|
По-нататък се признава: „Не може да се каже, че доказателствата, произтичащи от същността на нещата, свидетелстват за превъзходството на „Стария Завет“ над „Книгата на Енох“... „Книгата на Енох“ утвърждава предсъществуването на Сина човешки, Избраникът, Месията, който „в началото съществувал в тайна“1 и чието име е било назовано в присъствието на Господа на Духовете, преди да бъдат сътворени слънцето и знаците“. Авторът също така се позовава на „друга Сила, която e била на Земята над водите в този ден“ – очевиден намек за езика на „Книгата Битие“, I. 2.2 (Ние твърдим, че това също подхожда към индуския Нараяна – „витаещият над водите“.) По този начин имаме Господа на Духовете, Избраника и третата Сила, които явно предвещават тази Троица (така както и Тримурти) на бъдещето; но макар че Еноховият идеален Месия несъмнено е оказал значително влияние върху първичните концепции за Божествеността на Сина човешки, не ни се удава да отъждествим неговия неясен намек за другата „Сила“ с вярата в догмата на Троицата на Александрийската школа, още повече, че „ангелите на силата“ изобилстват във виденията на Енох.“3 Надали окултистът не би познал споменатата „Сила“. Завършвайки своите забележителни разсъждения, редакторът добавя: „Досега ние научаваме, че „Книгата на Енох“ е била публикувана преди християнската ера от някакъв велик Неизвестен от семитското (?) племе, който, смятайки себе си за вдъхновен в следпророческия век, заимствал името на допотопния патриарх,4 за да удостовери собственото си възторжено предсказание за царството на Месията. А тъй като съдържанието на тази чудесна книга свободно влиза в състава на „Новия Завет“, следва, че ако авторът не е бил вдъхновен пророк, който е предсказал ученията на Християнството, той е бил възторжен визионер, чиито илюзии са били приети от евангелистите и апостолите като откровения – ето две алтернативни заключения, свързани с въпроса за Божествения или човешкия произход на Християнството.“5 1 Седмият принцип, първата еманация. 2 Op. cit, стр. XXXVII и XL. 3 Op. cit, стр. XL и LI. 4 Който символизира „Слънчевата“ или манвантарната година. 5 Op. cit, стр. XLI, XLII. По думите на същия редактор, като резултат от всичко това се е получило: „Откритието, че езикът и идеите на предполагаемото откровение са намерени в no-ранен труд, приет от евангелистите и апостолите за вдъхновен, но причислен от съвременните богослови към апокрифните произведения.“1 С това се обяснява и нежеланието на достопочитаемите служители на Бодлеанската библиотека да публикуват етиопския текст на „Книга на Енох“. Прорицанията в „Книга на Енох“ са действително пророчески, но те са били предназначени и обхващат разказа за събитията само при пет от седемте раси – всичко, което се отнася до двете последни се държи в тайна. Поради това е погрешна забележката от редактора на английския превод, че: „Глава XXII съдържа ред пророчества, простиращи се от времето на самия Енох до още приблизително хиляда години след нашето днешно поколение.“2 Тези пророчества се простират до края на нашата сегашна раса, а не още на „хиляда години“ напред. Много правилно е, че: „В системата на приетата (от християните) хронология един ден (понякога) символизира сто години, а седмицата – седемстотин години.“3 Но това е произволна и нереална система – приета от християните, за да се пригоди библейската хронология към фактите или теориите – и не представя оригиналната мисъл. „Дните“ символизират неопределените периоди на страничните раси, а „седмиците“ – на суб-расите; коренните раси са се споменавали с обозначение, което дори не може да се намери в английския превод. Освен това, изречението в края на 150 страница е съвсем неправилно: „Впоследствие, през четвъртата седмица... ще видят светците и праведните, ще се установи ред на поколение след поколение.“4 1 Op. cit, стр. XLVIII. 2 Op. cit, стр. XXIII. 3 Loc. cit 4 XCII, 9. |
