафродита“, имаща отношение към раждането на първите човешки раси такива, каквито са сега. Известният обред в Индия – запазен в тази патриархална страна досега и познат като преминаване, или раждане през кравата, церемония, на която се подлагат онези от низшите касти, които искат да станат брамини – води началото си от тази тайна. Нека който и да е източен окултист с голямо внимание прочете споменатата no-горе глава в „Книгата на Енох“ и той ще намери, че „Господът на Овцете“, в когото християните и европейските мистици виждат Христос, е Йерофантът-жертва, чието име на санскрит не се осмеляваме да издадем. И отново, докато западните църковници виждат в „овцете и вълците“ египтяните и израилтяните, тези животни в действителност имат отношение към изпитанията на неофита и тайните на посвещението, независимо дали това е в Индия, или Египет, и към най-страшното наказание, което си навличат „вълците“ – тези, които безразсъдно разкриват онова, което трябва да знаят само избраните и „Съвършените“. |
