За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 16

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ II

СЪВРЕМЕННАТА КРИТИКА И ДРЕВНИТЕ

Тайната Доктрина на арийския Изток може да се намери повторена под египетския символизъм и фразеологията в книгите на Хермес. Приблизително в началото на нашия век, по мнението на средния учен, всички книги, наричани херметични, не са заслужавали сериозно внимание. Оставили ги настрана и на всеослушание ги провъзгласили за обикновени сборници от сказания, мошенически лъжи и най-нелепи претенции. Те „никога не са съществували преди християнската ера – казвали – всички те са били написани с тристранна цел: спекулация, лъжа и благочестиво мошеничество“; всичките те, дори и най-добрите между тях, са били глупави апокрифи.1 В това отношение деветнайсети век се е оказал твърде достоен потомък на осемнайсети, понеже както във века на Волтер, така и в този век всичко, което не е произлизало непосредствено от Кралската академия, се е смятало за фалшиво, суеверно и глупаво. Вярата в мъдростта на древните е била осмивана дори повече, отколкото сега. Самата мисъл да се приемат за оригинални трудовете и особеностите на „фалшивия Хермес, фалшивия Орфей, фалшивия Зороастър“, фалшивите оракули, фалшивите сибили и трижди фалшивия Месмер и неговия абсурден флуид през цялото време се е намирала под табу. Така всичко, което се е раждало извън догматичните граници на Оксфорд и Кеймбридж2 или Френската академия е било обругавано в онези дни като „ненаучно“ и „до смях абсурдно“. Тази тенденция е доживяла и до днес.

1 Виж във връзка с това „Pneumatologie des Esprits“ на маркиз Дьо Мирвил, който посвещава шест грамадни тома да докаже абсурдността на тези, които отричат реалността на сатаната и магията, или окултните науки – двете при него са синоними.

2 Струва ни се, че виждаме как астралният призрак на стария философ и мистик Хенри Мор – някога числял се в Кеймбриджкия университет – витае в астралната мъгла над старите плесенясали покриви на древния град, в който той написал своето знаменито писмо до Гленвил за „вещиците“. Тази „душа“ изглежда обезпокоена и възмутена, както в онзи майски ден на 1678 година, когато докторът така горчиво се оплаквал на автора на „Sadducismus Triumphatus“ от Скот, Адий и Уебстьр. „Нашите нови вдъхновени светии – чуваме как той мърмори – най-близките защитници на вещиците..., които въпреки здравия смисъл и разсъдък... искат да имат не Самуил, а съобщника-мошеник..., тези надути шутове, пълни с невежество, тщеславие и глупаво неверие!“ (Вж. „Писмо до Гленвил“ и „Isis Unveiled“, I, 205, 206.)

Нищо не може да бъде по-далечно от намеренията на истинския окултист – който поради своето по-високо психично развитие притежава изследователски инструменти, много надвишаващи по своята сила инструментите в ръцете на експериментаторите-физици – от това да гледа с неприязън днешните усилия в областта на физичните изследвания. Напрегнатите усилия и труд, предприемани, за да се разрешат колкото може повече тайни на Природата, винаги са били свети в неговите очи. Духът, в който сър Исак Нютон се е изразил, че в края на своя астрономичен труд той се е чувствал като дете, събиращо мидички на брега на Океана на Знанието, е дух на уважение към безкрайността на Природата, която окултната философия не може да засенчи. И свободно може да се признае, че начинът на мислене, описан от това знаменито сравнение, е присъщ на значителното мнозинство истински учени, когато те мислят за всички феномени на физическия план на Природата. Имайки работа с нея, те често са самата предпазливост и скромност. Те наблюдават фактите с ненадминато търпение и не бързат с отливането на теории, което заслужава най-голяма похвала. И подложени на ограниченията, с които наблюдават Природата, те са забележително точни при регистрирането на своите наблюдения. Освен това може също да се признае, че съвременните учени са извънредно предпазливи, когато работата се отнася до утвърждаване на отрицателното. Те могат да кажат, че е извънредно невероятно някое откритие да влезе в конфликт с една или друга теория, днес опираща се на едни или други натрупвания от регистрирани факти. Но дори и по отношение на най-широките обобщения, които приемат догматична форма само в кратките популярни учебници за научни познания, тонът на самата „наука“, ако се смята, че тази абстракция е въплътена в най-добрите Ј представители, е тон на сдържаност и много често – на скромност.

