За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 22

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Амоний Сакас е учел, че Тайната Доктрина на религията на мъдростта е можела напълно да бъде намерена в книгите на Тот (Хермес), откъдето както Питагор, така и Платон са почерпили своите знания и много от своята философия; и той заявил, че тези книги са „тъждествени с ученията на мъдреците на далечния Изток“. Професор А. Уилдър отбелязва:

„Тъй като името Tom означава колегия или събрание, не е съвсем изключено тези книги да са били наречени така, защото представляват сборници от изречения и доктрини на братството на жреците от Мемфис. Равинът Бизе е изказал същата хипотеза по отношение на божествените изречения, вписани в еврейските Свещени Писания.“2

Това е много вероятно. Само че тези „божествени изречения“ досега не са били разбрани от профаните. Филон Юдей, непосветен, се опитвал да разкрие тяхното тайно значение, но това не му се удало.

Но книгите на Тот или Библията, „Ведите“ или „Кабала“ – всички те предписват една и съща съкровеност по отношение на определени тайни на природата, които са символизирани в тях. „Нещастие за този, който незаконно издаде думите, прошепнати в ухото на Мануши от Първия Посветител.“ Кой е бил този „Посветител“ е обяснено в „Книгата на Енох“:

„От тях (Ангелите) аз чух всичко и разбрах какво съм видял: това, което няма да стане в това поколение (раса), а в поколение, което ще се появи в далечен период (в 6-ата и 7-ата раса), благодарение на избраните (посветените).“3

2 „New-Platonism and Alchemy“, стр. 6.

3 I, 2.

4 LXIX, 10.

Отново като осъждане за тези, които – когато узнали „всички тайни на ангелите“ – ги разкрили, е казано, че:

„Те разкрили тайните и те са тези, които били осъдени; но не ти, сине мой (Ной)... ти си чист, добър и свободен от упрек за разкриване (издаване) на тайните.“4

Но в нашия век има такива, които „разкривайки тайните“ без нечия помощ, само благодарение на собствената си ученост и острия ум и които въпреки това – бидейки честни и прями хора, необръщащи внимание на заплахите и предупрежденията, тъй като никога не са давали обет за съблюдаване на тайната – се чувстват поразени от такива откровения. Сред тях е ученият автор и откривател на един от „Ключовете към еврейско-египетската Тайна“. Както той казва, съществуват „някои странни черти, свързани с разпространението и състоянието“ на Библията.

„Тази Книга е съставена от хора като нас. Те научавали, виждали, подбирали и постигали чрез тази ключова мярка1 закона на живия, вечнодействащ Бог.2 Те не са имали нужда от вярата, че Той съществува, че се е трудил, планирал и завършвал, като могъщ механик и архитект.3 Какво е било това, което е закрепило знанието само за тях, когато те – първо като Божи хора, второ като апостоли на Исус Христос – дали, сякаш подаяние, ослепително обредно богослужение и празно учение за вярата и не дали никаква обосновка с доказателства, идващи по подходящ начин чрез прилагане именно на чувствата, с които Божеството е дарило всички хора в качеството им на съществени средства, за да получат те някакво правилно разбиране? Тайната и притчата, и затъмненото изказване и завоалиране на истинския смисъл – ето бремето на Стария и Новия Завет. Ако се съгласим, че разказите на Библията са представлявали умишлени измислици, за да бъдат лъгани невежите маси на народа, дори и за това – да им бъде натрапен най-съвършеният кодекс от нравствени задължения – как могат такива големи лъжи да бъдат оправдани като част от Божествения промисъл, когато по самата природа на нещата на този промисъл трябва да е присъща проста и съвършена правдивост? Какво отношение има или трябва да има тайната към разпространението на Божиите истини?“1

1 Авторът се опитва да докаже, че ключът е „източникът на мерките, даващ началото на английския дюйм и древния лакът“.

2 В множествено число тази дума по-добре би разрешила тайната. Бог е вездесъщ; ако беше вечно-действащ, той не би могъл да бъде вече безкраен Бог – също така и вездесъщ в своята ограниченост.

3 Авторът очевидно е масон от направлението на генерал Пайк. Докато американските и английските масони отричат „Творящия принцип“ на „Великия изток“ на Франция, те ще останат в тъмнина.

1 „Source of Measures“, стр. 308, 309.

Несъмнено никакво отношение, ако тези тайни са били дадени от самото начало. И така е било по отношение на първите, полубожествени чисти и духовни раси на човечеството. Те притежавали „Божиите истини“ и живеели според тях и техните идеали. Те пазели тези истини дотогава, докато надали е имало някакво зло и следователно злоупотреба с тези познания и истини. Но еволюцията и постепенното потапяне в материалността също са една от тези „истини“ и един от законите на „Бога“. С постепенния прогрес на човечеството, ставащо с поколенията все по-земно, индивидуалността на всяко временно Ero започнала да се проявява. Именно личният егоизъм води и подтиква човека към злоупотреба с неговите знания и власт. А егоизмът – това е такова човешко здание, чиито прозорци и врати винаги са отворени за проникването в човешката душа на всякакъв род несправедливост. Малко са били хората в течение на ранното детство на човечеството и още по-малко са сега, които чувстват в себе си склонност на практика да прилагат яркото заявление на Поуп, че той би изтръгнал собственото си сърце, ако то няма по-добър стремеж от това да обича само себе си и да се смее над всички свои съседи. Оттук е възникнала необходимостта да се отнемат постепенно от човека божествените знания и сили, които с всеки нов човешки цикъл ставали все по-опасни като двуостро оръжие, злата страна на което винаги заплашвала съседа, а тази, от която струяло доброто, човек обръщал изключително към себе си. Така малкото „избрани“, чиято вътрешна същност останала незасегната от развитието на тяхната физическа външност, с течение на времето станали единствените стражи на откритите тайни, като ги предавали по-нататък на най-годните да ги възприемат, правейки ги в същото време недостъпни за другите. Отхвърлете това обяснение от Съкровените учения и самото название на религиите ще стане синоним на лъжа и фалшификат. Все пак, на народните маси не би следвало да се позволява да остават без някакво нравствено упътване. Човекът винаги се е измъчвал по нещо „отвъдно“ и не може да живее без някакъв идеал, като фар и утешение. В същото време нито на един човек със средни способности, дори и в нашия век на всеобщо образование, не могат да бъдат доверени твърде метафизичните и твърде фините за неговото разбиране истини, без риск да се предизвика в него опасност от заплашваща реакция и вместо вяра в боговете и светците – изпадане в антинаучен тъп атеизъм. Нито един истински филантроп, а следователно нито един окултист, никога няма да мечтае човечеството макар и за миг да остане без каквато и да е религия. Дори и съвременната религия в Европа, ограничаваща се с неделите, е по-добра, отколкото никаква. Но както казва Баниан, ако „религията е най-добрите доспехи, каквито само може да притежава човек“, тя несъмнено е „най-лошата мантия“; и ето против тази „мантия“ и основаните върху лъжи претенции се борят окултистите и теософите. Истинското идеално Божество, единният жив Бог в Природата няма нищо да загуби от преклонението на човека пред него, ако тази външна мантия – изтъкана от човешката фантазия и хвърлена върху Божеството от ловката ръка на жадуващия за власт и властване свещенослужител – бъде смъкната. С настъпването на този век е ударил часът на свалянето от трона на „висшия Бог“ на всеки народ в полза на Едно Всеобщо Божество – Богът на неизменния закон, а не на милосърдието; Богът на справедливото въздаване, а не на прошката, която просто е подбуда към злодеяние и към негово повтаряне. Най-голямото престъпление, извършвано някога срещу човечеството, е станало в деня, когато първият жрец е измислил първата молитва, преследвайки егоистична цел. Бог, който може да бъде умилостивен с несправедливи молитви да благослови оръжието на молещия се и да изпрати поражение и смърт на хилядите му врагове – негови братя, Божество, за което може да се мисли, че няма да остане глухо към песнопенията и хвалебствията, примесени с молби за изпращане на „попътен вятър“ за себе си и, напълно естествено, бедствен за другите мореплаватели, плаващи от противоположната страна – именно такава представа за Бога е възпитало себелюбието у човека и го е лишило от увереност в своите сили. Молитвата е облагородяващо деяние, когато изразява силни чувства, горещо желание, извиращо от самото сърце за доброто на другите хора и когато е съвършено освободена от каквато и да е егоистична, лична цел; копнежът по отвъдното е естествен и свят у човека, но при условие това блаженство да се споделя с другите. Могат да бъдат разбрани и високо оценени думите на „езичника“ Сократ, който в своята дълбока, макар и непреподавана мъдрост заявил, че:

„Ние трябва да се молим за благославение за всички, тъй като боговете най-добре знаят какво е добро за нас.“

Но официалното молене – за обществено бедствие или заради ползата на един индивид, без да се обръща внимание на загубата за хилядите – е най-позорното от престъпленията, да не говорим за това, че то е неуместно самомнение и суеверие. Това е непосредствено наследство, придобито чрез грабеж от йеховистите, евреите на пустинята и Златния телец.

Както скоро ще бъде показано, „Йехова“ е бил този, който е подсказал необходимостта от завоалиране и прикриване чрез замяна на непроизносимото име и който довел до всички тези „тайни, притчи, замъглени изказвания и маскировка“. Мойсей, във всеки случай, посветил своите седемдесет старейшини в съкровените истини и така авторите на Стария Завет в известна степен са оправдани. Авторите на Новия Завет дори и толкова не са направили. Със своите догмати те изопачили величествената централна фигура на Христос и оттогава вкарали хората в милиони грешки и най-тъмни престъпления – с Неговото свято име.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 22

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред