|
РАЗДЕЛ VI ОПАСНОСТИТЕ ОТ ПРАКТИЧЕСКАТА МАГИЯ Магията е двойствена сила; няма нищо по-лесно от това тя да бъде превърната във вещарство, за което е достатъчна само една зла мисъл. Ето защо, докато теоретичният окултизъм е безвреден и може да носи полза, практическата магия или плодовете от Дървото на живота и познанието,1 или с други думи „Науката за доброто и злото“, е пълна с опасности и рискове. За изучаването на теоретичния Окултизъм има, без съмнение, ред трудове, които могат да се четат с полза, да не говорим за книги като “Най-фините сили на Природата“ и т.н., „Зохар“, „Сефер Йецира“, „Книгата на Енох“, „Кабала“ на Франк и много херметични трактати. Те са рядкост в превод на европейски езици, но трудовете на латински, написани от общоизвестните средновековни философи, каквито са алхимиците и розенкройцерите, се срещат в изобилие. Но дори и задълбочаването в тези книги може да се окаже опасно за изучаващия без ръководство. Ако към тях се подхожда без правилен ключ и ако при това изучаващият не е подходящ за Магия, вследствие на своята ментална неспособност, и по този начин не е в състояние да отличи Десния път от Левия, нека послуша нашия съвет и остави това изучаване; той само ще навлече върху себе си и своето семейство неочаквано нещастие и печал, без въобще да подозира откъде са се появили те и какво представляват силите, които е разбудил със своя ум, като им е обърнал внимание. Трудовете за напредналите ученици са много, но те могат да се дадат в ръцете само на заклелите се или „гарантирани“ чела (ученици) – тези, които вече завинаги са произнесли свързващата клетва и поради това се ползват от помощ и защита. За всякакви други цели, колкото и добронамерени да са тези трудове, те могат само да заблудят непредпазливия и да го насочат неуловимо за самия него към черна магия и вещарство, ако не и към нещо още по-лошо. 1 Някои символози, основавайки се на съответствието на числата и символите на предмети и персонажи, отнасят тези „секрети“ към тайната на зараждането. Но те са нещо повече, отколкото глифа и „Дървото на доброто и (злотоЧ, който несъмнено съдържа в себе си известен фаличен и сексуален елемент, както и „Жената и Змея“, но той притежава също психическо и духовно значение. Символите са замислени така, че те носят в себе си повече от едно значение. Мистичните писания, азбуките и цифрите, намиращи се в разделите и подразделенията на „Великата Кабала“, са възможно най-опасните части от нея, особено цифрите. Ние казваме опасни, понеже те са най-способни за образуване на следствия и резултати и при това с участието или без участието на волята на експериментатора, дори и извън неговото знание за това. Някои ученици ще бъдат склонни да подложат на съмнение това твърдение просто защото след работа с цифрите те не са забелязали някакви ужасни физически прояви или резултати. Такива резултати биха изглеждали най-малко опасни, понеже само създадените от тях морални причини и различни събития, развили се и довели до непредвидена криза, биха засвидетелствали истинността на това, което току-що беше изложено, стига само светският ученик да притежава силата за различаване. Отправната точка на този специален отрасъл на окултното учение, която е известна като „Наука на съответствията“ – числови или буквени, или азбучни – както при еврейските, така и при християнските кабалисти е имала за свой епиграф два неправилно изтълкувани стиха, в които се казва, че Бог „е назначил на всяко нещо число, мярка и тегло“;1 и „Той я сътворил в Светия Дух и я виждал, и я номерирал, и я измерил.“2 1 „Кн. Премъдр. Сол.“, XI, 21. Donay version. 2 „Еклесиаст“, I, 9. Donay version. Но източните окултисти имат друг епиграф: „Абсолютно единство в числото и в множеството“. Както западните, така и източните ученици на Съкровената мъдрост се придържат към тази аксиомна истина. Само че последните са възможно по-искрени в своите признания. Вместо да сложат маска на своята наука, те открито показват нейното лице, дори и при това внимателно да закриват сърцето и душата Ј от очите на недооценяващата публика и профаните, които винаги са готови да злоупотребят с най-свещените истини заради своите егоистични цели. Но Единството е реална основа за окултните науки – физични и метафизични. Това е посочил дори и Елифас Леви, ученият кабалист на Запада, донякъде склонен да бъде йезуистичен. Той казва: „Абсолютното Единство е висшата и крайна причина на нещата. Поради това тази причина не може да бъде нито с едно лице, нито с три лица; това е Причина и главно Причина (raison par excellence).“1 1 „Dogme et Rituel de la Haute Magie“, I, 361. Значението на това Единство в множеството, в „Бога“ или Природата може да се разреши само чрез трансцеденталните методи, чрез числата, както и чрез съответствията между душата и Душата. Имената в „Кабала“, както и в Библията, такива като Йехова, Адам Кадмон, Ева, Каин, Авел, Енох – всички са по-тясно свързани чрез геометрични и астрономични отношения с физиологията (или фалицизма), отколкото с теологията или религията. Колкото и малко да са подготвени хората да признаят това, то ще бъде доказано като факт. Ако всички тези имена в Библията и във „Ведите“ са символи както на скритите неща, така и на проявените, то техните съответни тайни са твърде различни. Платоновият епиграф „Бог геометризира“ е бил приет както от арийците, така и от евреите, но докато първите са приложили своята наука на съответствията, за да прикрият най-духовните и възвишени истини на Природата, последните са използвали своята съобразителност, за да скрият само една – за тях най-божествената – от тайните на еволюцията, а именно: тайната на раждането и зараждането; и след това те обожествили органите на последното. Освен това, всяка космогония, от най-ранната до най-късната, е основана на цифри и геометрични фигури, преплетена и свързана с тях по най-тесен начин. Разчетени от Посветените, тези фигури и числа ще дадат числови величини, основани на интегралните величини на окръжността – „това тайно обиталище на винаги невидимото „Божество“, както казват алхимиците – така както те ще дадат всичките други окултни частности, свързани с такива тайни, независимо дали те са антропологични, космични или психични. „При съединяването на идеята към числата може да се манипулира с идеите така, както и с числата и да се стигне до математиката на Истината“, пише един окултист, който е доказал своята голяма мъдрост с това, че е пожелал да остане неизвестен. „Всеки кабалист, добре запознат с Питагорейската система на числата и геометрията, може нагледно да докаже, че метафизичните виждания на Платон са били основани върху най-строги математични принципи. „Истинската математика – казва „Магикон“ – представлява нещо, с което са свързани всички висши науки; обикновената математика – това е само лъжлива фантасмагория, чиято прекалено хвалена непогрешимост възниква само от това, че материалите, условията и позоваванията се напасват към основата“... Само космологичната теория на числата, която Питагор е научил в Индия и от египетските Йерофанти, е способна да примири двете единици – материята и духа – и да накара всяка от тях математически да покаже другата. Само свещените числа на вселената в своите езотерични комбинации могат да решат великия проблем и да обяснят теорията за излъчването и цикъла на еманациите. Преди да се развият във висши, низшите степени трябва да еманират от висшите духовни степени и след стигането до повратната точка трябва отново да бъдат погълнати в безкрайното.1 1 „Isis Unveiled“, I, 6, 7. |
