За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 8

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Макар че проф. Джовет признава на „физическия философ“ повече знание, отколкото другите съвременни коментатори и критици, неговата критика значително надвишава хвалбите му – могат да бъдат цитирани собствените му думи, за да се покаже ясно неговата пристрастност. Така той казва:

„Да се поставят чувствата под контрола на разума; да се открие някакъв път в лабиринта или хаоса на видимостите, независимо дали това е стълбовидният път на математиката, или по-заобиколншпе пътища, подсказвани от аналогията между човека и света, света и човека; да се разбира, че всичко има своята причина и всичко се стреми към своя завършек – това е духът на древния физически философ.1 Но ние не даваме висока оценка на условията на познание, на които той е бил подчинен, а също така и идеите, за които се е вкопчвало неговото въображение, нямат такова влияние върху нас. Тъй като той витае между материята и разума; той се намира под властта на абстракциите, неговите впечатления се вземат почти наслука от външната природа; той вижда светлината, но не вижда предметите, които се разкриват чрез светлината; и събира заедно неща, които ни изглеждат далечни като два полюса, тъй като между тях той нищо не намира.“

Предпоследното твърдение очевидно не е по вкуса на съвременните „физически философи“, които виждат „предметите“ пред себе си, но не виждат светлината на Вселенския разум, който ги разкрива, т.е. постъпват по диаметрално противоположен начин. Поради това ученият професор стига до извода, че древният философ, за когото той сега съди по Платоновия „Тимей“, навярно е постъпвал съвсем не по философски и дори е действал неразумно. Тъй като:

„Той внезапно преминава от лица към идеи и числа и от идеи и числа към лица;2 той бърка субекта с обекта, първата и последната причина и мечтаейки за геометрични фигури3 се губи в прилива на чувствата. И сега от наша страна се изисква усилие на ума, за да се разбере неговият двояк език, или за да се постигне неясният характер на знанието и геният на древните философи, който при такива условия (?) изглежда чрез божествена сила в много случаи е предвиждал истината.“1

1 Това определение (разбира се не умишлено) поставя древния „физичен философ“ много по-високо от неговия съвременен „физичен“ confrиre, тъй като ultima thule на последния се съдържа в това, човечеството да бъде накарано да повярва, че нито вселената, нито човекът притежават някаква причина – разумна, във всеки случай – и че те дължат възникването си на слепия случай и безсмисленото кръжене на атомите. Коя от двете дадени хипотези е по-разумна и логична – това се предоставя за решение на безпристрастния читател.

2 Подчертано от мен. Всеки новак в източната философия, всеки кабалист ще види причината за такава асоциация на личностите с идеите, числата и геометричните фигури. Тъй като числото, както казва Филолай, „е преобладаваща и самосъздадена вечна връзка за продължителността на нещата.“

Единствено съвременният учен остава сляп за тази велика истина.

3 Тук отново древният философ изглежда е изпреварил съвременния, тъй като той само „бърка... първата и крайната причина“ (объркване, което се отрича от познаващите духа на древното учение), докато неговият съвременен наследник, по общо признание и абсолютно, не познава и двете. М-р Тиндал показва, че науката е „безсилна“ да разреши поне един от заключителните проблеми на природата и „дисциплинираното (да се чете – съвременното, материалистично) въображение отстъпва объркано от размисъл над проблемите“ на материалния свят. Той дори се съмнява дали днешните хора на науката притежават „тези интелектуални елементи, които биха ги направили способни да постигнат първичните структурни енергии на Природата“. Но за Платон и неговите ученици низшите типове са били само конкретни образи на висшите абстрактни типове; безсмъртната Душа има аритметично число така, както тялото има геометрично. Това начало, като отражение на великия вселенски Архей (Анима Мунди) е самодвижещо се и от центъра се разпространява по цялото тяло на Макрокосмоса.

1 Op. cit., стр. 523.

Дали под „при такива условия“ се подразбира наличието на невежество и ментална тъпота в „гения на древните философи“ или нещо друго – ние не знаем. Но ни е съвършено ясен смисълът на подчертаните от нас фрази. Вярва или не в съкровеното значение на геометричните фигури и в езотеричния „жаргон“, професорът по гръцки език Региус въпреки всичко признава присъствието на „двойнствен език“ в писанията на тези философи. Оттук следва, че той допуска съществуването на съкровено значение, което е трябвало да има свое тълкуване. Защо тогава на следващата страница той решително противоречи сам на себе си? И защо трябва да отказва на „Тимей“ – този предимно питагорейски (мистичен) диалог – някакво окултно значение и с това се старае да убеди своите читатели, че:

„Влиянието, което „Тимей“ е оказал на следващите поколения, частично се дължи на недоразумение.“

Даденият по-долу цитат от неговия увод се намира в пряко противоречие с абзаца по-горе:

„В предполагаемите дълбочини на този диалог неоплатониците са намирали съкровени значения и връзка с еврейските и християнските свещени писания и са извели оттам доктрини, съвсем различни от духа на Платон. Предполагайки, че той е бил вдъхновен от Светия Дух или е получил мъдростта си от Мойсей,2 те изглежда са открили в неговите писания християнската Троица, Словото, Църквата... И неоплатониците са имали метод за тълкуването, чрез който са можели да извлекат каквото и да е значение от която и да е дума. В действителност те не са били в състояние да различат мнението на един философ от друг или сериозните мисли на Платон от мимолетните му фантазии,2 ...(Но) не съществува опасност, съвременните коментатори на „Тимей“ да повторят абсурдността на неоплатоницшпе.“

2 За подобна нелепост неоплатониците никога не са били виновни. Ученият професор по гръцки език навярно е имал предвид две фалшиви съчинения, приписвани от Евсевий и св. Йероним на Амоний Сакас, който нищо не е написал; или пък е сбъркал неоплатониците с Филон Иудей. Но Филон е живял повече от 130 години преди раждането на основоположника на неоплатонизма. Той е принадлежал към школата на Аристобул Еврей, който е живял по времето на Птоломей Филометър (150 г. пр. Хр.), и се смята, че е провъзгласил движението, което се е стремило да докаже, че Платоновата и дори Перипатетическата философия са произлезли от „откровението“ на Мойсеевите книги. Валкенер се опитва да докаже, че Аристобул, блюдолизец на Птоломей, не е бил авторът на „Коментари към книгите на Мойсей“. Но който и да е бил той, не е бил неоплатоник, а е живял по-рано или по времето на Филон Иудей, тъй като последният явно познава трудовете му и се придържа към неговите методи.

1 Такъв е бил само Климент Александрийски, християнски неоплатоник и писател.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 8

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред