„Тези, които са оценени като достойни да получат онзи свят (Нирвана)...1 не встъпват в брак... и не могат повече да умрат“, което показва, че те вече са умирали нееднократно. И отново: „Че мъртвите възкръсват, дори и Мойсей е показал... той нарича Господа – Бог на Авраам и Бог на Исак, и Бог на Яков; тъй като той не е Бог на мъртвите, а на живите.“2 Предположението „че мъртвите възкръсват“ явно се отнася към действителните тогава повторни раждания на Яковците и Исаковците, а не към тяхното бъдещо възкресение, тъй като в противен случай те все още биха били мъртви в междинното време и за тях не би трябвало да се говори като за „живи“. Но най-многозначителното от Христовите иносказания и „замъглени изказвания“ може да се намери в обяснението, което той е дал на Апостолите по повод на слепия: „Учителю, кой е съгрешил, той или неговите родители, че се е родил сляп?“ Исус отговори: „Не е съгрешил нито този (слепият физически) човек, нито неговите родители; но това е, за да се явят на него делата на (неговия) Бога.“3 Човекът е „жилището“, само „зданието“ на неговия Бог; и разбира се не храмът, а неговият обитател – носителят на „Бога“4 – е този, който е съгрешил в предишно въплътяване и е навлякъл Кармата на слепота върху новото здание. Исус е говорил правилно; но и до днес неговите последователи отказват да разберат изказаната с тези думи мъдрост. Последователите му показват, че уж с тези думи и обяснение Спасителят е намеквал за предварително програмирано чудо. Наистина и днес, както и през осемнайсетте века, Великият Мъченик остава Жертва, всекидневно разпъвана от своите ученици, от духовенството и от последователи миряни много по-жестоко, отколкото това са можели някога да направят неговите алегорични врагове. Понеже такъв е истинският смисъл на думите „за да се явят на него делата на Бога“, в светлината на богословското тълкуване, като при това смисълът е много недостоен, ако се отхвърли езотеричното обяснение. 1 Тази дума – преведена в „Новия Завет“ като „свят“, за да напасне на официалното тълкуване – no-скоро означава „век“ (както е показано в преразгледаното издание) или един от периодите в течение на Манвантарата, Калпа или Еон. Езотерично това изречение би се чело: „Този, който чрез серия от раждания и чрез Кармичния закон достигне онова състояние, в което човечеството ще се окаже след седмия кръг и седмата раса – когато настъпи Нирвана, Мокша, и когато човекът стане „равен на Ангелите“ или Дхиан Коганите – той е „син на възкресението“ и „не може повече да умре“; тогава няма да има никакви бракове, тъй като няма да има разлика в половете“ – резултат на нашата днешна материалност и животинност. 2 „Лука“, XX, 27-38. 3 „Йоан“, IX, 2, 3. Бълг. прев.: „Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, той или родителите му, за да се роди сляп? Исус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“. – Бел. прев. 4 Съзнателното Eгo, или петият принцип Манас, носител на божествената Монада или „Бога“. Несъмнено е, че казаното по-rope ще се разглежда като ново кощунство. Въпреки това съществуват ред християни и ние ги познаваме – чиито сърца толкова силно се привличат към техния идеал Исус, колкото за техните души е неприемлив богословският портрет на официалния им Спасител – които ще поразмислят над нашите обяснения и няма да намерят в тях нищо оскърбително, а може би ще изпитат облекчение. |