За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 19

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Целта на дългите аргументи на този добър отец, разбира се, е изтъкването на двама различни учители: единият – наставникът на библейските патриарси, другият – наставникът на езичниците. Но на учениците на Тайната Доктрина не им се налага да се затормозяват така. Техните професори добре са запознати с това – кои са били Учителите на техните предшественици по окултните науки и мъдрост.

Накрая Климент проследил двама учители; и те по същество, както е следвало да се очаква, са Богът и неговият вечен враг и противник Дяволът; предметът на изследванията на Климент се отнася до двойнствения аспект на херметичната философия, като причина и следствие. Признавайки нравствената красота на добродетелите, проповядвани във всеки окултен труд, с който той се е запознавал, Климент искал да разбере причината на видимото противоречие между учението и практиката, между Магията на доброто и Магията на злото и стига до извода, че Магията има два източника – божествен и дяволски. Той чувства нейното раздвоение на два канала; оттук са неговата дедукция и изводът му.

Ние също чувстваме това раздвоение, но без задължително да го заклеймяваме като дяволско, тъй като съдим „пътя на лявата ръка“ такъв, какъвто е излязъл от ръцете на своя основател. В противен случай, ако така съдим по следствията от собствената религия на Климент и по поведението в живота на някои, които я изповядват след смъртта на техния Учител, то окултистите биха имали правото на почти същите изводи, каквито е правил Климент. Те биха имали правото да кажат, че докато Христос, Учителят на всички истински християни, е бил във всички отношения божествен, тези, които са прибягвали до ужасите на инквизицията, до унижението и измъчването на еретиците, на евреите и алхимиците, протестантът Калвин, изгорил Сервет и неговите наследници протестанти-преследвачи, чак до тези, които бичували и изгаряли магьосници в Америка, всички те трябва да са имали за свой учител Дявола. Но окултистите, невярващи в дявола, са предпазени от такава отплата.

Свидетелството на Климент е ценно дотолкова, доколкото то показва 1) огромното количество трудове по окултните науки в онези дни; и 2) необикновените сили, които някои хора овладели чрез тези науки.

Например цялата шеста книга от своя „Stromateis“ той посвещава на това търсене на първите двама „Учители“, съответно на истинската и лъжливата философия, които по думите му са се запазили в египетските светилища. Много уместно също така той се обръща към гърците с въпроса, защо не признават „чудесата“ на Мойсей като такива, когато те изискват признаване на същата привилегия за своите собствени философи. И дава ред примери. Това, както той казва, е Еах, призоваващ с помощта на своите окултни сили вълшебен дъжд; това е Аристей, който кара ветровете да духат; Емпедокъл, който укротил бурята и я принудил да затихне, и т.н.1

Неговото внимание било насочено най-вече към книгите на Меркурий Трисмегист.2 Той също така не пести похвалите си за Гистаспу (или Гущаспу), книгите на Сибилите и дори за правилната астрология.

1 Вж. „Pneumatologie“, III, 207. Поради това наричат Емпедокъл ???????????, „властелин на вятъра“. „Strom.“, VI, III.

2 Ibid., IV.

Във всички векове са употребявали магията и са злоупотребявали с нея, както сега употребяват месмеризма или хипнотизма и злоупотребяват с него. Древният свят е имал своите Аполоновци и Ферекидовци и мислещите хора са можели да се ориентират в това, както могат и сега. Например докато нито един класически или езически автор не е намерил нито една дума за упрек по адрес на Аполоний Тиански, не по същия начин са нещата с Ферекид. Хезихий Милетски, Филон Библейски и Евстахий яростно обвиняват последния в това, че е построил своята философия и наука на демонични традиции, т.е. на магията. Цицерон заявява, че Ферекид е potius divinus quam medicus, „no-скоро предсказател, отколкото лекар“, и Диоген Лаертски дава дълъг ред от разкази за неговите предсказания. Веднъж Ферекид предсказва корабокрушение на стотици мили от него, друг път – плена на лакедемонците от аркадийците, накрая той предвижда и собствения си ужасен край.1

Като има предвид възраженията, които ще бъдат изтъкнати срещу ученията на езотеричната доктрина във вида, в който тук са изложени, пишещата тези редове е принудена да опровергае някои от тях предварително.

Вменявания на вина като тези, които Климент изтъкнал против „езическите“ адепти, само доказват съществуването на силите на ясновидството и предвижданията във всички векове, но не са доказателства в полза на Дявола. Поради това те не притежават никаква стойност, освен за християните, за които Сатаната е един от главните стълбове на вероизповеданието. Бароний и Дьо Мирвил например намират неоспорими доказателства за демонология във вярата в съвечността на материята с духа!

Дьо Мирвил пише, че Ферекид:

„Постулира в принцип изначалността на Зевс или Ефира и след това на същия този план някакъв принцип, съвечен и съдействен, който той нарекъл пети елемент или Огенос.“2

1 Резюмирано от „Pneumatologie“, III, 209.

2 Loc. cit.

След това той посочва, че Огенос означава това, което се затваря, което държи в плен и че то е Хадес, „или с една дума, адът“.

Тези синоними са известни на всеки ученик и без обясненията на маркиза пред академията; що се отнася до неговия извод, разбира се, всеки окултист ще го отхвърли и само ще се усмихне на глупостта му. А сега ние стигаме до богословския извод.

Резюмето на възгледите на латинската църква – както го представят авторите от типа на маркиз Дьо Мирвил – се свежда до следното: херметичните книги, независимо от съдържащата се в тях мъдрост – напълно призната от Рим – са „наследство, оставено на човечеството от Каин, прокълнатият“. „Общопризнато е – казва този съвременен мемоарист на Сатаната в историята –

„че веднага след потопа Хам и неговите потомци отново разпространили древните учения на каинитите и потъналата раса.“1

Във всеки случай това доказва, че магията или вещарството, както той я нарича, са допотопно изкуство и така е спечелена една точка. Тъй като, по неговите думи:

„Свидетелството на Бероз отъждествява Хам с първия Зороастър, основател на Бактрия, първи автор на всички магически изкуства на Вавилония, Хеменесуа или Хам,2 този безчестен3 от вярното потомство на Ной и накрая предмет на обожание на Египет, който, присвоявайки неговото име ??????, откъдето е възникнала химията, построил в своя чест град, наречен Хоемнис, или „Град на огъня“.4 Казано е, че Хам го обожавал, откъдето е възникнало и названието Хамаим, дадено на пирамидите, на свой ред вулгаризирано и превърнало се в нашето съвременно „чимни“.5

1 Op. cit, III, 208.

2 Следва да се напомни на хората, говорещи английски, че името на непочтителния син на Ной „Ham“ трябва да се произнася „Kham“ или „Cham“.

3 Черната магия или вещарството – това е „злият“ резултат, получен в какъвто и да е вид или по всякакъв начин чрез прилагането на окултните изкуства; следователно за нея трябва да се съди само по следствията Ј. Нито името на Хам, нито името на Каин, произнесено, някога някого е убило; докато – ако трябва да вярваме на същия този Климент Александрийски, който проследява Учителя на всеки окултист, стоящ извън християнството, до Дявола – името на Йехова (произнасяно като Йево, при това по особен начин) е имало като следствие убийството на човек от разстояние. Тайнственият Шемхам-фораш невинаги е бил използван от кабалистите за свети цели, особено откакто Сабат – или съботата, посветена на Сатурн, или злият Шани – станала при евреите ден, посветен на „Йехова“.

4 Хоемнис, доисторически град, е бил или не е бил построен от сина на Ной, но даденото на града име не е било неговото, а името на богинята на мистериите Хоемну, или Хоемнис (гръцката форма); това е божеството, създадено от разпалената фантазия на неофита, който по този начин се е подлагал на танталови мъки в течение на своите „дванайсет задания“ на изпитанието, преди неговото окончателно посвещение. Неин мъжки двойник е Хем. Градът Хоемнис, или Хемис (днес Ахмем), е бил главното място за пребиваване на Бог Хем. Отъждествявайки Хем с Пан, гърците нарекли този град „Панополис“.

5 „Чимни“ – chimney – кюнец. „Pneumatologie“, III, 210. Това повече прилича на религиозно отмъщение, отколкото на филология. Картината обаче изглежда непълна, тъй като авторът е трябвало да добави към кюнеца и излитаща оттам вещица.

Това твърдение изцяло е неправилно. Египет е бил люлката на химията и мястото на нейното раждане – това е добре известно в наше време. Само че Кенрик и други показват, че коренът на тази дума е chemi или chem, което не е Cham, или Хам, a Khern, египетският фаличен бог на мистериите.

Но това не е всичко. Дьо Мирвил е склонен да открие сатанински произход дори и в днес невинното Tapo.

Той продължава:

„Що се отнася до средствата за разпространение на тази зла магия, традицията сочи това в някои рунически писмености, открити върху метални пластинки (или листа, des lames), които не са били унищожени по време на потопа.“1 Би могло да се приеме за легенда, ако следващите открития не бяха доказали, че това далеч не е така. Откритите пластинки били покрити с любопитни и съвършено неподдаващи се на разшифроване писмености с неоспорима древност, на които хамитите (вещари според автора) приписвали произхода на техните чудодейни и страшни сили.“2

1 Как те са успели да избегнат потопа, ако Бог не е искал това? Надали това е логично.

2 Loc. cit, стр. 210.

Засега можем да оставим благочестивия автор с неговите ортодоксални вярвания. Във всеки случай той изглежда съвсем искрен в своите виждания. Въпреки това неговите талантливи аргументи ще бъдат подкопани в самата им основа, тъй като – кой, или по-точно какво в действителност са били Каин и Хам, трябва да бъде доказано на математическа основа. Дьо Мирвил е само верен син на своята църква, заинтересуван да бъде удържан Каин в неговата антропоморфна роля и в сегашното му място в „Свещеното Писание“. От друга страна обаче, ученикът на окултизма е заинтересуван изключително от истината. Но векът трябва да следва естествения ход на своята еволюция.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 19

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред