|
РАЗДЕЛ III ПРОИЗХОД НА МАГИЯТА Може да се каже, че в последно време положението се е променило. Областта на изследванията се е разширила, малко по-добре започват да разбират древните религии; и от времето на онзи жалък ден, когато Комитетът на Френската академия, оглавявана от Бенджамин Франклин, е изследвал феномените на Месмер – само за да ги провъзгласи като шарлатанство и ловко мошеничество – както езическата философия, така и месмеризмът са придобили определени права и привилегии и сега на тях гледат от съвсем друг аспект. Но дали по отношение на тях е възстановена пълната справедливост и дали сега ги оценяват по-добре? Ние се страхуваме, че не е така. Човешката натура днес е същата, каквато е била, когато Поуп е казал за силата на предразсъдъците, че: Разликата е толкова голяма между Виждащите очи, колкото и между видените предмети. Или губят цвят през нашите проявили се страсти, Или лъчът на фантазията ни ги увеличава, умножава, Свива, обръща и им придава хиляди окраски. Така в първите десетилетия на нашия век църковниците и хората на науката са гледали на херметичната философия от две съвсем противоположни точки. Първите я нарекли грешна и сатанинска; вторите категорично отричали нейната оригиналност, независимо от свидетелствата на най-знаещите хора от всичките векове, включително и от нашия. На учения отец Кирхер, например, дори не му обърнали никакво внимание и просто се присмивали над неговото твърдение, че всички фрагменти, получили известност в трудовете на Меркурий Трисмегист, Бероз, Ферекид от Сирос и т.н., представляват свитъци, спасени от пожара, който унищожил 100 000 тома на великата Александрийска библиотека. Въпреки това образованите класи на Европа са знаели тогава, както и сега знаят, че знаменитата Александрийска библиотека, „чудото на вековете“, е била основана от Птоломей Филаделфийски, че многобройните Ј ръкописи са били внимателно изкопирани от йератични текстове и най-стари пергаменти на халдейски, финикийски, персийски и други езици и че количеството на тези транслитерации и копия е стигало на свой ред до други 100000 свитъци, както твърдят Йосиф и Страбон. Налице е и потвърждение от Климент Александрийски, на когото би трябвало да се вярва до известна степен.1 Климент свидетелства за съществуването на допълнителни 30 000 тома от книгите на Тот, поместени в библиотеката на гробницата на Озимандия, над чийто вход били написани думите „Лекарство за душата“. Оттогава, както е известно на всички, цели текстове от „апокрифни“ трудове на „лъжливия“ Пемандър и не по-малко лъжливия Асклепий са били открити от Шамполион в най-древните паметници на Египет.2 Както е казано в „Разбулената Изида“: 1 Четирийсет и двете свещени книги на египтяните, споменати от Климент Александрийски като съществували в неговото време, са били само част от книгите на Хермес. Ямблих, позовавайки се на думите на египетския жрец Абамон, приписва на Хермес 1200 такива книги и 36 000 на Мането. Но свидетелството на Ямблих като неоплатоник и теург, разбира се, е отхвърлено от съвременните критици. Мането, когото Бунзен цени като „чисто историческа личност“, с която „никой от по-късните туземни историци не може да бъде сравнен“ (вж. „Egypte“, l, 97), изведнъж се превръща в Псевдо-Мането, веднага щом провъзгласяваните от него идеи се сблъскват с научните предразсъдъци против Магията и окултните знания, за чието притежаване претендирали тези древни жреци. Обаче нито един археолог нито за миг не се съмнява в почти невероятната древност на херметичните книги. Шамполион изразява голямо уважение към тяхната оригиналност и истинност, потвърждавана от много най-древни паметници. И Бунзен дава неопровержими доказателства за древността им. От неговите изследвания ние узнаваме например за съществуването на шейсет и един царе преди дните на Мойсей, които с ясно проследима цивилизация са предшествали периода на Мойсей с няколко хиляди години. Това ни дава право да вярваме, че трудовете на Хермес Трисмегист са съществували много векове преди раждането на еврейския законодател. „Сред паметниците на четвъртата династия, най-старата в света, са били открити мастило и мастилница“, казва Бунзен. Ако този изтъкнат египтолог отхвърля периода от 48 863 години преди Александър, към който период Диоген Лаертски отнася записите на жреците, той очевидно е по-озадачен от десетте хиляди астрономични наблюдения и отбелязва, че „ако те бяха действителни, трябва да се простират на повече от 10 000 години“ (стр.14). „Обаче – добавя той – от един техен хронологичен труд ние научаваме..., че истинските египетски предания, отнасящи се до митологичния период, трактували за мириади години.“ („Egypte“, l, 15; „Isis Unveiled“, l, 33.) 2 Тези подробности са взети от „Pneumatologie“, III, стр. 204, 205. „След като посветили изцяло своя живот на изучаване записите на древноегипетската мъдрост, и двамата – както Шамполион старши, така и Шамполион младши – публично заявили, независимо от многото пристрастни разсъждения, изтъкнати от някои прибързани и немъдри критици, че „Книгите на Хермес“ „действително съдържат в себе си маса египетски традиции, които непрекъснато намират потвърждение в най-оригиналните записи и паметници на Египет от най-белокоса древност“.1 1 „Egypte“, стр. 143, „Isis Unveiled“, I, 625. Заслугите на Шамполион като египтолог никой няма да оспорва и ако той заявява, че всичко говори за правилност на писанията на тайнствения Хермес Трисмегист, и ако той потвърждава в най-малките подробности твърдението, че тяхната древност се губи в тъмнината на вековете, тогава действително критиката трябва да е напълно удовлетворена. Шамполион казва: „Тези надписи просто са вярно ехо и израз на най-древните истини“. Откакто тези думи са били написани, някои от „апокрифните“ стихове на „митичния“ Орфей също са били открити и прекопирани дума по дума с йероглифи в надписи на Четвъртата династия, отправени към различни божества. Накрая, Кройцер открил и незабавно посочил един много значителен факт – че многобройните откъси, които се намират у Омир и Хезиод, тези двама велики поети, неоспоримо са заимствани от орфичните химни, доказвайки по този начин, че последните са много по-стари от „Илиада“ или „Одисея“. И така, постепенно правата и претенциите на древните се оправдават и на съвременната критика Ј се налага да се подчини на свидетелствата. Днес има много автори, които признават, че такъв тип литература, като херметичните трудове на Египет, никога не може да бъде датирана твърде далеч в доисторическите векове. Текстовете на много от тези древни трудове – включително и Книгата на Енох, така гръмко провъзгласена за „апокрифна“ в началото на века – са били открити и опознати днес в най-съкровените и свещени светилища на Халдея. Индия, Финикия, Египет и Централна Азия. Но дори и такива доказателства не са убедили по-голямата част от нашите материалисти. Причината за това е много проста и очевидна. Какво са представлявали тези текстове, ползвали се с всеобща почит в древността, открити в тайните библиотеки на всички велики храмове, някога изучавани (макар и невинаги успешно) от най-великите държавни дейци, писатели-класици, философи, царе и обикновени хора, както и от прославените мъдреци? Нищо друго, освен трактати по магия и окултизъм; осмиваната и забранена днес теософия – ето откъде е този остракизъм. Били ли са хората в дните на Питагор и Платон така простодушни и лековерни? Били ли са милионите хора на Вавилония и Египет, Индия и Гърция, заедно с водещите ги велики Мъдреци, били ли са всички те такива глупаци, че в течение на онези времена на голяма ученост и цивилизация, които предшествали първата година от нашата ера – ера, породила само интелектуалната тъмнина на средновековния фанатизъм – толкова велики във всички други отношения хора да посветят живота си на голата илюзия, суеверието, наречено Магия? Така би изглеждало, ако се задоволим с думите и изводите на съвременната философия. Всяко изкуство и наука обаче, каквато и да е присъщата Ј ценност, са имали своя откривател и практик, а след това – своите специалисти, които са я преподавали. Какъв е произходът на окултните науки или на магията? Кои са били нейните професори и какво е известно за тях в историята или легендите? Климент Александрийски, един от най-умните и учени ранни отци на християнството, отговаря на този въпрос в своята „Stromateis“. Този бивш ученик на неоплатоническата школа казва: „Ако съществуват наставления, трябва да има и учител.“1 Така той показва, че Зенон е учел Клентес, Аристотел – Теофраст, Епикур – Метродор, Сократ – Платон и т.н. И той добавя, че когато навлязъл още по-далеч в миналото на Питагор, Ферекид и Талес, му се наложило да продължи търсенето на техните учители. Същото е и с египтяните, индийците, вавилонците и със самите магьосници. Той не прекъсвал изследванията, по думите му, докато не разбере кого всички те са имали за свой учител. И ако той (Климент) бе довел изследванията си до самата люлка на човечеството, до първото поколение хора, все още би повтарял своя въпрос – „кой е техен учител?“ Разбира се – казва той, – техен учител не би могъл да е „някой от хората“. И дори да можехме да се доближим до Ангелите, би трябвало да им зададем същия въпрос: „Кои са били (подразбирайки „божествените“ и „падналите“ Ангели) техните учители?“ 1 „Strom“, VI, VII. Следващият абзац е преразказан от същата глава. |