Поради това – като стои далеч от мисълта да се смее над грешките, в които ограничеността на техните методи може да въвлече учените – истинският окултист no-скоро високо ще оцени патоса на ситуацията, при която голямото трудолюбие и жаждата за истина са обречени на разочарование и често на объркване.

Обаче сама по себе си заслужаваща порицание в съвременната наука е вредоносната проява на извънредна предпазливост, която в своя най-изгоден аспект защитава науката от твърде прибързани изводи, а именно – въздържаността на учените да признаят, че към разрешаването на тайните на Природата могат да се приложат други инструменти, освен инструментите на физическия план, и че следователно е невъзможно правилно да се оценят феномените на който и да е план отделно, без тяхната оценка от гледната точка на другите планове. Те заслужават повече упрек, отколкото симпатии, докато упорито затварят очите си за свидетелствата, които би трябвало ясно да им покажат, че Природата е по-сложна, отколкото може да се съди само по физичните феномени, че съществуват средства, чрез чието прилагане способностите на човешкото възприемане могат понякога да се пренасят от един план на друг, и че тяхната енергия се насочва неправилно, когато се използва изключително само за детайлите на физическата структура или енергия.

Когато човек чете това, което мистър Ренан – този учен „разрушител“ на всички религиозни вярвания на минали, настоящи и бъдещи времена – пише за бедното човечество и неговите способности за разпознаване, изпитва чувството на унижение и обида. Той смята, че:

„Човечеството притежава само твърде огранинен мозък и броят на хората, които са способни остро (finement) дa схванат истинската аналогия на нещата, е много малък.“1

Обаче след сравняването на това изказване с друго мнение, изразено от същия автор, а именно че:

„Умът на критика трябва да отстъпва пред фактите, вързан за ръцете и краката, където и да го завлекат те,“2

1 „Etudes Rйligieuses“.

2 „Etudes Historiques“.

веднага чувстваш облекчение. Още повече, когато тези две философски твърдения се подкрепят от трето изказване на знаменития академик, който заявява, че:

„Tout parti pris а priori, doit кtre banni de la science“,1

остава малко, от което да се страхуваме. За нещастие м-р Ренан пръв нарушава това златно правило.

Свидетелството на Херодот – наречен, несъмнено саркастично, „Баща на историята“, тъй като по всеки въпрос, по който съвременната мисъл се разминава с него, неговите свидетелства не се вземат под внимание – трезвите и най-сериозни уверения във философските разкази на Платон и Тукидид, Полибий и Плутарх и дори някои твърдения на самия Аристотел постоянно се оставят настрана всеки път, когато те имат работа с това, което съвременната критика ще реши да нарече мит. Измина немного време, откакто Щраус провъзгласи, че:

„Присъствието на свръхестествен елемент или чудо в разказа е несъмнен признак за присъствието на мит в него“;

и това е станало канон за критиката, мълчаливо приет от всеки съвременен учен. Но преди всичко, какво е това мит – ?????? Нима не ни е ясно казано от древните автори, че това означава предание? Нима латинският термин fаbula, фабула, не е бил синоним на нещо разказано като случило се в доисторическо време и при това не обезателно измислица? При такива автократи критици и деспотични управници, каквито са мнозинството френски, английски и немски изтоковеди, може да остане за бъдещото столетие безкрайно количество исторически, географски, етиологични и филологични сюрпризи. Изопачаванията във философията през последно време са станали дотолкова обикновено явление, че в тази насока публиката не може да бъде изненадана. Един учен мислител вече е заявил, че Омир е бил просто „митична персонификация на онази епопея“;2 друг е казал, че Хипократ, синът на Ескулап, „може да бъде само химера“; че асклепиадите, независимо от своята седемстотингодишна продължителност, могат в крайна сметка да се окажат само „измислица“; че „градът Троя (въпреки Шлиман) е съществувал само на картите“ и т.н. Защо след това да не бъде предложено на света да разглежда всички исторически лица от древността като мит? Ако Александър Велики не беше нужен на филологията в качеството му на чук, за да бъдат съкрушавани чрез него главите на браминските хронологични претенции, той отдавна би станал просто „символ на анексията“ или „дух на завоеванията“, както вече е предлагал един френски автор.

1 „Mйmoire“, прочетени в Acadйmie des Inscriptions des Belles Lettres през 1859 година.

2 Вж. Алфред Мори, „Histoire des Rйligions de la Grиce“, I, 248; и размислите на Холцман в „Zeitschrift fьr Vergleichende Sprachforschung“, ann. 1852, стр. 487, sq.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 16

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред