За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 31

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Това откритие е твърде удивително и то е довело до по-нататъшни по-малки разкрития на различни загадки относно символогията и библейските имена. Напълно е разбрано и доказано, както показал Наханид, че в дните на Мойсей началната фраза в „Книгата Битие“ се е четяла Б’раш итхбара Елохим, или „В първопричината (или Мулапракрити – Безкоренният Корен) се развили (или еволюирали) Боговете (Елохимите), небесата и земята“; докато сега, благодарение на Масора и богословското коварство, това е превърнато в E’paiuumx бара Елохим, или „В начало Бог сътвори небето и земята“ – само това жонглиране с думите вече е довело до материалистичен антропоморфизъм и дуализъм. Колко още подобни примери могат да се намерят в Библията – най-последният и най-късният от окултните трудове на древността? В умовете на окултистите няма вече никакви съмнения, че независимо от своята форма я външен смисъл Библията – както е обяснено в „Зохар“ или „Мидраш“, „Йецира“ (Книга на Творението) и в „Коментари върху десетте Сефироти“ (на Азариел Бен Манахем от ХII век) – е неделима част от Тайната Доктрина на арийците, която обяснява по същия начин „Ведите“ и всички други алегорични книги. С учението си, че безличната единна Причина се проявява във Вселената чрез Своите еманации, сефиротите, че Вселената в цялата си съвкупност е просто завеса, изтъкана от собствената субстанция на Божеството, „Зохар“ неоспоримо се явява копие и вярно ехо на най-ранните „Веди“. Взета сама по себе си, без допълнителната помощ на ведическата и браминската литература, Библията никога няма да издаде вселенските секрети на окултната природа. Лактите, дюймовете и мерките на този физичен план никога няма да решат световните проблеми на духовен план, тъй като Духът не може да бъде нито претеглен, нито измерен. Разработването на тези проблеми е оставено в запас за „мистиците и мечтателите“, като само те са способни да го изпълнят.

Мойсей е бил посветен жрец, вещ във всички тайни и в окултното знание на египетските храмове, следователно — старателно запознат с първобитната Мъдрост. Именно в нея трябва да се търси символичното и астрономично значение на тази „Тайна на Тайните“, на Великата Пирамида. И така запознат с геометричните тайни, които лежат скрити в течение на дълги еони в нейните здрави недра, с измеренията и пропорциите на Космоса, включително и нашата малка Земя – какво удивително има в това, че той е използвал своето знание? Езотеризмът на Египет е бил някога езотеризъм на целия свят. В течение на дългите векове на третата раса той е бил общочовешко наследство, получено от неговите наставници, „синовете на Светлината“, първоначалните Седмина. Също така е било време, когато религията на Мъдростта не е била символична, тъй като се е превърнала в езотерична постепенно; тази промяна е била предизвикана от необходимостта като следствие от злоупотребата и вещарството на атлантите. Понеже само „злоупотребата“, а не употребата на божествения дар, е довела хората на четвъртата раса до черната магия и вещарството и в крайна сметка до „Забравяне на Мъдростта“, а хората на петата раса, наследниците на Ришите на трета юга, са ползвали своите сили, за да атрофират такива дарове на човечеството и после се разпръснали като „избран корен“. Избегналите „Великия потоп“ са запазили само спомена за това и вярата, основана на знанието на непосредствените им бащи, че такава наука е съществувала и ревниво се е пазела от „избрания корен“, възвеличен от Енох. Но трябва да настъпи времето, когато човек отново ще стане това, което е бил в течение на втората Юга (века), когато неговият изпитателен цикъл завърши и той постепенно ще стане такъв, какъвто е бил – полутелесен и чист. Нима Платон, посветен, не ни казва във „Федър“ всичко – какъв е бил човекът някога и какъв още може да стане:

„Преди човешкият дух да се потопи в чувствителност и да стане въплътен като следствие от загубата на своите криле, той живял сред Боговете във въздушния духовен свят, където всичко е истинско и чисто.“1

1 Вж. превода на Кери, стр. 322, 323.

На друго място той говори за онова време, когато хората не са създавали потомство, а са живеели като чисти духове.

Нека хората на науката, които са склонни да се смеят над това, сами да разгадаят тайната за произхода на първия човек.

Като не желаел неговият избран народ – избран от него – да остане така потопен в грубото идолопоклонничество, както са и заобикалящите ги маси от профани, Мойсей използвал своите познания по космическите тайни на Пирамидата, за да построи върху тях Космогонията на Книгата „Битие“ в символи и глифове. Това е било по-достъпно за умовете hoi polloi, отколкото трудно усвоимите истини, преподавани на образованите хора в светилищата. Той нищо не е изобретил, освен външната дреха, не е прибавил нито йота; но в това той само е следвал примера на по-старите народи и посветени. Ако е облякъл великите истини, открити му от неговия Йерофант, в твърде изкусно измислени образи, той е направил това заради потребностите на израелтяните; това жестоко племе не би признало никакъв Бог, ако не е така антропоморфен, както са боговете на Олимп; и самият той не можел да предвиди времената, когато високообразованите дейци ще започнат да защитават черупката от плода на мъдростта, който расъл и се развивал в него на планината Синай, когато той контактувал със своя личен Бог – своето божествено Аз. Мойсей разбирал огромната опасност от предаването на такива истини на егоистите, така както разбирал притчата за Прометей и помнел миналото. Ето защо той ги завоалирал пред профанацията на тълпите и ги изложил алегорично. И ето защо биографът му казва за него, че когато се спускал от планината Синай:

„Мойсей не искал кожата на лицето му да сияе... и положил покривало на лицето си.“1

И така, той „положил покривало“ върху лицето на своето „Петокнижие“ и при това до такава степен, че придържайки се към ортодоксалната хронология, чак 3376 години след това събитие хората започнали да получават убеждението, че това „действително е покривало“. Това не е лицето на Бога или дори на Йехова, което проблясва; това не е дори лицето на Мойсей, а наистина лицата на по-късните равини.

Не е учудващо, че в „Stromateis“ Климент е написал:

„Подобни на еврейските загадки, в смисъл на премълчаване, също така са загадките на египтяните.“2

1 „Изход“, XXXIV. 29, 33.

Бълг. прев.: „Когато Мойсей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Мойсей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него... И когато Мойсей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.“ – Бел. прев.

2 Ор. cit, V, VII.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 31

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред