|
РАЗДЕЛ IV ПОТАЙНОСТТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ Изобщо не трябва да се учудваме на неправилното тълкуване на ред притчи и афоризми на Исус. Започвайки с Орфей, първият посветен адепт, за когото историята улавя някакъв проблясък в мъглата на дохристиянската ера и по-нататьк, включително Питагор, Конфуций, Будда, Исус, Аполоний Тиански, чак до Амоний Сакас – нито един Учител или посветен никога не е писал каквото и да е, предназначено за публично използване. Всеки поотделно и всички те неизменно са препоръчвали да се пази мълчание и тайна по отношение на някои факти и деяния; от Конфуций, който отказал публично и задоволително да обясни какво е имал предвид под своя термин „Великата крайност“ или да даде ключ за гадаене с помощта на „слама“, чак до Исус, който задължил своите ученици на никого да не казват, че той е Христос1 (Хрестос), „човек на скръбта“ и изпитанията пред своето висше и последно Посвещение, или че е извършил „чудото“ на възкръсването.2 Апостолите е трябвало да пазят мълчание така, че лявата ръка да не знае какво прави дясната; казано по-просто – така, че опасните специалисти на науката на лявата ръка, ужасни врагове на адептите на дясната ръка, особено пред тяхното последно посвещение, да не се възползват от тези сведения с цел да навредят и на лечителя, и на пациента. И ако кажат, че това просто е предположение, тогава какво могат да означават следните ужасни думи: 1 „Матея“, XVI, 20. Бълг. прев.: „Тогава Исус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Исус, е Христос.“ – Бел. прев. 2 „Марко“, V, 43. Бълг. прев., V, 22–43: „И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда пада пред нозете Му и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху Ј ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. Исус тръгна с него... Докато той говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? Но Исус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Йоана, брат Иаковов... взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! Момичето веднага стана и начена да ходи... И той строго им заповяда, никой да не знае за това...“ – Бел. прев. „На вас ви е дадено да знаете тайните на Божието Царство, но на тези, които се намират извън, всичко това се дава в притчи; така че гледайки, те да могат да виждат и да не възприемат; и слушайки, те да могат да чуват и да не разбират; да не би някога да се покръстят и да им се простят греховете.“1 Ако тези думи не се изтълкуват в смисъла на закона за мълчанието и Кармата, тяхната крайната егоистичност и лишеният от милосърдие дух са твърде очевидни. Тези думи са непосредствено свързани с ужасната догма за предопределението. Ще поиска ли добрият и разумен християнин да хвърли такова петно на жесток егоизъм върху своя Спасител?2 1 „Марко“, IV, 11, 12. Бълг. прев., IV, 11, 12:„И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“. – Бел. прев. 2 Нима не е очевидно, че думите „да не би някога да се обърнат (или: „да не би случайно да бъдат обърнати отново“, както е в преразгледания вариант) и „да не би да им се простят греховете“ съвсем не означават, че Исус се е страхувал от възможността чрез разкаяние някой чужд човек, или „тези, които се намират отвън“, да избегне проклятието, както ясно казва смисълът на мъртвата буква; тези думи означават нещо съвсем друго. А именно: „Да не би по пътя на разбирането на неговите проповеди, незамаскирани с помощта на притчите, някой от профаните да улови нещо от съкровените учения и тайните на Посвещението – и дори от откултните сили? „Да бъдеш обърнат“ – с други думи това означава да се “придобие знание, принадлежащо изключително на Посветените“; „и да не би да им се простят греховете“ значи, че техните грехове ще се прехвърлят на незаконния откривател, на този, който е помогнал на недостойните да жънат там, където те никога не са сели, и им е дал по този начин способ да избегнат на тази земя своята заслужена Карма; тя сега трябва да се обърне срещу откриващия, който наместо добро, е причинил по този начин вреда и е претърпял неуспех. Трудът по разпространението на такива истини в притчи е бил предоставен на учениците на високите Посветени. Тяхно задължение е било да следват основната нота на съкровеното учение, без да разкриват неговите тайни. Това е показано в жизнеописанията на всички велики Адепти. Питагор разделил своите класове на слушатели на екзотерични и на езотерични лекции. Магьосниците получавали наставленията си и са били посвещавани в далечните скрити прерии на Бактрия. Когато Йосиф заявява, че Авраам е преподавал математика, под това той разбирал „магия“, тъй като в Питагорейския код математиката означава езотерична наука или гнозис. Професор Уилдър отбелязва: „Есеите на Иудея u Кармел са се придържали към подобни различия, разделяйки своите последователи на неофити, братя и съвършени... Амоний задължавал с клетва учениците си да не издават неговите висши доктрини, с изключение на тези, които били внимателно инструктирани и обучени (подготвени за посвещение).“1 Ако може да се вярва на Матея, една от най-мощните причини за необходимостта да се спазва тайната е изложена от самия Исус. Тъй като тук Учителя ясно казва: „Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисерите си пред свинете, за да не ги стъпчат с краката си и обръщайки се да не ви разкъсат.“2 Дълбоко истински и мъдри думи. На мнозина в собствения ни век и дори сред нас многократно беше напомняно за това – често твърде късно.3 1 „New Platonism and Alchemy“, 1869, стр. 7, 9. 2 VII, 6. 3 Историята е пълна с доказателства за същото. Ако Анаксагор не е провъзгласил великата истина, преподавана в мистериите – т.е., че Слънцето е несъмнено по-голямо от Пелопонес – фанатичната тълпа не би го преследвала, като едва не го убила. Ако другата сган, която се вдигнала срещу Питагор, е разбрала какво тайнственият мъдрец на Кротон е имал предвид, казвайки, че помни, когато е бил „Син на Меркурий“ – Бог на съкровената мъдрост – не би му се наложило да спасява живота си чрез бягство; също така Сократ не би бил осъден на смърт, ако е държал в тайна откровенията на неговия божествен Даймон. Известно му е било колко малко способен е неговият век – с изключение на посветените – да разбере смисъла на всичко това, което той е знаел за Луната. Поради това той е ограничил своето изложение до алегорията, която се оказала по-научна, отколкото до днес са мислели. Той е твърдял, че Луната е била обитаема и че лунните същества живеели в дълбоки, обширни и тъмни долини, тъй като нашият сателит извън тези дълбоки долини няма нито въздух, нито някаква атмосфера. Ще отбележим – без да се обръща внимание на откровението, пълно със значение само за малко хора – че така трябва и да е, ако на нашия светъл сателит въобще има някаква атмосфера. Фактите, запечатани в свещените анали на Мистериите, не е трябвало да бъдат издавани – присъдата за това е била смъртно наказание. |
