|
Но в света съществува още един клас адепти, също така принадлежащ към братство, при това още по-могъщо от което и да е друго, известно на профаните. Мнозина сред тези братя са добри, благожелателни, дори чисти и от време на време свети като личности. Обаче колективно и като корпорация те преследват с безжалостна упоритост и решителност егоистична и едностранчива цел – те трябва да бъдат приравнени към адептите на черното изкуство. Това са нашите съвременни римокатолически „отци“ и духовенството. От времето на средните векове те са разшифровали множество иератични писания и символи. Бидейки сто пъти no-вещ по съкровения символизъм и древните религии, отколкото някога могат да бъдат нашите изтоковеди, явявайки се олицетворение на хитростта и ловкостта, всеки адепт на това изкуство здраво държи и стиска в ръка ключовете към него и ще се погрижи тайната да не се изплъзне лесно от ръцете му, стига да успее. В Рим и по цяла Европа и Америка съществуват повече дълбоко учени кабалисти, отколкото се предполага. Тъй че открито публичните „братства“ на „черните“ адепти са по-мощни и опасни за протестантските страни, отколкото някакъв сонм на източните окултисти. Хората се смеят над Магията! Учените, физиолозите и биолозите осмиват силата и дори самата вяра в съществуването на това, което на езика на простия народ наричат „врачуване“ и „черна магия“! Археолозите имат своя Стоунхендж в Англия с хилядите му тайни и неговия брат-близнак Карнак в Бретан и все пак сред тези хора няма нито един, който поне да подозира какво е ставало през последния век в подземните му светилища, в неговите ниши и ъгли. Нещо повече, те дори не знаят за съществуването на „магически зали“ в своя Стоунхендж, където се разиграват любопитни сцени всеки път при новопокръстен. В Салпетриер и в частни домове са направени и се правят всекидневно стотици експерименти от учени хипнотизатори. Днес е доказано, че някои чувствителни хора – както мъже, така и жени – на които в състояние на транс им е било заповядано от въздействащия върху тях практик да извършват определени действия – от изпиването на чаша вода до имитиране на убийство – след връщането им в нормално състояние губят всякакъв спомен за инспирираната заповед, „внушена“, както сега науката нарича това. Но в определен час и момент у този човек, макар че е в пълно съзнание, се събужда някаква непреодолима сила да извърши действието, което му е било внушено от неговия месмеризатор; като при това – каквото и да е то и за какъвто и да е период от време, наложен му от онзи, който контролира субекта, т.е. държи го под властта на своята воля, както змията държи птицата, омагьосвайки я, и накрая я кара да скочи право в отворената паст. И още по-лошо от това, тъй като птицата все пак съзнава заплашващата я гибел; тя се съпротивлява, макар и безнадеждно, в своите последни усилия, докато хипнотизираният човек не въстава, а изглежда така, сякаш следва указанията и гласа на собствената си свободна воля и душа. Кой от нашите европейски учени, вярващи в подобни научни експерименти – а съмняващите се, които и до днес не са уверени в тяхната действителност са останали много малко – кой от тях, се пита, е готов да признае, че това е черна магия? И все пак, това е най-истинското, неоспоримо и действително вълшебство и магия на древността. Когато искат да унищожат врага, Мулу Курумбите от Нилгири не ползват нищо друго в своите envoыtements, също така и дугпите на Бутан и Сиким не познават по-могъщ посредник от своята воля. Само че при тях тази воля не действа от време на време, а с увереност; тя не зависи от по-голямата или по-малката възприемчивост на „субекта“. Избирайки своята жертва и поставяйки себе си en rapport с нея, „флуидът“ на дугна ще си прокара път със сигурност, тъй като неговата воля е неизмеримо по-силно развита, отколкото волята на европейския експериментатор – самоукият, необученият и несъзнателен вещар в името на науката, – който няма представа (също така и вяра) за разнообразието и мощта на старите като света методи, употребявани за развитието на тази сила от съзнателния вещар, „черният магьосник“ на Изтока и Запада. А сега открито и направо се задава въпросът: защо фанатичният и яростен свещеник, жадуващ да покръсти в своята вяра някой избран богат и влиятелен член на обществото, да не използва за достигането на целта си същите средства, които френският лекар и експериментатор използва при опитите със своя субект? Съвестта на римокатолическия свещеник, най-вероятно, остава съвършено спокойна. Нали той лично се труди не за някаква егоистична цел, а за „спасяване на душата“ от „вечно проклятие“. От негова гледна точка, дори и тук да има магия, тя е свята, достойна за награда и е божествена магия. Такава е властта на сляпата вяра. Поради това, когато заслужаващи доверие и почтени хора, заемащи високо обществено положение, хора с безупречна репутация, ни уверяват, че съществуват множество добре организирани общества на римокатолически свещеници, които под предлога и прикритието на съвременния спиритизъм и медиумството устройват seances с цел покръстване в своята вяра чрез внушение – непосредствено и от разстояние – отговаряме: ние го знаем. И когато освен това ни разказват, че всеки път, щом тези свещеници-хипнотизатори жадуват да получат влияние над някое лице или лица, избрани от тях за покръстване, те се оттеглят в подземно помещение, специално отредено и осветено от тях за такива цели (т.е. за церемониална магия), и там, образувайки кръг, насочват към това лице своята обединена сила на волята и по този начин, чрез повтаряне на процеса, придобиват пълна власт над своята жертва; когато ни разказват това, ние отново отговаряме: твърде е вероятно. Фактически ние знаем, че това е така, независимо дали този вид церемониална магия и envoыtement се извършва в Стоунхендж или на друго място. Ние казваме, че знаем това от личен опит; а и понеже няколко най-добри и най-любими приятели на пишещата тази редове са били въвлечени в Римската църква и поставени под нейното „милостиво“ покровителство именно по този начин. Ето защо ние можем само да се усмихваме със съжаление над невежеството и упорството на тези заблудени учени и културни експериментатори, които, вярвайки в способността на д-р Шарко и неговите ученици „envoыte“ на своите субекти, не намират нищо по-добро от това, презрително да се усмихват всеки път, когато в тяхно присъствие се споменава черната магия и нейната мощ. Елифас Леви, абат-кабалист, е умрял преди науката и факултетът по медицина във Франция да са приели хипнотизма и влиянието par suggestion в кръга на своите научни експерименти, но ето какво е казал той преди двайсет и пет години в своята „Dogme et Rituel de la Haute Magie“ за „Les envoыtements et les Sorts“: „Това, към което вещаршпе и некромантите най-вече са се стремели при своите призовавания на Злия Дух, е била тази магнетична сила, която е законно притежание на истинския Адепт и която те са искали да завладеят за зли цели... Една от главните им цели е била, властта да се изпращат магии или вредни влияния... Тази сила може да се сравни с истинско отравяне чрез поток астрална светлина. Те подлудяват своята воля с помощта на церемонии до такава степен, че тя става отровна от разстояние... В нашата „Догма“ ние разказвахме какво мислим за магическите вълшебства и доколко тази сила е реална и опасна. Истинският магьосник изпраща вълшебствата си без каквато и да е церемония и само със своето неодобрение към този, от чието поведение не е доволен и когото смята за заслужаващ наказание; той изпраща вълшебства –дори и със своята прошка – на тези, които му причиняват вреда, и враговете на Посветените никога задълго не остават безнаказани за своите злодеяния. В многобройни случаи ние сами сме виждали доказателствата за съществуването на такъв съдбовен закон. Палачите на мъчениците винаги загиват по страшен начин, а Адептите са мъчениците на ума. Явно провидението (Кармата) презира тези, които ги презират, и предава на смърт тези, които биха искали да ги лишат от живот. Легендата за Скитника Евреин е популярен поетичен израз на тази тайна. Някакъв народ е изпратил ясновидеца на разпване върху кръста; този народ му е крещял „Върви нататък!“, когато той се е опитал да отдъхне за миг. Отлично! Сега този народ занапред сам ще стане предмет на същата присъда;1 той ще бъде напълно извън закона и векове ще му заповядват: „Върви нататък! Върви нататък!“ и никъде няма да намери отдих, нито съжаление.“2 1 Това е изразено невярно. Истинският адепт на „дясната ръка“ никога никого не наказва, дори и най-злия си и опасен враг; той просто го предоставя на неговата Карма, а Кармата винаги, рано или късно, ще направи това. 2 Op. cit, II, 239, 241, 240. |
