За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 30

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Именно на тази истинска математика почива знанието за Космоса и всички тайни; и за човека, запознал се с тях, е много лесно да докаже, че ведическите и библейските изграждания се опират на „Бога-в-Природата“ и „Природата-в-Бога“ като на коренен закон. Поради това този закон, като всичко нерушимо и запечатано във вечността, може да намери правилен израз само в най-чистата и трансцедентална математика, на която се позовава Платон, и специално в геометрията, в нейното трансцедентално приложение. Разкрита на хората – ние не се страхуваме и не вземаме назад израза – в тази геометрична и символична дреха, Истината отраснала и се развила в допълнителна симвология, разработена от човека за нуждите и по-доброто схващане от широките маси на човечеството, твърде късно стигнали до своето циклично развитие и еволюция, за да успеят да получат частта си първоначално знание; и те не биха могли да се приближат до това по друг начин. И ако впоследствие духовенството, ловко и жадно за власт във всички векове, е антропоморфизирало и деградирало абстрактните идеали, както и реалните и божествени Същества, които в действителност съществуват в Природата и са Пазители и Покровители на нашия манвантарен свят и период, вината за това лежи върху тези мними водачи, а не върху народните маси.

Но настанал е денят, когато грубите концепции на нашите средновековни прадеди не могат повече да задоволят мислещия религиозен човек. Средновековният алхимик и мистикът днес са се превърнали в скептичния химик и физик; и се оказва, че мнозинството от тях е обърнало гръб на истината, вследствие от чисто антропоморфни идеи и от грубия материализъм на формите, в каквито тя им се преподнася. Поради това или бъдещите поколения трябва постепенно да бъдат посветени в истините, лежащи в основата на екзотеричните религии, включително и тяхната собствена, или трябва да им се предостави да разбият глинените крака на последните позлатени идоли. Нито един образован мъж или жена не би се отвърнал от някакво така наречено днес „суеверие“, което по тяхно мнение е основано върху детски приказки и невежество, ако те само можеха да видят фактическата основа, която лежи в дъното на всяко „суеверие“. Дайте им възможност само веднъж истински да се убедят, че надали ще се намери нещо в окултните науки, което да не се опира на философски и научни факти от Природата, и те ще се устремят към изучаването на тези науки със същото, ако не и с по-голямо старание, отколкото е било това, с което са ругаели. Това не може да се постигне изведнъж, тъй като заради благото на човечеството такива истини трябва да се разкриват постепенно и с огромна предпазливост, понеже общественото мнение не е подготвено за тях. Колкото и да приспособяват агностиците на нашия век своето мислене към изискванията на съвременната наука, хората винаги са били склонни да се залавят за старите си любими занимания, докато в тях живее споменът. Те приличат на император Юлиан — получил прозвището Отстъпника, понеже твърде силно обичал истината, за да приеме нещо друго – който независимо от това, че в последната си теофания видял своите богове бледи, изморени и едва различими сенки, въпреки всичко се хващал за тях. Затова нека светът се лови за своите Богове, без значение към кой план или сфера принадлежат. Истинският окултист би бил отговорен за най-голямо престъпление пред човечеството, ако разбие завинаги старите божества, преди да ги е заменил с цялата и чиста истина, а това засега не бива да се прави. Въпреки това на читателя може да се позволи да научи поне азбуката на тази истина. Във всеки случай може да му бъде показано какво не са били боговете и богините на езичниците, наричани от църквата демони, ако той не бива да научава цялата крайна истина за това, какво са те. Нека той се убеждава, че херметичните „Tres Matres“ и „Трите Майки“ на „Сефер-Йецира“ са едно и също и че те съвсем не са демони-богини, а светлина, топлина и електричество и тогава е възможно учените класи да престанат да ги отхвърлят с презрение. След това розенкройцерските илюминати могат да намерят последователи дори и в Кралските академии, които ще са може би по-подготвени, отколкото са сега, да признаят великите истини на архаичната натурфилософия специално, когато техните учени членове се убедят, че в диалекта на Хермес „Трите Майки“ служат като символи на онази съвкупност от сили и фактори, които притежават отреденото им място в съвременната система за корелация на силите“.1 Дори и политеизмът на „суеверния“ брамин и идолопоклонник проявява своя raison d’etre, тъй като Шакти на тримата велики Богове – Брама, Вишну и Шива, са идентични с „Трите Майки“ на монотеистичния евреин.

1 Синезий споменава книги от камък, които той намерил в храма на Мемфис. На една от тях е била изсечена следната сентенция: „Едната природа се наслаждава в другата, едната природа побеждава другата, едната природа господства над другата, а като цяло те са едно“.

„Присъщото на материята неспокойствие е въплътено в изречението на Хермес: „Действието е живота на Фет“; и Орфей нарича природата ???????????????, „майка, създаваща много неща“, или „измислящата, изобретателна майка“. – „Isis Unveiled“, I, 25

Цялата древна религиозна и мистична литература е символична. „Книгите на Хермес“, „Зохар“, „Я-Якав“, египетската „Книга на Мъртвите“, „Ведите“, „Упанишадите“ и Библията са пълни със символизъм така, както и набатеянските откровения на халдейския Ку-Тами; ще бъде напразна загуба на време да се пита коя е най-древната, просто всички те са различни версии на единен първичен Запис на доисторическото знание и откровение.

Първите четири глави на „Книгата Битие“ съдържат синопсис на цялото останало „Петокнижие“, което представлява само различни версии на едно и също в различни алегорични и символични приложения. Откривайки, че пирамидата на Хеопс с всичките си измерения може да се намери до най-малки подробности в строежа на Соломоновия храм и убеждавайки се, че библейските имена Шем, Хам и Яфет са определителни –

„на пирамидните строежи във връзка с 600-годишния период на Ной и 500-годишния период на Шем, Хам и Яфет; ...термините „Синове на Елохимите“ и „Дъщери“ на Х-Адам (са) от една страна, астрономични термини“,1

1 „Source of Measures“, стр 10.

авторът на този вече споменат много любопитен труд – книга, съвсем малко известна в Европа, казваме ние със съжаление – изглежда не вижда в своето откритие нищо повече от присъствието на математиката и метрологията в Библията. Той също така стига до твърде неочаквани и извънредни изводи, които много слабо се потвърждават от откритите факти. У него явно се е създало впечатлението, че ако всички еврейски библейски имена са астрономични, тогава Свещените Писания на всички останали народи могат да бъдат „само това и нищо повече“. Но ако ерудираният и удивително проницателен автор на „Източник на мерките“ наистина мисли така, прави голяма грешка. „Ключ към еврейско-египетската тайна“ отключва само известна част от йерархичните писания на тези два народа и оставя незасегнати писанията на другите народи. Неговата идея се съдържа в това, че „Кабала“ е тази възвишена наука, на която е основано масонството; всъщност, той разглежда масонството като субстанция на „Кабала“ и последната – като „разумна основа на еврейския текст на Свещеното Писание“. За това ние няма да спорим с автора. Но защо всички, които в „Кабала“ могат да намерят нещо извън границите на „възвишената наука“, на която уж е построено масонството, трябва да бъдат предадени на общественото презрение?

По своята изключителност и едностранност такъв извод е пълен с бъдещо неправилно разбиране и е абсолютно неверен. В немилосърдната си критика той хвърля петно върху самата „Божествена Наука“.

„Кабала“ действително е „същността на масонството“, но тя зависи от метрологията само в един от своите аспекти, най-малко езотеричния, тъй като дори и Платон не е държал в тайна това, че Божеството винаги геометризира. За непосветения, колкото и учен да е той и надарен с гениалност, „Кабала“, която разказва само за „дрехата на Бога“, или завесата и покривалото на истината,

„е построена от земята до върха с практическо приложение за нуждите на настоящето.“1

Или с други думи, тя е точна наука само на земен план. За посветения кабалистичният Господ слиза от първичната раса, породена духовно от „От Разума родените Седмина“. Достигайки Земята, Божествената математика – синоним на магията в неговите дни, както ни казва Йосиф – скрила лицето си. Следователно най-значителната тайна, издадена от нея в наши дни, е тъждествеността на старинните римски мерки и днешните британски мерки, на еврейско-египетския лакът и масонския дюйм.2

1 „Masonic Review“, юли 1886.

2 Вж. „Source of Measures“ стр. 47–50, et pass.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 30

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред