|
Тези думи точно предават същото значение, което и „наистина, аз съм Брахман“ на ведантистите. Също така, последното твърдение не е по-кощунствено, отколкото е твърдението на Павел, ако въобще има някакво кощунство в някое от тези твърдения, което се отрича. Само ведантистът – който никога не разглежда своето тяло като самия себе си или дори като част от самия себе си, или като нещо друго, освен илюзорна форма, за да могат да го виждат останалите – е построил своето твърдение по-откровено и искрено, отколкото дори Павел. Делфийската заповед „Познай самия себе си“ е била ясно разбираема за всеки народ на древността. Така е и сега, с изключение на християните, тъй като, освен за мюсюлманите, тази заповед е неотделима част от всяка религия на Изтока, включително и за кабалистично обучените евреи. Но за да се разбере нейният смисъл напълно, се изисква преди всичко да се вярва в превъплътяването и всичките му тайни; и не така, както е изложено в доктрината на френските реинкарнисти от школата на Алън Кардек, а така, както са изложени и преподавани от езотеричната философия. Казано накратко, човек трябва да знае кой е бил, преди да стигне до познанието на това, какво той е. А колко сред европейците са способни да развият вътре в себе си абсолютна вяра в своите минали и бъдещи превъплътявания, дори само като закон, да не говорим за мистичното научаване на своя непосредствен предишен живот? Получаваното през младостта образование, традицията и тренировката на мислене – през целия живот всичко това противостои на такова вярване. Културните хора са възпитани с най-пагубната идея, че огромните разлики при единиците на едно и също човечество или дори раса са резултат от случая; че пропастта между човек и човек в тяхното обществено положение, раждане, интелект, физически и умствени способности – като при това всяко от тези качества има непосредствено влияние върху всеки човешки живот – се дължат просто на слепия късмет или некъсмет и само най-набожните сред тях намират съмнителни утешения в мисълта, че това е „воля Божия“. Те никога не са анализирали, никога не са се спрели, за да размислят за дълбочината на позора, който е хвърлен върху техния Бог, ако глупаво се отхвърли най-великият и справедлив закон за многократното ново раждане на човека на тази земя. Мъжете и жените, стремящи се към това, да гледат на тях като на християни и понякога наистина и искрено стремящи се да водят Христосоподобен живот, никога не са спирали, за да поразмислят над думите на тяхната собствена Библия. „Ти Илия ли си?“ – така еврейските свещеници и левитите попитали Кръстителя.1 Техният Спасител преподавал на Своите ученици тази велика истина на езотеричната философия, но дори и неговите Апостоли да са я овладели, изглежда никой друг така и не е стигнал до истинското Ј значение. Не е стигнал дори и Никодим, който на твърдението: „Ако някой не се е родил отново,2 той не може да види Царството Божие“, отговаря: „Как може човек да се роди, когато е стар?“, за което и получава упрек със забележката:„Ти си учител на Израил и не знаеш това?“ – тъй като никой не е имал право да се нарече „Майстор“ и Учител, без да е посветен в тайните а) на духовното възраждане чрез вода, огън и въздух и б) на раждането отново в плът.3 След това, кое може по-ясно да изрази доктрината за многократното възраждане от отговора на Исус към садукеите, „които отричат, че съществува възкресение“, т.е. раждане отново, тъй като догмата за възкръсването на умрелия в плът сега се разглежда като нелепост дори от разумното духовенство: * Бълг. прев.: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ – Бел. прев. 1 „Йоан“, I, 21. 2 „Йоан“, III.* „Родил се“ свише – т.е. от своята Монада или Божественото ЕГО, седмият Принцип, който остава до края на Калпата ядро и в същото време осеняващ Принцип, като Каранатма (Душа на причинността) на личността при всяко ново раждане. В този смисъл „роден отново“ означава „ спуска се свише“, като при това последната дума няма никакво отношение към небесата или пространството, нито едно от които не може да бъде нито ограничено, нито свързано с конкретно място, тъй като едното от тях е състояние, а другото е безгранично, следователно не притежава страните на света. (Вж. „Новия Завет“, преразгледано издание, loc. cit.) * Бълг. прев: „Исус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие.“ – Бел. прев. 3 Това не може да има някаква връзка с християнското кръщение, тъй като в дните на Никодим то не е съществувало и поради това той не е можел да знае нещо за него, независимо че е бил „Майстор“. |
