|
Тъпото отричане е единственото убежище, което е останало на критиците. Това е най-безопасното убежище за известно бъдеще време, за да се приютят последните скептици. Който отрича безусловно, няма необходимост да влиза в спор, и така той избягва най-лошото – неизбежността да прави отстъпки по някои точки пред неоспоримостта на аргументите и фактите на своя опонент. Кройцер, най-великият от всичките символози на съвременността, най-ученият сред масата начетени немски митолози, навярно е завидял на спокойната самоувереност на някои скептици, когато за миг се е оказал в такова отчаяно объркване, че признал: „Ние сме принудени да се върнем към теориите за тролите и гениите в този вид, в който са ги разбирали древните; (доктрината) без която става абсолютно невъзможно да се обясни каквото и да е по отношение на Мистериите.“1 1 Кройцер, „Introduction des Mystиres“, III, 456. Древните, чиито Мистерии са неоспорими като съществуване. Римските католици, които са виновни за точно същото поклонение, буквално – като са го заимствали от по-късните халдейци, ливанските набатеяни и кръстените сабеяни,2 а не от учените астрономи и посветени на древността – сега биха искали, като го предадат на анатема, да скрият източника от който то е произлязло. Богословието и църковността биха се радвали да размътят чистия извор, който ги е захранвал от самото начало, за да попречат на потомството да поглежда в него и така да научава техния първоначален прототип. Обаче окултистите мислят, че е дошло времето да се даде на всеки според заслугите. Що се отнася до другите наши опоненти – съвременните скептици и епикурейците, циниците и садукеите – те могат да намерят отговора на своите отрицания в нашите по-ранни томове. А по отношение на изобилната несправедлива клевета, насочена към древните доктрини, нейната причина е обяснена в „Разбулената Изида“ със следните думи: 2 По-късните набатеяни са се придържали към същата вяра, към която и назарейците и сабеяните, почитатели на Йоан Кръстител, и прилагали Кръщението. (Виж ,.Isis Unveiled“, II, 127, Munck „Palestine“, 525, Dunlap „Sod. the Son of Man“, etc.) „Мисълта на съвременния коментатор и критик по отношение на древната ученост се ограничава и кръжи около екзотеризма на храмовете; неговата проницателност или няма желание, или не е способна да проникне в тържествените адити на старината, където йерофантът е наставлявал неофитът да разглежда публичния култ в неговото истинско значение. Нито един мъдрец от древността не би учел, че човек е цар на творението и че звездното небе и нашата майка-земя са били създадени заради него.“1 Когато виждаме, че в наше време в печата се появяват трудове като „Phallicism“,2 става лесно да се разбере, че дните на скриване и изопачаване са минали. Науката в областта на филологията, символизма и сравняването на религиите е напреднала твърде далеч, за да продължава да отрича всичко изцяло, и църквата е твърде умна и предпазлива, за да не използва днешната ситуация по най-добър начин. Междувременно, „ромбовете на Хеката“ и „колелата на Луцифер“,3 всекидневно изкопавани от участъците на Вавилония, не могат повече да се използват като явни доказателства за поклонение пред Сатаната, понеже същите тези символи са показани в ритуалите на латинската църква. Тя е твърде добре осведомена, за да не знае факта, че дори и най-късните халдейци, които постепенно изпаднали в дуализъм, свеждайки всичко до два първоначални Принципа, никога не са се покланяли на Сатаната или на идоли повече, отколкото са го правели зороастрианите, днес обвинявани в същото, а тяхната религия е била толкова дълбоко философска, колкото и другите; тяхната двойна и екзотерична теософия е станала наследство за евреите, които на свой ред са били принудени да я споделят с християните. В хелиолатрия и до днес обвиняват парсите и все пак в халдейските оракули под заглавието „Магически и философски заповеди на Зороастър“ намираме следното: 1 I, 535. 2 Трудът на Харгрейв Дженингс. 3 Виж Дьо Мирвил, „Pneumatologie“, III, 267 et seq. Не насочвай своя ум към обширните земни пространства; Тъй като растението на истината не е на земята. Не измервай размерите на Слънцето, събирайки по правилата, Понеже то се носи от вечната воля на Отеца не заради вас. Отхвърли стремителния път на Луната; защото нейният бяг винаги е предизвикан от необходимостта. Шествието на звездите не е породено заради вас. Съществувала е огромна разлика между истинския култ, преподаван на тези, които са се проявили като достойни за това, и държавните религии. Магьосниците били обвинявани в суеверия от всякакъв вид, но ето какво казва същият този халдейски оракул: Не казва истината широкият полет на птиците в небесата, Също така и изваждането на вътрешностите на жертвата; те са само играчки, Основа на користната лъжа; бягай от тях, Ако искаш да откриеш свещения рай на благочестието, Където са събрани мъдрост, добродетел и справедливост.1 Както казахме в предишния си труд: „Навярно не тези, които предпазват хората от „користна лъжа“, могат да бъдат обвинени в нея и ако те са извършили деяния, които изглеждат като чудо, кой може честно да се осмели да отрече, че са ги извършили просто защото са притежавали знания по натурфилософия и психология в степен, каквато не познават нашите школи?“2 1 Psellus, в труда на Кори „Ancient Fragments“, 269. 2 „Isis Unveiled“,I, 535, 536. Дадените по-rope станси са доста странно учение, за да произлизат от тези, които е общоприето да бъдат смятани за покланящи се на слънцето, луната и сонмите звезди като на Богове. Тъй като възвишената дълбочина на наставленията на магьосниците се намира зад границите на съвременната материалистична мисъл, обвиняват халдейските философи в сабеянство и поклонение на Слънцето, което е било само религия на необразованите маси. |
