|
РАЗДЕЛ VII СТАРОТО ВИНО В НОВИ СЪДОВЕ Повече от вероятно е, че в дните на Реформацията протестантите нищо не са знаели за истинския произход на християнството, или изразявайки се по-ясно и вярно – за латинската църковност. Също така е малко вероятно гръцката църква да е знаела много за това, тъй като разделението между тези две църкви е ставало във времето, когато в борбата за политическа власт латинската църква се е стараела да осигури на всяка цена съюз с високообразованите, честолюбиви и влиятелни езичници, докато те пък са имали желанието да приемат външната видимост на новата вяра, стига само да се задържат на власт. Няма нужда да се напомня на читателя подробно за тази борба, добре известна на всеки образован човек. Несъмнено, висококултурните гностици и техните вождове – такива като Сатурнил, безкомпромисен аскет, като Маркион, Валентин, Василид, Менандър и Церинт – не са били заклеймени с позор от (днешната) латинската църква затова, че са били еретици, или затова, че техните учения и деяния са били действително „ob turpitiidinem portentosarn nimium et horribilem“ – „чудовищни и отвратителни“, както Бароний се е изказал за учението на Карпократ – а просто защото знаели твърде много факти и истината. Кенет Р. Х. Маккензи правилно забелязва: „Те били заклеймени от no-късната римска църква, защото стигнали до сблъсък с no-чистата църква на християнството, чието притежание било незаконно завладяно от епископите на Рим, но чийто източник пази предаността към основателя в първоначалната православна гръцка църква.“1 1 „The Royal Masonic Cyclopaedia“, под „Гностицизъм“. Като не желае да поема отговорността за необосновани предположения, пишещата тези редове смята за най-разумно да докаже горния извод с нееднократните лични и предизвикателни признания на яростния римокатолически автор; очевидно тази деликатна задача му е била заръчана от Ватикана. Маркиз Дьо Мирвил прави отчаяни усилия, за да обясни в интерес на католицизма определени забележителни открития в археологията и палеографията, макар и църквата разумно да е оставена настрана от този спор и защита. Това неоспоримо се доказва от неговите тежки томове, адресирани до Френската академия между 1803 и 1865 г. Улавяйки се за повода, че е необходимо да се обърне вниманието на материалистически настроените „Безсмъртни“ върху „епидемията на спиритуализма“, нахлуването в Европа и Америка на безбройни пълчища сатанински сили, той насочва своите усилия да докаже същото чрез привеждането на пълните родословия и теогониите на християнските и езическите божества и прокарването на паралел между тях. Той уверява читателя, че всички тези удивителни прилики и тьждествености са само „на пръв поглед и повърхностни“. Християнските символи и дори действащите лица Христос, Светата Дева, Ангелите и Светците, казва той, са били олицетворени от бесовете на ада стотици години преди това, за да дискредитират вечната истина със своите безбожни копия. Посредством своето знание на бъдещето, дяволите са предвиждали събитията, „откривайки тайните на Ангелите“. Езическите Божества, всички тези Слънчеви Богове, наричани Сотери – Спасители – родени от безпорочни майки и умиращи от насилствена смърт, са били само феруери1 – както са ги наричали зороастрианите – демонични копия-предшественици (copies anticipћes) на бъдещия Месия. 1 Във „феруерите“ и „девите“ на Якоби (буквите Ф. и Д.). Думата „феруер“ е обяснена по следния начин: феруер е част от живо същество (човек или животно), чийто образ той се явява и когото надживява. Това e Hoyс на гърците и затова е божествен и безсмъртен, следователно едва ли може да е дявол, или сатанинско копие, какъвто иска да го представи Дьо Мирвил (вж. „Mйmoires de l’Acadйmie des Inscriptions“, том XXXVII, стр. 623 и гл. XXXIX, стр. 749). Фуше го опровергава изцяло. Феруерът никога не е бил „принцип на чувстването“, а винаги се е отнасял към най-божествената и чиста част на човешкото Ero – към духовния принцип. Анкетил казва, че феруер е най-чистата част на човешката душа. Персийският дев е антитеза на феруера, тъй като дев е бил преобразен от Зороастър в гений на злото (оттук е християнският дявол), но дори и дев е ограничен, тъй като, овладявайки човешката душа по пътя на незаконно окупиране, на него ще му се наложи да я остави във великия ден на въздаването. Дев става обсебващ душата на покойника в течение на три дни, когато тя скита около мястото, където насилствено е била отделена от тялото; докато феруерът се издига в царството на вечната Светлина. Това е била несполучлива идея, която накарала благородния маркиз Дьо Мирвил да си въобрази, че феруерът е „сатанинско копие“ от божествения оригинал. Наричайки всички Богове на езичниците – Аполон, Озирис, Брама, Ормазд, Бел и т.н. „Феруери на Христа и главни Ангели“, той само поставя Бога и Ангелите, които би искал да почита, по-долу от езическите богове, както човекът по отношение на своята Душа и Дух е по-долу от тях; тъй като феруерът е безсмъртната част на смъртното същество, чийто образ той се явява и когото надживява. А може би този беден автор несъзнателно пророкува и Аполон, Брама, Ормазд, Озирис и т.н. – бидейки вечни космични истини – са предназначени да надживеят и заместят мимолетните измислици за Бога, Христос и Ангелите на латинската църква! |
