|
Ето защо обяснението на Дьо Мирвил не е удобно. Всички други аргументи, изтъквани от църквата, за да се докаже адската същност на древните и дохристиянските подражатели, могат да бъдат опровергани също така лесно. Може би това е несполучливо, но въпреки това е факт – Magna est veritas et prevalebit. Посоченото no-rope e отговорът на окултистите към двете партии, които непрекъснато ги обвиняват: едната – в суеверие, другата – във „вещарство“. На тези наши братя, които са християни и ни упрекват за задължението да се пази тайна, налагано на източните чела, като при това непременно споменават, че тяхната собствена „Книга на Бога“ е „отворена книга“ за всички, за да могат те да „четат, разбират и да бъдат спасени“ – на тях ще отговорим с молба да прочетат това, което току-що изложихме в раздела, и после да опровергаят, ако могат. В днешно време са останали малко хора, които все още са готови да убеждават своите читатели, че Библията е имала: „Бога за свой автор, спасението за своя цел и истината, без каквито и да е примеси от грешки в качеството на материала“. Ако сега на Лока зададат въпроса, възможно е той да не иска да повтори, че Библията „цялата е чиста, цялата е искрена, в нея няма нищо излишно, няма нищо недостатъчно.“ За да не се покаже, че тя представлява точно противоположност на всичко това, Библията извънредно много се нуждае от тълкувател, запознат с ученията на Изтока във вида, в който те са изложени в неговите съкровени томове; също така сега, след превода от архиепископ Лауренс на „Книгата на Енох“, не е безопасно да се цитира Каупер и да ни уверяват, че Библията ...дава светлина на всеки век, Дава, но нищо не заимства, тъй като тя заимства, и при това твърде значително, особено според мнението на тези, които – бидейки неосведомени за нейното символично значение и всеобемността на истините, лежащи в основата Ј и скрити в нея – са способни да съдят за нея само по външността на мъртвата Ј буква. Тя е велика книга, шедьовър, състоящ се от изкусни остроумни митове, съдържащи в себе си велики истини; но тя разкрива тези истини само пред онези, които подобно на Посветените притежават ключ към нейното вътрешно значение; това е високо по своята нравственост и поучителност сказание и все пак е сказание и алегория; това е сборник на измислени персонажи, в своите по-стари еврейски части, и сборник от замъглени изречения и алегории, в по-късните допълнения, и поради това напълно въвличащи в заблуда всеки, който не знае неговия езотеризъм. И още, това не е нищо друго, освен астролатрия и сабеизъм, които се разкриват в „Петокнижието“ при неговото езотерично четене, и архаична наука и астрономия в твърде убедителна степен при езотерично тълкуване. |
