|
Въпреки това този опит трябва да бъде направен. В „Разбулената Изида“ всичко, което можеше да бъде казано за магията, беше дадено под маската на намеци; и така, вследствие на огромното количество материал, разхвърлян в два големи тома, много значителна информация не стигна до читателя, като в същото време несполучливото разпределение на материала още повече отвлича неговото внимание. Но намеците могат сега да се превърнат в обяснения. Невъзможно е твърде често да се повтаря: магията е толкова стара, колкото е и човекът. Тя не бива повече да бъде определяна като шарлатанство или халюцинации, когато нейните по-малки разклонения – такива като месмеризма, днес неправилно наричан „хипноза“, „четене на мисли“, „действие под внушение“ и с още много други названия, само за да не бъде назован с неговото истинско и законно име – в днешно време се подлагат на старателни изследвания от страна на най-знаменитите биолози и физиолози както в Европа, така и в Америка. Магията е неразривно слята с религията на всяка страна и е неотделима от нейния произход. Историята не е в състояние да назове времената, в които тя не е съществувала, а също така и епохата, когато се е появила, ако не се вземат предвид доктрините, запазени от посветените. Също така науката никога няма да разреши проблема за произхода на човека, ако отхвърли свидетелствата на най-древните записи в света и се откаже от ключа на всеобщата симвология, който е в ръцете на законните пазители на тайните на Природата. Всеки път когато някой автор се опитва да свърже първото основополагаме на Магията със специална страна или с историческо събитие или лице, по-нататъшните изследвания са показвали, че неговата хипотеза е необоснована. По тази точка при символозите съществуват най-печални разминавания. Някои биха искали началото на прилагането на магията да бъде приписано на скандинавския жрец и монарх Один приблизително 70 години пр.Хр., макар че за нея нееднократно се говори в Библията. Но когато било доказано, че тайнствените обреди на жриците Валас (Voilers) са предшествали века на Один,1 тогава се захванали със Зороастър, на основанието, че той е основателят на магианските обреди; но Амиан Марцелин, Плиний и Арнобий, заедно с други историци от древността показали, че Зороастър е бил само реформатор на магията от вида, който се практикувал от халдейците и египтяните, и съвсем не е неин основател.1 1 Виж Мюнтер, „За най-древните религии на Север преди Один“. „Memoires de la Cociete des Antiquaires de France“, II. 230. 1 „Ammianus Marcellinus“, XXVI, 6. Тогава кой от тези, които постоянно са обръщали гръб на окултизма и дори на спиритуализма, като „нефилософски“ и поради това незаслужаващи научна мисъл, има правото да каже, че е изучавал древните, или ако ги е изучил – че е разбрал всичко, което те са казали? Само тези, които претендират, че са по-умни от своето поколение, които мислят, че са запознати с цялото знание на архаичните люде, и така, знаейки днес много повече, си въобразяват, че имат правото да се надсмиват над простодушието или суеверието на древните; тези, които си въобразяват, че са разкрили велика тайна, като са обявили, че древният, днес несъдържащ своя кралски посветен, царски саркофаг представлява „сандък за зърно“, а пирамидата, в която се е намира саркофагът, е просто хамбар или дори изба за вино!2 Основавайки се на авторитета на някои учени, съвременното общество нарича Магията шарлатанство. Но на нашето земно кълбо има осемстотин милиона души, които вярват в нея и до днес; и казват, че има двайсет милиона съвършено здравомислещи и често много интелектуални членове на същото това общество, мъже и жени, които вярват в нейните феномени, но под името на спиритуализма. Целият древен свят със своите учени и философи, със своите мъдреци и пророци е вярвал в нея. Къде е тази страна, в която не са я практикували? В кой век тя е била прогонена, да кажем в нашата собствена страна? В Новия свят, така както и на Старата земя (тя е много по-млада от него), тази наука на науките са я познавали и прилагали от времената на най-далечна древност. Мексиканците са имали своите посветени, своите жреци-йерофанти и магьосници и своите светилища за посвещение. От двете статуи, намерени при разкопки в тихоокеанските щати, едната изобразява мексикански адепт в поза, предписана на индуския аскет, а другата – ацтекска жрица с шапка, която би могла да бъде взета от главата на индийска богиня; а „гватемалският медал“ изобразява „Дървото на познанието“ с неговите стотици очи и уши, символизиращи виждането и чуването, обвито от „Змията на Мъдростта“, шепнеща в ухото на свещената птица. Бернард Диаз де Кастила, последовател на Кортес, ни дава известна представа за изключителната изтънченост, ума и цивилизацията, а също така за магическото изкуство на народа, който испанците са покорили с груба сила. Техните пирамиди – това са пирамидите на Египет, построени са по същите съкровени канони за пропорциите, както пирамидите на фараоните; и явно, че ацтеките са получили много за своята цивилизация и религия от същия този източник, от който са черпели и египтяните, а преди тях – индийците. Сред тези три народа съкровената натурфилософия, или магията, е била доведена до много висока степен. 2 „По нито един от известните начини на съвременната наука е невъзможно да се установи датата на построяването на стотиците пирамиди в долината на Нил. Херодот ни съобщава, че всеки от следвалите един след друг царе е издигал по една за ознаменуване на своето царстване и за да му служи тя като гробница. Но Херодот не е казал всичко, макар и да е знаел, че действителното предназначение на пирамидите се е съдържало в друго, а не в това, което им се приписва. Ако не е била неговата религиозна чувствителност, той би могъл да добави, че отвън пирамидата е символизирала творческия принцип на Природата и е илюстрирала също така принципите на геометрията, математиката, астрологията и астрономията. Вътре това е бил величествен храм, в чиито мрачни усамотени помещения са се извършвали Мистериите и чиито стени често са били свидетели на сцените на посвещение на членовете на царското семейство. Саркофагът, който проф. Пиаци Смит, кралски астроном на Шотландия, принизил до сандък за зърно, е служел като купел за кръщение, преминал през който неофитът е бил смятан за „отново родил се“ и ставал адепт.“ („Isis Unveiled“, I. 518, 519.) Че това е било натур-, а не свръхестествена философия и че древните именно така са я разглеждали, доказва писаното от Лукиан за „смеещия се философ“ Демокрит, който – както Лукиан казва на своите читатели: „Не вярвал в никакви (чудеса)..., но много желаел да разкрие начина, чрез който теурзите са могли да ги извършват; с една дума, неговата философия го довела до извода, че магията изцяло се съдържала в прилагането и подражанието на законите и действията на природата.“ Как след това Магията на древните все още може да се нарича „суеверие“? „В това отношение мнението на Демокрит има огромно значение за нас, тъй като магьосниците, оставени от Ксеркс в Абдера, били негови наставници и освен това в течение на дълго време той изучавал магията при египетските жреци.1 Почти деветдесет от сто и деветте години на своя живот този велик философ е правил опити и ги е записвал в книга, която по думите на Петроний2 разказвала за природата – факти, които той сам проверил. И ние откриваме, че той не само не вярва в чудесата и категорично ги отхвърля, но и твърди, че което и да е от тях, чиято достоверност е била потвърдена от очевидци, е ставало и е можело да стане, тъй като всички, дори и най-невероятните, са се извършвали според „скритите закони на природата“...3 Добавете към това, че Гърция – „последната люлка на изкуствата и науката“, и Индия – люлка на религията, са били, а едната от тях все още е, предани на нейното изучаване и прилагане; и кой ще се осмели да дискредитира нейното достойнство като предмет за изучаване и нейната дълбочина като наука?“4 1 Диог. Лаерт, в „Democrit. Vit.“ 2 „Satyric“, IX, 3. 3 Плиний, „Hist, Nat.“ 4 „Isis Unveiled“, I, 512. |
