|
Никаква опасност, разбира се, не съществува, по простата причина, че съвременните коментатори никога не са притежавали ключа към окултните изследвания. Но преди да кажем друга дума в защита на Платон и неоплатониците, следва почтително да се попита учената глава на Белиол колеж, какво той знае или може да знае за езотеричния канон на тълкуването? Под термина „канон“ тук се подразбира ключ, който се е предавал устно, от „уста на ухо“, от Учителя на своя ученик или от йерофанта на кандидата за посвещение; така се е правило в течение на векове от незапомнени времена, когато вътрешните – не публичните Мистерии – са били най-свещеният закон във всяка страна. Без такъв ключ е невъзможно никакво правилно тълкуване нито на „Диалозите“ на Платон, нито на което и да е свещено писание – започвайки с „Ведите“, та до Омир и от „Зенд Авеста“ до книгите на Мойсей. Откъде тогава достопочитаемият доктор Джовет е научил, че тълкуванията на различните свещени книги на народите, направени от неоплатониците, представляват „абсурд“? И отново – къде той е получил възможността да изучава тези „тълкувания“? Историята ни казва, че всички подобни трудове са били унищожени от отците на християнската църква и техните фанатици-новопокръстени навсякъде, където са успели да ги намерят. Да се каже, че хора като Амоний, гений и светец, чиято ученост и свят живот са му донесли титлата Теодидакт („Обучен от Бога“), или Плотин, Порфирий и Прокъл са били „неспособни да различат мнението на един философ от друг или да отличат сериозните мисли на Платон от неговите фантазии“, значи да поставиш себе си, като учен, в нелепо положение. Това е равносилно на твърдението, че а) десетки от най-знаменитите философи, най-великите учени и Мъдреци на Гърция и Римската империя са били тъпоумни глупци, и б) че всичките останали коментатори – любители на гръцката философия, някои от тях са и най-проницателните умове на нашия век –които не са съгласни с д-р Джовет, също така са глупци и с нищо не са по-добри от тези, на които се възхищават. Покровителственият тон на цитирания абзац говори за твърде наивно високомерие, което е забележително дори и в нашия век на самопрослава и възгласи на взаимовъзхита. Ние трябва да сравним възгледите на този професор с възгледите на някои други учени. Професор Александър Уилдър от Ню Йорк, един от най-добрите платоноведи на нашето време, засягайки Амоний, основател на Школата на неоплатониците, казва: „Неговата дълбока духовна интуиция, неговата обширна ученост, неговото познанство с отците на християнската църква Пантен, Климент и Атенагор и с най-знаещите философи на онова време – всичко това го е правило най-подходящ за труда, който той така старателно е изпълнил.1 Той успял да привлече към своите виждания най-великите учени и обществени дейци на Римската империя, които малко били склонни да си губят времето за диалетични финости или суеверни обреди. Резултатите от неговата дейност и до днес се чувстват във всички страни на християнския свят; всяка изтъкната система и доктрина сега носи върху себе си отпечатъка на неговата ръка на ваятел. Всяка древна философия е имала своите привърженици сред нашите съвременници; и дори юдейството... е претърпяло промяна, която е била подсказана от „Обучения от Бога“ александриец... Той бил човек с рядко срещаща се ученост и дарби, водел е безупречен живот и е бил много привлекателен. Неговият почти свръхчовешки кръгозор и многото превъзходства са му донесли титлата Теодидакт, но той последвал скромния пример на Питагор и приел само титлата Филалетянин или любител на истината.“1 1 Труд за взаимното примиряване на различни религиозни системи. 1 „New Platonism and Alchemy“, Ал. Уилдър, стр. 74. Би било щастие за истината и факта, ако нашите съвременни учени крачеха също така скромно по стъпките на своите велики предшественици. Но те не са филалетяни! Освен това ние знаем, че: „Подобно на Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и на самия Исус,2 Амоний нищо не е дал писмено.3 Вместо това той... предавал своите най-важни доктрини по подходящ начин на подготвени и дисциплинирани лица, като им възлагал задължението да пазят тайна, както това преди него се правило от Зороастър и Питагор, а също така и в Мистериите. Като се изключат няколко трактата, написани от неговите ученици, ние имаме само заявленията на противниците му, по които можем да се убедим на какво в действителност той е учел.“1 2 Добре е известно, че макар родителите му да са били християни, Амоний се е отказал от вероученията на християнската църква, въпреки Евсевий и Йероним. Порфирий, ученик на Плотин, който живял заедно с Амоний в течение на единайсет години и който не е имал причина да не каже истината, решително заявява, че той напълно се е отказал от християнството. От друга страна ние знаем, че Амоний е вярвал в светлите Богове, покровители, и че философията на неоплатониците е била толкова „езическа“, колкото и мистична. Но Евсевий, най-безсъвестният фалшификатор на древните текстове, и св. Йероним, несъмнен фанатик, и двамата заинтересувани да отричат този факт, възразяват на Порфирий. Ние предпочитаме да вярваме на последния, който е оставил за потомството безупречно име и своята честност. 3 Две съчинения лъжливо се приписват на Амоний. Едното, днес загубено, се споменава под названието „De Consensu Movsis et Jesu“ от същия този „заслужаващ доверие“ Евсевий, епископ на Пезарея и приятел на християнския император Константин, който въпреки всичко е умрял като езичник. Всичко, което е известно за този псевдотруд, се съдържа в сведението, че Йероним много е хвалел труда („Vir. Illust.“ 55 и Евсев., „Н.Е.“, VI. 19), Другият фалшифициран труд се нарича „Diatesseron“ (или „Хармония на Евангелията“). Той частично е оцелял. Но отново съществува само в латинската версия на Виктор, епископ на Капуа (шести век), като самият той го приписва на Тапиан и вероятно също така погрешно, както по-късните учени приписвали „Diatesseron“ на Амоний. Поради това не бива много да се разчита нито на него, нито на неговото „езотерично“ тълкуване на Евангелията. Ние бихме искали да знаем дали това съчинение е накарало проф. Джовет да разглежда неоплатоническите тълкувания като „абсурд“? 1 Op. cit, стр. 7. Явно именно от пристрастните изложения на тези „противници“ ученият оксфордски преводач на Диалозите на Платон е стигнал до извода, че: „Това, което е било действително велико и наистина характерно за него (за Платон), неговото усилие да разбере и свърже абстракциите, съвсем не било разбрано от тях (неоплатониците) (?).“ По повод древните методи на интелектуален анализ, той се изразява доста презрително: „В днешно време... древният философ трябва да бъде тълкуван от собствена гледна точка и според съвременната история на мисълта.“2 2 Op. cit, III, стр. 524. Това е равносилно да се каже, че древногръцкият канон за пропорциите (ако някога го намерят) и Атина Промахос, работа на Фидий, в днешно време трябва да се разглеждат от гледна точка на съвременната история на архитектурата и скулптурата, според Алберт Хол и Мемориалния Монумент и безобразните мадони в кринолини, разхвърляни по прекрасната Италия. Проф. Джовет отбелязва, че „мистиката не е критика“. Не е, но също така критиката невинаги представлява безпристрастно и здраво разсъждение. La critique est aisйe, mais l’art est difficile. И на нашия критик на неоплатониците, независимо от неговата гръцка ученост, такова „изкуство“ не му достига от а до я. Също така той доста очевидно не притежава ключа към истинския дух на Мистицизма на Питагор и Платон, тъй като дори и в „Тимей“ отрича елемента на източния мистицизъм и се стреми да докаже, че гръцката философия е въздействала на Изтока, забравяйки, че истината е точно в обратното, т.е., че „по-дълбокият и по-проникващият дух на ориентализма“ – чрез Питагор и неговото собствено посвещение в Мистериите – е навлязъл в самата дълбина на душата на Платон. Но д-р Джовет не вижда това. Също така той не е подготвен да допусне, че нещо добро и разумно – в съответствие със „съвременната история на мисълта“ – е могло някога да се появи от този Назарет на Езическите мистерии; той не допуска и че в „Тимей“ или в някой друг Диалог съществува нещо съкровено, което би трябвало да се изтълкува1. За него: „Така нареченият мистицизъм на Платон е чисто гръцки, възникнал от несъвършеното му знание и високи стремежи и е следствие от века, в който философията все още не се е освободила изцяло от поезията и митологията.“2 Сред някои други подобно погрешни твърдения специално място заемат заявленията, а) че в своите писания Платон е съвършено освободен от всякакви елементи на източна философия, и б) че всеки съвременен учен, без да е мистик кабалист, може да претендира за правото да излага разсъждения върху древния езотеризъм – против което ние ще се борим. За да бъде направено това, ние трябва да представим по-авторитетни твърдения, отколкото са нашите, и свидетелствата на други учени, толкова велики, колкото е и д-р Джовет, ако не и по-велики специалисти по своите предмети, за да унищожат те аргументите на оксфордския Региус – професорът по гръцки език. Че Платон безспорно е бил горещ привърженик и последовател на Питагор, това никой не може да отрече. Също така е неоспоримо, за което е говорил Матер, че Платон, от една страна, е наследил неговите доктрини, а от друга, е извличал своята мъдрост от същите източници, от които е черпел и Самоския философ.3 А доктрините на Питагор са източни до мозъка на костите си и дори браманични, тъй като този велик философ винаги е посочвал далечния Изток като извор, от който е получавал своята информация и своята философия; и Колбрук показва признанието на Платон в неговите писма, чрез думите му, че е взел своите учения „от древните и свещените доктрини“.1 Нещо повече, както идеите на Питагор, така и на Платон, твърде добре съвпадат със системите на Индия и зороастрианството, за да се допусне относно техния произход каквото и да е съмнение у някой, който притежава известно познаване на тези системи. И отново: „Пантен, Атенагор и Климент са били старателно обучени на Платоновата философия и са разбирали нейното съществено единство с източните системи.“2 Историята на Пантен и неговите съвременници може да даде ключа към платоновите и в същото време източни елементи, които в Евангелията така поразително преобладават над еврейските свещени писания. 1 „Несъвършено знание“ на какво? Че Платон не е знаел много от съвременните „работни хипотези“ – не ги е знаел, така както тези хипотези на съвременността няма да знае и нашето непосредствено потомство, след като те, на свой ред разпаднали се, ще се присъединят към „огромното множество“ – това всъщност е маскирана благословия. 2 Op. cit, стр. 524. 3 „Histoire Critique du Gnosticisme“, труд на М. Дж. Матер, професор в Държавната Академия на Страсбург. „У Питагор и Платон ние намираме в Гърция първите елементи на гностицизма (източния)“, заявява той. (Том I, стр. 48 и 50.) 1 ,.Asiat. Trans.“, I, 579. 2 „New Platonism and Alchemy“, стр. 4. |
