За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 21

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Дори и Маймонид препоръчва да се пази мълчание по истинското значение на текстовете от Библията. Това предписание разрушава обичайното твърдение, че „Свещеното Писание“ е единствената книга в света, чиито божествени прорицания съдържат в себе си ясна и неукрасена истина. Така е може би за учения кабалист, но за християните е точно обратното. Тъй като, ето какво казва по този повод ученият еврейски философ:

„Който и да разкрие истинския смисъл на Книгата „Битие“, трябва да внимава да не го разгласи. За това правило на поведението ни напомнят всички наши мъдреци и то се отнася специално до шестте дни на творението. Ако някой човек открие сам или с помощта на друг нейния истински смисъл, той трябва да мълчи, или ако говори, да говори неясно, със загадъчни изрази, както аз самият постъпвам, като предоставям за останалото да се досетят онези, които могат да ме разберат.“

Ако един от най-великите еврейски философи признава по този начин символизма и езотеризма на Стария Завет, напълно естествено е, че християнските отци правят същото признание по отношение на Новия Завет и Библията въобще. Така ние намираме, че Климент Александрийски и Ориген се съгласяват с това пределно ясно. Климент, който е получил посвещение в Елевзинските мистерии, казва:

„Преподаваните там доктрини са съдържали завършека на всички наставления във вида, в който са били взети от Мойсей и пророците.“

Неголямото изопачаване на фактите е простимо за добрия отец. В края на краищата тези думи признават, че мистериите на евреите са били тъждествени с мистериите на езическите гърци, които ги взели от египтяните, а те на свой ред ги заимствали от халдейците, които ги получили от арийците, атлантите и т.н. – далеч зад границите на времето на онази раса. Съкровеното значение на Евангелията също открито е признато от Климент, когато казва, че тайните на вярата не бива да се съобщават на всички.

„Но тъй като това предание не е публикувано само за този, който разбира величието на това слово, то трябва да се скрие в Тайна изказаната мъдрост, която е преподал Синът Божий.“1

1 „Stromateis“, XII.

По отношение на Библията и символизма на нейните сказания не по-малко ясно се изказва Ориген. Той възкликва:

„Ако се придържаме към буквата и трябва да разбираме написаното в закона подобно на евреите и простия народ, тогава аз бих се изчервил от срам, преди да призная, че Бог е дал тези закони, тъй като създадените от хората закони изглеждат много no-добри и разумни.“1

И напълно би могъл „да се изчерви от срам“ този искрен, честен отец на ранното християнство от дните на неговата относителна чистота. Но християните на нашия високообразован и цивилизован век съвсем не се изчервяват; напротив, те поглъщат „светлината“ преди образуването на Слънцето, градината Едем, кита на Йона и всичко останало, без да се обръща внимание на това, че същият този Ориген пита с напълно естествено възмущение:

„Кой разумен човек ще се съгласи със съобщението, че първият, вторият и третият ден, в които се споменава вечер и утро, са били без слънце, луна и звезди, а първият ден без небеса? Къде ще се намери такъв идиот, който би повярвал, че Бог е садил дървета в Рая, в Едем, като земеделец и т.н.? Аз смятам, че всеки човек трябва да разглежда всички тези неща като образи, под които се крие скрит смисъл.“2

Вж. „Somilies“, в „Levit.“, цитирано в „Source of Measures“, стр. 307.

2 Ориген: Ruet., „Origeniana“, 167; Франк, 121; цитирано от Sфd, Данлеп, стр. 176.

И все пак милиони „такива идиоти“ съществуват и в нашия век на просвета, а не само в трети век. Когато прибавим към това недвусмисленото съобщение на Павел в „Послание към Галатяните“, IV, 22–25, че целият разказ за Авраам и неговите двама синове е „алегория“ и че „Arap e планината Синай“, тогава действително няма в какво да бъде упрекнат християнинът или езичникът, който се отказва да приеме Библията за нещо по-различно от много изкусна алегория.

Равинът Симеон Бен Йохай, съставителят на „Зохар“, никога не е съобщавал най-важните части от своята доктрина по друг начин, освен устно и при това на много ограничен брой ученици. Поради това, без окончателното посвещение в „Меркава“, изучаването на Кабала винаги ще бъде непълно, а „Меркава“ може да бъде преподавана само „в тъмнина, в пуста местност и след много страшни изпитания“. От деня на смъртта на великия еврейски посветен тази тайна доктрина е останала нерушима тайна за външния свят.

„Сред почитаемата секта на танаимите или по-точно тананимите, мъдрите, са се намирали тези, които практически са обучавали на тайните и са посвещавали някои ученици във величествената и окончателна Мистерия. Но във втория раздел на „Мишна Хагига“ се казва, че съдържанието на „Меркава“ трябва да се преподава само на старите мъдреци. „Темара“ е още no-догматична. „Най-важните тайни на Мистериите са се разкривали дори не и пред всички жреци. Те са били предавани само на посветените.“ И така ние намираме, че същата голяма секретност е преобладавала във всички древни религии.“1

Какво казва самата „Кабала“? Нейните велики равини в действителност заплашват този, който възприеме изреченията ad verbum. B „Зохар“ четем:

„Нещастие за този човек, който вижда в Тора, т.е. в Закона, само просто изложение и обикновени думи! Понеже наистина, ако той съдържаше само това, ние дори днес бихме могли да напишем друга Тора, която много повече би заслужавала възхищение. Тъй като, ако намираме единствено прости думи, би трябвало само да се обърнем към законодателите на земята,2 към тези, в които най-често срещаме най-голямо великолепие. И би било достатъчно да им подражаваме и да съставим Тора по техните думи и по техния пример. Но това не е така: всяка дума в Тора съдържа възвишено значение и величествена тайна... Словесният текст – това е покривалото на Тора. Нещастие за този, който приема това покривало за самата Тора... Простаците обръщат внимание само на покривалото, или словесния текст на Тора. Те не знаят нищо друго, те не виждат това, което е скрито под него. По-образованите хора обръщат внимание не на покривалото, а на тялото, което то облича.“1

1 „Isis Unveiled“, II, 350.

2 Материалистичните „законодатели“, критици и садукеи, които се стараят да разкъсат на парчета доктрините и ученията на великите Учители на Азия от миналото и настоящето – не учени в съвременния смисъл на думата – биха постъпили добре, ако се замислят над тези думи. Несъмнено е, че ако доктрините и съкровените учения бяха изобретени и написани в Оксфорд и Кеймбридж, външно биха били по-блестящи. Но дали те щяха да отговарят на вселенските истини и факти, или не – това е друг въпрос.

1 III, fol. 1526, цитирано в „Qabbalah“, Майер, стр. 102.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 21

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред