За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 25

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Както вече е повтаряно много пъти в този и в други трудове, нито философите, нито мъдреците, нито адептите от древността могат да бъдат обвинени в идолопоклонничество. Фактически те са тези, които, признавайки божественото единство, са били единствените – благодарение на своето посвещение в тайните на езотеризма – правилно разбрали ??????? (хипонея), или подтекста на антропоморфизма на така наречените ангели, богове и духовни същества от всякакъв вид. Всеки от тях, покланяйки се на единната Божествена Същност, която насища целия свят на Природата, е уважавал, но никога не се е прекланял и не е превръщал в идол някой от тези „Богове“, висши или низши – дори не и своето лично Божество, чийто Лъч е бил и към когото се е обръщал.1

1 В даден смисъл това би било поклонение на Самия Себе си.

„Святата Триада еманира от Единния и представлява Тетрактис; боговете, даймоните и душите са еманации на Триадата. Героите и хората повтарят тази йерархия в самите себе си.“

Така казал Метродор от Хиос, питагореец; последната част от тази фраза означава, че човек има вътре в себе си седем бледи отражения на седемте божествени Йерархии; поради това неговото Висше Аз само по себе си не е нищо друго, освен отразен лъч на непосредствения Лъч. Който разглежда последния като Същество, в обикновеното значение на думата, е един от онзи „неверници и атеисти“, за които е говорел Епикур, тъй като прикачва на този Бог „мнението на тълпите“ – най-груб антропоморфизъм.1 Адептът и окултистът знаят, че „това, което се нарича Богове, са по същество само първите принципи“ (Аристотел). Въпреки това те са разумни, съзнателни и живи „Принципи“, Първичните Седем Свята, проявени от Светлината на непроявения, която за нас е Мрак. Те по същество са Седемте – екзотерично четирима – Кумари или „от Разума родените синове“ на Брама. Те са и Дхиан Коганите, които по същество са прототипи в еоничната вечност за низшите Богове и йерархията на божествените Същества, на най-долния край на стълбата, на който се намираме ние – хората.

1 „Боговете съществуват – казва Епикур – но те не са такива, каквито ги представят hoipolloi (тълпите). Не е неверник или атеист този, който отрича съществуването на боговете, на които се покланят тълпите, а този, който кичи боговете с мнението на тълпите.“

По този начин е възможно политеизмът, когато е разбран философски, да е дори на стъпало по-високо от монотеизма, да речем, на протестантите, които ограничават и обуславят Божеството, в което упорито искат да виждат Безкрайното, но чиито предполагаеми действия правят от този „Абсолют и Безкрайност“ най-нелепия парадокс във философията. От тази гледна точка римският католицизъм е много по-висш и по-логичен, отколкото е протестантството, макар че на римската църква е било угодно да приеме екзотеризма на езическата „тълпа“ и да отхвърли философията на чистия езотеризъм.

Така всеки смъртен има своя безсмъртен двойник или по-точно – своя прототип в небесата. Това означава, че първият е неразривно свързан с последния във всяко свое въплътяване и по време на цикъла на ражданията; но е съединен само чрез своя духовен и интелектуален принцип, съвсем различен от низшето аз и по никакъв начин чрез земната личност. Някои от тях дори са способни съвсем да разкъсат този съюз – когато във вътрешния човек отсъстват свързващи, т.е. духовни връзки. Наистина, както Парацелз е изложил това със своята странна измъчена фразеология, човекът с трите си (съставни) Духа е закачен, подобно на утробния плод, на всичките трима към матката на Макрокосмоса; нишката, която го държи съединен, е „Душата-Нишка“, Сутратма и Тайджаса („Сияещ“) на ведантистите. И именно чрез този духовен и интелектуален принцип у човека, чрез Тайджаса – Сияещия, „понеже той има светещ вътрешен орган в качеството му на съучастник“ – човекът е съединен със своя небесен прототип, а съвсем не чрез низшето вътрешно аз или астралното тяло, за което в повечето случаи няма друг избор, освен бавно да се разтвори.

Окултизмът и теургията обучават на начините за създаване на такава връзка. Но именно действията на човека, само личните му заслуги могат да създадат на земята и да определят продължителността на тази връзка. Тя продължава от няколко секунди, светкавици, до няколко часа, в течение на които теургът или теофанът става като самия този осеняващ „Бог“; следователно, за това време той става надарен с относително всезнание и всемогьщество. При съвършени (божествени) Адепти, какъвто са Будда1 и други, такова ипостасно състояние на аватарно пребиваване може да продължава през целия живот; а в случаите на напълно посветени, които още не са достигнали съвършеното състояние Дживанмукта,2 теопнейстията, когато е в пълен ход, води до състояние, когато високият Адепт напълно помни всичко, което е виждал, чувал и усещал.

„Тайджаса открива пътя към свръхчувственото.“3

1 Както екзотерично, така и езотерично буддизмът отхвърля теорията, че Гаутама е бил въплъщение или Аватар на Вишну, а обяснява тази доктрина така, както тя се излага тук. Всеки човек има в себе си материали, ако не и условия, за теофанични контакти и теопнейстия; при това обаче вдъхновяващ „Бог“ във всеки случай е неговото собствено Висше Аз, или божественият прототип.

2 Изцяло и абсолютно прочистил се, у когото няма нищо общо със земята, като се изключи неговото тяло.

3 „Мандукьопанишад“, 4.

За някой по-малко съвършен то ще завърши само с частичен, смътен спомен, а начинаещият ще се срещне в първия период на своя психологичен опит само с една бъркотия, след което ще последва бързо и в крайна сметка пълно забравяне на тайните, видени в течение на това свръххипнотично състояние. Степента на способността за запомняне, след като човек се завърне в своето будно състояние и към физическите чувства, зависи от духовната и психическата му чистота, като при това най-голям враг на духовната памет е физическият мозък на човека, органът на неговата чувствена натура.

Посочените горе състояния се описват за по-ясното разбиране на употребяваните в този труд термини. Съществуват толкова много условия и състояния и те са така различни, че дори ясновидецът може да ги обърка. Да повторим: рядко употребяваната гръцка дума „теофания“ при неоплатониците е имала по-голямо значение, отколкото при съвременните съставители на речници. Съставната дума „теофания“ (от „теос“ – „Бог“ и „файномай“ – „явяване“) не означава просто „явяване на Бога пред човека чрез действително появяване“ – сега е моментът да се каже, че това е абсурд – а действително присъствие на Бога у човека, божествено въплътяване. Когато Симон Влъхва е твърдял, че той е „Бог Отец“, това, което е искал да изрази, се е съдържало в току-що обясненото, а именно, че той е бил божествено въплъщение на своя Отец, независимо дали ние виждаме в последния Ангел, Бог или Дух; поради това са го определяли като „тази сила на Бога, която наричат велика“1 или тази сила, която кара Божественото Аз да се помести в своето низше аз – човека.

Това е една от няколкото тайни на битието и въплътяването. Друга тайна се съдържа в това, че когато Адептът в течение на своя земен век достигне такова състояние на святост и чистота, което го прави „равен на Ангелите“, при смъртта неговото призрачно или астрално тяло става толкова плътно и осезаемо, колкото е било физическото тяло и се превръща в реален човек.2 Старото физическо тяло отпада, подобно на хвърлена змийска кожа, а тялото на „новия“ човек остава или видимо, или – по избор на Адепта – губи видимост, обгръщайки се с обвивка от Акаша, която го прикрива. В последния случай пред Адепта са отворени три пътя:

1 „Деяния“, VIII,10.

Бълг. прев.: „Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.“ – Бел. прев.

2 Виж обяснението, дадено по този повод в статията на Дж. М. „Еликсир на Живота“ (от Дневника на Чела) в книгата „Пет години Теософия“.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 25

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред