За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 11

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Поразен от отчетите за магически прояви, засвидетелствани и записани през всички векове от пътешествениците, посетили Татария и Тибет, полковник Юл стига до извода, че туземците навярно „разполагат с цялата енциклопедия на съвременните спиритуалисти“. Сред техните вълшебства Дюхолд споменава умението да възпроизвеждат чрез заклинание фигурата на Лао Цзи1 и своите божества във въздуха и да карат моливът да пише отговори на задавани въпроси, при което никой не се докосва до него.“2

1 Лао Цзи, китайски философ.

2 „The Book of Ser Marco Polo“, I. 318.

Призоваванията се отнасят към религиозните мистерии на техните светилища; ако се извършват по друг начин или заради изгода, те се смятат за магия, некромантия и са строго забранени. Второто изкуство, т.е. умението да се накара моливът да пише, без да се докосва с ръка, е било известно и се е практикувало в Китай и в други страни още преди християнската ера. В тези страни това се смята за азбука на магията.

Когато Хиоуен Цанг пожелаел да се поклони на сянката на Будда, той не е прибягвал до помощта на „професионални магьосници“, а до силата на призоваващата мощ на собствената си душа, до силата на молитвата, вярата и съзерцанието. Всичко било тъмно и мрачно в близост до пещерата, в която, както разказвала мълвата, понякога ставало чудо. Хиоуен Цанг влязъл и започнал своите молитви. Той направил сто поклона, но нищо не чул и не видял. След това, смятайки се за твърде грешен, горчиво заплакал от отчаяние. Когато вече бил склонен да загуби всякаква надежда, забелязал на източната стена слаба светлина, но тя изчезнала. Той възобновил своите молитви, този път пълен с надежда, и отново видял светлината, която блеснала и отново изгаснала. След това дал тържествен обет, че няма да си отиде от пещерата, докато не се приобщи към възторга да види сянката на „Почитаемия на епохата“. Наложило му се след това да чака още повече: едва след двеста молитви тъмната пещера изведнъж „се обляла от светлина и сянката на Будда, сияеща в бяло, величествено се издигнала върху стената, като че внезапно разчистили се облаци в миг разкрили чудесното изображение на „Планината на Светлината“. Ослепителна светлина обляла чертите на божествения лик. Хиоуен Цанг се захласнал в съзерцание на чудото и не бил в състояние да отклони очите си от величественото и несравнимо зрелище.“ В своя дневник „Си-ю-ки“ Хиоуен Цанг добавя, че само когато човек се моли с искрена вяра и ако е получил свише съкровено въздействие, той ще види тази сянка отчетливо, но не може да се наслади на гледката дълго време. (Макс Мюлер „Buddhist Pilgrims“.)

От единия до другия край тази страна е пълна с мистици, религиозни философи, буддистки светци и магьосници. Вярата в духовния свят, пълен с невидими същества, които в определени случаи обективно се показват пред смъртните, е общоразпространена. „Според вярванията на народите от Централна Азия – казва И. Дж. Смит – земята, нейната вътрешност, а също така и околната атмосфера са изпълнени с духовни същества, които оказват влияние, понякога благотворно, понякога вредно, върху цялата органична и неорганична природа... Специално пустините и други глухи и ненаселени места и области, в които влиянията на природата се проявяват в гигантски и застрашителни мащаби, се разглеждат като главни свърталища или места на срещи на зли духове. Именно поради това Туранските степи и специално великата пясъчна пустиня Гоби от дните на белокосата древност са се смятали за свърталища на вредоносни същества“.

„Съкровищата, открити при разкопките на д-р Шлиман в Микена, пробудили всеобщата лакомия и очите на алчните спекуланти се обръщат към местностите, където се предполага, че са погребани богатствата на народите от древността, независимо дали това са крипти или пещери, пясъци или алувиални отлагания. Нито за една страна, дори за Перу, не са съчинени толкова легендарни разкази, колкото за пустинята Гоби. Тези ветровити простори на плаващи пясъци в независима Татария някога (ако слуховете са верни) са представлявали местонахождение на една от най-богатите империи, каквито е виждал светът. Казват, че под повърхността на земята там лежат такива богатства от злато, скъпоценни камъни, скулптури, оръжия, съдове и всичко, което говори за цивилизация, разкош и изкуство, каквито днес нито една столица на християнския свят не може да покаже. Гобийските пясъци постоянно се движат от изток на запад, гонени от страшни ветрове, които духат непрекъснато. От време на време някое от тези скрити съкровища се разкрива, но нито един местен жител не се осмелява да ги докосне, тъй като цялата област се намира под властта на могъщи магии. Смъртта би била наказанието. Бахти – отвратителни, но верни гноми – пазят скритите богатства на този доисторически народ, очаквайки деня, когато завъртането на цикличните периоди отново ще доведе до известност тяхната история за назидание на човечеството“.1

1 „Isis Unveiled“, I, 599–601, 603, 598.

Ние умишлено даваме този цитат от „Разбулената Изида“, за да освежим паметта на читателя. Един от цикличните периоди току-що е завършил и няма да ни се наложи да чакаме края на Маха Калпа, за да научим нещо от историята на тайнствената пустиня, напук на всичките бахти и дори на ракшасите на Индия, които са не по-малко „отвратителни“. Никакви приказки или измислици не са били помествани в нашите предишни томове, независимо от тяхното хаотично състояние, което авторката, напълно освободена от тщеславие, публично признава с много извинения.

Сега е общопризнато, че от незапомнени времена далечният Изток, особено Индия, е бил край на познанието и на ученост от всякакъв вид. Независимо от това няма друга страна, на която толкова да е бил отказван произходът на всичките Ј изкуства и науки, колкото на страната на първите арийци. По решение на изтоковедите, всяка наука, достойна за това название, започвайки с архитектурата и свършвайки със Зодиака, е била донесена от гърците, тайнствените явани! Ето защо е напълно логично на Индия да отричат дори знанието на окултната наука, тъй като за нейното прилагане в тази страна е известно по-малко, отколкото при всеки друг древен народ. Това е просто защото:

„При индусите тя е била и е по-езотерична, ако въобще това е възможно, отколкото дори при египетските жреци. Тя дотолкова е било смятана за свещена, че самото Ј съществуване само наполовина се е признавало и е била прилагана единствено в случай на крайна необходимост. Това е било нещо повече, отколкото е била дори религията, тъй като се е смятало (и все още се смята) за божествено. Египетските йерофанти, независимо от тяхната сурова нравственост, не бива дори за миг да бъдат сравнявани с аскетите-химнософи нито по святост на живот, нито по вълшебните сили, развити у тях по пътя на свръхестественото отричане от всичко земно. Тези, които добре са ги познавали, са ги почитали повече от халдейските магове. „Отричайки се от най-простите удобства на живота, те обитавали горите и водели живот на най-усамотени отшелници“,1 докато техните египетски братя поне са се събирали заедно. Независимо от тъмното петно, хвърлено върху всички, които са се занимавали с магия и гадаене, историята ги е провъзгласила за притежатели на най-големите тайни в медицината и за ненадминати в използването им на практика. Съществуват многобройни томове, съхранили се в индуските матхами, в които са записани доказателства за тяхната ученост. Опитът да се каже дали тези химнософи са били действителните основоположници на магията в Индия, или само са наследили онова, което са получили в наследство от най-ранните Риши2 – седмината първични мъдреци – ще се разглежда от точната наука като гола спекулация.“3

1 „Ammianus Marcellinus“, XXIII, 6.

2 Ришите – първата група на брой седем – са живели в дните, предшествали ведическия период. Сега те са известни като Мъдреци и се почитат като полубогове. Но днес може да се докаже, че те са били нещо повече от смъртни философи. Съществуват и други групи на брой десет, дванайсет и дори двайсет и един. Хауг показва, че в браманичните религии те заемат място, което съответства на дванайсетте синове на Яков в еврейската „Библия“. Брамините претендират, че са произлезли непосредствено от Ришите.

3 „Isis Unvailed“, I. 90.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 11

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред