|
1) Той може да остане в земната сфера (във Ваю или Кама-лока), в ефирното месторазположение, скрит от човешките очи, като се изключат проблясъците на ясновидството. Тъй като в този случай неговото астрално тяло вследствие на великата му чистота и духовност не съответства на условията, необходими на акашната светлина, за да абсорбира полуматериалните му частици, на Адепта ще се наложи да остане в компанията на разлагащи се обвивки – без да извършва блага и полезна работа. Това, разбира се, не може да бъде. 2) С велико усилие на волята той може напълно да се влее в своята Монада и да се съедини с нея. Но постъпвайки така, той а) би лишил своето Висше Аз от посмъртното Самадхи – блаженство, което не е истинска Нирвана – тъй като астралът, колкото и да е чист, все пак е твърде земен за такова състояние; и б) чрез това той би се открил за Кармичния закон, понеже подобно действие всъщност е резултат от личен егоизъм – събиране на плодовете, отгледани от самия него и единствено за самия себе си. 3) Адептът има право да се откаже от съзнателна Нирвана и отдих, за да работи на земята и за благото на човечеството. Това той може да направи по два начина: или, както е казано по-горе, по пътя на уплътняване на своето астрално тяло до физическа видимост той може да възобнови предишната си личност, или може да се възползва от съвършено ново физическо тяло, независимо дали това е новороден младенец, или – както се говори, че е постъпил Шанкарачария с тялото на мъртвия раджи – по пътя на „влизане в мъртва обвивка“, и да пребивава там колкото поиска. Това наричат „непрекъснато съществуване“. Разделът със заглавие „Тайната на Будда“ ще хвърли допълнителна светлина върху тази теория, неразбираема за профаните, а за мнозинството – просто „абсурдна“. Такава е тази теория във вида, в който се преподава и всеки е свободен да избира дали да се задълбочава в нея, или да я остави без внимание. Изложеното по-rope представлява само неголяма част от това, което би могло да бъде дадено в „Разбулената Изида“, ако тогава беше настанало времето, както е дошло сега. Невъзможно е да се изучава и ползва окултната наука, ако човек не Ј се отдаде изцяло – със сърце, душа и тяло. Някои от нейните истини са доста внушаващи страх, твърде опасни за средния ум. Никой не може да си играе безнаказано с такова страшно оръжие. Поради това, както казва Павел, „незаконно“ е да се говори за тях. Да приемем това напомняне и да говорим само за това, което е „законно“. Цитатът в самия край на Раздел IV се отнася, освен това, само към психическата или духовната Магия. Практическите учения на окултната наука са съвсем други и малко са силните умове, които са годни за тях. Що се отнася до екстаза и подобни самоозарения, това човек може да достигне сам, без какъвто и да е учител или посвещение, тъй като екстазът се постига по вътрешна заповед и от властта на Аза над физическото Ero; що се отнася до получаването на власт над силите на Природата, това изисква дълга тренировка или способности у човек, който е „роден магьосник“. Впрочем, убедително са съветвани тези, които не притежават нито едно от нужните качества, да се ограничават само с чисто духовно развитие. Но дори и това е трудно, тъй като първото необходимо специално свойство е непоколебима вяра в собствените сили и в Божеството вътре в самия себе си; в противен случай човек ще се развие само като безотговорен медиум. През цялата мистична литература на древния свят ние проследяваме същата тази идея на духовния езотеризъм – че личният Бог съществува вътре в самия поклонник, а не някъде извън него. Това лично Божество не е празен полъх или измислица, а безсмъртно Същество, Посветител на Посветените сега, когато Небесните Посветители на първобитното човечество – Шиштите на предишните цикли – вече не се намират сред нас. Подобно на подводното течение, бързо и прозрачно, тази идея тече, без да смесва своята кристална чистота с мътните замърсени води на догматизма, на наложеното антропоморфно Божество и религиозната нетърпимост. Ние откриваме идеята в изопачената и варварска фразеология на „Кодекс на Назареите“, във възвишения неоплатоничен език на Четвъртото Евангелие на по-късната религия; в най-древната „Веда“ и в „Авеста“, в „Абхидхарма“, в „Санкхя“ на Капала и в „Бхагават Гита“. Ние не можем да достигнем адептство и нирвана, блаженство и „Небесното Царство“, ако не се съединим неразривно с нашия Rex Lux, Господа на Великолепието и Светлината, с нашия безсмъртен Бог вътре в нас. „Ахам ева парам Брахман“ – „Наистина аз съм Висш Брахман“ – винаги е било единната жива истина в сърцето и ума на Адептите и именно това помага на мистика да стане адепт. Преди всичко трябва да се признае своя собствен безсмъртен Принцип, а само след това може да се завоюва или превземе Небесното Царство със сила. Само че това трябва да се постигне от по-висок – не средния, дори не третия – човек, тъй като последният е от прахта. Също така вторият човек, „Синът“ – на този план, тъй като неговият „Отец“ е Син на още по-висок план – не може да направи нищо без помощта на първия, „Отеца“. Но, за да успее, човек трябва да се отъждестви със своя Родител. „Първият човек е от земята, от пръстта; вторият човек (вътрешният, нашият по-висш) е Господ от небето... Виждате, казвам ви тайна.“1 Така говори Павел, споменавайки само двойния и тройния човек, за да могат да го разберат по-добре непосветените. Но това не е всичко, тъй като Делфийската заповед трябва да бъде изпълнена; човек трябва да познае самия себе си, за да стане съвършен Адепт. Но колко малко са тези, които могат да придобият това познание не само в неговия вътрешен мистичен смисъл, но дори и в буквалния му смисъл, тъй като тази заповед на Оракула има две значения. Това не е нищо друго, освен доктрината на Будда и Бодхисатвите. Същият е мистичният смисъл и на това, което е било казано от Павел на коринтяните – че те са „храм на Бога“, тъй като езотерически това означавало: „Вие сте храм на (този, или вашия) Бог и Духът на (единия, или вашия) Бог живее във вас.“2 1 „I Kop.“, XV. 47, 50. Бълг. прев.: „Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето... И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.“ – Бел. прев. 2 „ I Kop.“, Ill, 16.* Замислял ли се е някога читателят над многозначителните думи, често произнасяни от Исус и неговите апостоли? „И така, бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец...“ („Матея“, V. 48), казва Великият Учител. Думите „толкова съвършени, както е вашият Отец, който е на небесата“, се тълкуват, като означаващи Бога. Но твърде очевидна е крайната нелепост на представата за човека като толкова съвършен, колкото е безкрайното, всесъвършено, всезнаещо и вездесъщо Божество. Ако вие приемете това в този смисъл, така в устата на Исус ще бъдат вложени думи с най-голяма заблуда. Това, което се е подразбирало езотерично, се съдържа в следното:„Вашият Отец, който е по-високо от материалния и астралния човек, висшият Принцип (като се изключи Монадата) у човека, неговият собствен личен Бог или Богът на неговата собствена личност, чийто „затвор“ и „храм“ той се явява“. „Ако искаш да бъдеш съвършен (т.е. Адепт и Посветен), иди, продай това, което имаш“ („Матей“ XIX, 21). Всеки, който тогава е искал да стане неофит, чела, както и днес, е трябвало да даде обет за бедност. „Съвършеният“ – това е било названието, което се е давало на всички посветени. Така ги нарича Платон. Евреите са имали своите „съвършени“ и Павел направо казва, че те, посветените, могат да говорят само пред други Адепти. „Мъдростта, казваме ние е (само) между съвършените“. („I Kop.“, II, 6.) |
