За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 13

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Нито един истински теософ никога няма да направи това, понеже като член на нашето велико Източно обединение той несъмнено знае, че Тайната Доктрина на Изтока съдържа в себе си алфата и омегата на универсалната наука; че в нейните затъмнени текстове под пищния, макар и твърде разраснал се алегоричен символизъм, лежат скрити крайъгълните и ключовите камъни на всички древни и съвременни познания. Този камък, поставен от Божествения строител, сега се отхвърля от твърде човешкия работник и това става, защото в своята смъртоносна материалност човекът е загубил всичките си спомени не само за своето свято детство, но и за юношеството си, когато самият той е бил един от строителите; когато „утринните звезди паднали заедно и синовете на Бога възкликвали от радост“, след като – изразявайки се чрез многозначителния и поетичен език на Йов, арабският посветен – те установили измеренията на основата на земята. Но тези, които все още са в състояние да отделят дълбоко в себе си място за Божествения лъч и които поради това приемат данните на тайните науки убедено и смирено, добре знаят, че именно в този камък е погребано абсолютното във философията, което е ключът към всички затъмнени проблеми на живота и смъртта, някои от които, във всеки случай, могат да получат обяснение в тези томове.

Пишещата тези редове ясно си дава сметка за огромните трудности, които ще възникнат при обработването на такива дълбоки въпроси и за цялата опасност на задачата. Макар да е унизително за човешката натура да заклеймява истината като лъжа, ние виждаме, че това се прави всекидневно и се примиряваме. Тъй като всяка окултна истина трябва да премине през такова отрицание, а нейните поддръжници – през мъченичество, преди окончателно да бъде приета; въпреки че дори и тогава това твърде често се оказва:

Венец,

Златен на вид, но все пак трънен венец.

Истините, които почиват върху окултни тайни, ще имат при един читател, който може да ги оцени, хиляда читатели, които ще ги заклеймят като лъжа. Това е толкова естествено и единственото средство на окултиста да го избегне е да положи питагорейския „обет на мълчание“, като го възобновява всеки пет години. В противен случай културното общество – две трети от което смята за свое задължение да мисли, че от времето на появата на първия адепт едната половина на човечеството се е занимавала с лъжа и самоизтъкване пред другата половина – несъмнено ще потвърди своето наследствено и традиционно право да хвърля камъни по неканения гост. Тези доброжелателни критици, които с голяма охота провъзгласяват сега знаменитата аксиома на Карлейл, че неговите съграждани са „в по-голямата си част глупаци“ – като предварително са се постарали да включат себе си в единственото изключение от това правило, ще наберат от този труд нови сили и още повече ще се убедят в отвратителния факт, че човешката раса се състои просто от мошеници и родени идиоти. Но това има много малко значение. Реабилитацията на окултистите и тяхната архаична наука бавно, но упорито си проправя път в самото сърце на обществото ежечасно, всекидневно и ежегодно във вида на двете чудовищни разклонения, двата отделили се от ствола на Магията странични клона, а именно – спиритуализмът и Римската църква. Фактът често си проправя път чрез измислицата. Подобно на грамадна боа, заблудата във всичките си видове обвива човечеството, опитвайки се да задуши в своите смъртоносни обятия всеки стремеж към светлина и истина. Но заблудата властва само на повърхността, тъй като окултната природа не я допуска по-дълбоко, защото същата тази окултна природа обвива цялото земно кълбо във всички посоки, без да остави и най-тъмния кът неосветен. И дали чрез феномен или чрез чудо, но окултизмът трябва да победи, преди днешната ера да стигне до „тройния сентенарий на Жани (Сатурн)“ на Западния цикъл в Европа, с други думи – до края на двайсет и първия век „сл. Хр.“

Наистина почвата на отдавна отминалото минало не е мъртва, тъй като тя само си е починала. Останките от свещените дъбове на древните друиди все още са в състояние да изкарат нови филизи от своите изсъхнали клони и да се възродят за нов живот, подобно на купчинката зърно в саркофага на мумията с 4000-годишна древност, която била посята, родила кълнове, израснала и „дала прекрасна реколта“. Защо не? Истината е по-силна от измислицата. Някой ден и напълно неочаквано тя може да реабилитира своята мъдрост и да демонстрира самонадеяността на нашия век, доказвайки че Тайното Братство в действителност не е загаснало заедно с филалетяните на последната Еклектическа школа; че гнозисът все още процъфтява на земята и неговите последователи са много, макар че не ги познават. Всичко това може да бъде направено от един или няколко от Великите Учители, които посещават Европа и на свой ред разобличават самозабравилите се разобличители и клеветници на Магията. Такива тайни Братства са били споменати от няколко известни автори и за тях се е говорило в „Кралската масонска енциклопедия“ на Маккензи. Пишещата тези редове повтаря сега смело – пред лицето на милионите отричащи – това, което беше казано в „Разбулената Изида“.

„Ако тях (посветените) са ги разглеждали единствено като измислица на романистите, този факт само е помагал на „братята-адепти“ още по-добре да запазят своето инкогнито...

Сен-Жерменовците и Калиостро на днешния век, научени от горчивия опит на подигравките и преследванията в миналото, сега се придържат към други тактики.“1

Тези пророчески думи бяха написани през 1876 година и се оправдаха през 1886. Въпреки това ние отново казваме:

„Съществува голямо количество такива мистични Братства, които нямат никакво отношение към „цивилизованите“ страни и именно в техните неизвестни общини са скрити останките от миналото; тези „адепти“ биха могли, ако поискат, да претендират за странни родословия и да представят документи, които биха внесли яснота в много тайнствени страници както на свещената, така и на светската история.2 Ако ключовете към йератичното писмо и тайната на египетския и индуския символизъм бяха известни на християнските отци, те не биха оставили неосакатен нито един паметник от древността.“3

1 Ор. cit., и, 403.

2 Именно това е, което някои от тях имат намерение да направят и между кориците на тази книга са засегнати много „тайнствени страници“ от свещената и светската история. Друг въпрос е дали ще бъдат приети техните обяснения или не.

3 Ibid.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 13

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред