За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 7

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Много от „свещените текстове“... са написани така, че могат да ги разберат само посветените“,

все пак настоява, че „ключовете и тълкуванията“ към тях сега се намират в ръцете на асириолозите. Съвременните учени, твърди той, притежават ключове към тълкуването на езотеричните записи,

„такива, каквито не са притежавали дори и посветените жреци (на Халдея).“

И така, според научната оценка на нашите съвременни изтоковеди и професори, в дните на египетските и халдейските астрономи науката се е намирала в своя детски стадий. Панини, най-великият граматик в света, не е бил запознат с изкуството на писането. Също така и Владиката Будда, и всички останали в Индия – чак до 300 година пр.Хр. Велико невежество е царяло в дните на индийските Риши и дори в дните на Талес, Питагор и Платон. Действително, теософите трябва да са суеверни невежи, за да говорят обратното пред такова „научно“ доказателство.

Наистина това изглежда така, сякаш от сътворението на света на земята е имало само един век на истинско знание и това е нашият. В мъгливия здрач, в сивата зора на историята стоят бледите сенки на Мъдреците на древността, прославени в цял свят. Те безнадеждно са издирвали истинския смисъл на собствените си Мистерии, чийто дух ги е напуснал, без да се разкрие на йерофантите, и е останал латентен в пространството чак до пришествието на посветените на съвременната наука и изследванията. Дневната светлина на познанието едва сега е стигнала до „всезнайкото“, който, греейки се на ослепителното слънчице на индукцията, се занимава със своя Пенелопов труд на „работните хипотези“ и гръмко заявява правото си на всеобхватно знание. Може ли тогава да се учудваме, че според днешните виждания учеността на древния философ, а понякога и на неговите непосредствени приемници в миналите векове, винаги е била безполезна за света и нищо не е струвала за него самия? Тъй като, както вече ясно и неведнъж беше обяснено, докато Ришите и древните Мъдреци са оставили далеч зад себе си сухите полета на митовете и суеверията, средновековният учен и дори средният учен от осемнайсети век винаги са били малко или много ограничени от тяхната „свръхестествена“ религия и вярвания. Наистина, общопризнато е, че някои древни и дори средновековни учени, като Питагор, Платон, Парацелз и Роджър Бейкън, след които идват сонм прославени имена, действително са оставили немалко указатели за скъпоценните рудници на философията и неизследваните залежи на физическата наука. Но после, при тяхното действително разкопаване, разтопяването на златото и среброто, шлифоването на съдържащите се скъпоценни камъни – за всичко това ние сме задължени на упорития труд на съвременния човек на науката. И нима не на неговия ненадминат гений се дължи това, че невежият и досега лъган свят днес му е длъжник за вярното знание на истинската природа на Космоса, за действителния произход на вселената и човека, както са разкрити в автоматичните и механичните теории на физиците в съответствие със строго научната философия? Преди нашата културна ера науката е била само име, философията – заблуда и капан. Според тези скромни претенции на съвременните авторитети за притежаване на истинска наука и философия, Дървото на познанието едва сега е поникнало от мъртвите плевели на суеверието, като появяването на прекрасна пеперуда от грозния пашкул. Ето защо ние няма за какво да благодарим на нашите праотци. В най-добрия случай древните само са подготвяли плодородната почва, но именно съвременниците са станали сеячите, които са засели семената на знанието и грижливо са отгледали прекрасните растения, чиито имена са тъпо отричане и безплоден агностицизъм.

Обаче вижданията на теософите не са такива. Те повтарят това, което беше казано преди двайсет години. „Не е достатъчно да се говори за нелепите концепции на некултурното минало“ (Тиндал), за „parler enfantin“ на ведическите поети (Макс Мюлер), за „абсурдите“ на неоплатониците (Джовет) и невежеството на халдео-асирийските посветени жреци по отношение на техните собствени символи, в сравнение с познаването на същите тези символи от британските изтоковеди (Сейс). Такива изказвания трябва да се докажат от нещо по-съществено, отколкото са голите думи на тези учени. Тъй като никакво хвалебствено високомерие не може да скрие тези интелектуални рудници, от чиито материали са изваяни представите на толкова много съвременни философи и учени. Колко от най-изтъкнатите европейски учени са добили почит и уважение само защото са префасонирали идеите на древните философи, към които винаги са готови да се отнесат с пренебрежение – за това ще съди безпристрастното потомство. Поради това съвсем недалеч от истината изглежда твърдението в „Разбулената Изида“ за някои изтоковеди и учени в областта на неупотребявани днес езици, че в своето безгранично високомерие и самомнение те no-скоро ще загубят логиката и способността да разсъждават, но няма да се съгласят, че древните философи са знаели нещо, което не знаят нашите съвременници. Понеже част от този труд говори за посветените и тайното знание, съобщавано по време на Мистериите, от самото начало трябва да се разгледат твърденията на онези, които въпреки факта, че Платон бил посветен, изтъкват невъзможността да се открие някакъв скрит мистицизъм в неговите трудове. Сред днешните учени по гръцка и санскритска литература има много, които са склонни да се откажат от фактите в полза на собствените си предубедени теории, основани на личен предразсъдък. При всяка възможност те удобно забравят не само многобройните изменения в езика, а и това, че алегоричният стил на писанията на философите от древността и секретността на мистиците са имали свой raison d’кtre; че както дохристиянските, така и следхристиянските класически писатели – във всеки случай по-голямата част от тях – са дали свещено обещание никога да не издават тържествените тайни, които им били съобщавани в светилищата, и че само това вече е достатъчно, за да заблуждават своите преводачи и критици профани. Но както скоро ще се изясни, тези критици нищо подобно не признават.

Повече от двайсет и два века всеки, който е чел Платон, е осъзнавал, че той, подобно на мнозинството други изтъкнати гръцки философи, е бил посветен; че поради това, бидейки свързан със Содалската клетва, той е можел да говори за някои неща само чрез завоалирани алегории. Неговото уважение към Мистериите е безкрайно; той открито признава, че пише „загадъчно“ и ние виждаме как с голяма предпазливост скрива истинското значение на своите думи. Всеки път, когато темата се докосва до висшите тайни на Източната Мъдрост – космогонията на вселената или идеалния предсъществуващ свят – Платон обвива своята философия в най-дълбок мрак. Неговият „Тимей“ е толкова объркан, че освен посветения никой не може да разбере съкровения му смисъл. Както вече е казано в „Разбулената Изида“:

„Разсъжденията на Платон в „Пир“ за сътворението или no-скоро за еволюцията на първите хора и очеркът по космогония в „Тимей“ трябва да се приемат алегорично, ако въобще ги приемем. Именно този съкровен питагорейски смисъл на „Тимей“, „Крапшл“ и „Парменид“ и на няколко други трилози и диалози представлява това, което неоплатониците са се осмелили да представят, доколкото им е позволявал техният теургичен обет за съблюдаване на тайната. Питагорейската доктрина, че Бог е Вселенският Разум, разпространяващ се във всичко съществуващо, и догмата за безсмъртието на душата са основните характерни черти в тези, изглеждащи нелепи учения. Благочестието и великото уважение, което той е изпитвал към Мистериите, са достатъчни гаранции, че Платон не би позволил на невниманието да възтържествува над дълбокото чувство за отговорност, което е изпитвал всеки адепт. „Постоянно самоусъвършенствайки се в съвършените Мистерии, човек единствено в тях става наистина съвършен“ – казва той във „Федър“.

Той не е криел недоволството си, че Мистериите са станали no-малко съкровени, отколкото са били преди. Вместо да бъдат профанирани, като се допуска там множеството, той би ги пазел със своята преданост от всички, освен от най-сериозните и достойни свои ученици.1 В същото време, докато той на всяка страница споменава Боговете, неговият монотеизъм остава извън съмнение, понеже цялата нишка на разсъжденията му сочи, че под термина „Богове“ той подразбира клас същества no-ниски от Божествата и че те стоят само със степен no-високо от човека. Дори и Йосиф е почувствал и признал този факт, независимо от вродената предразсъдъчност на неговото племе. В знаменитата си атака срещу Апион този историк казва: „Обаче тези гърци, които са философствали в съответствие с истината, не са били невежи и не са пропуснали също да забележат помътнелите повърхности на митичните алегории, следствие на което справедливо са ги презирали... Обиден, Платон казва, че няма нужда да се допускат някои от другите поети в „Държавата“ и категорично отхвърля Омир, след като го е увенчал и го е окадил с тамян; и то в действителност е затова, че Омир със своите митове не е разрушил ортодоксалното вярване в единния Бог“.1

1 Това твърдение е ясно потвърдено от самия Платон, който писал: „Вие казвате, че в моите предишни разсъждения недостатъчно съм ви обяснил същността на Първия. Аз умишлено говорих загадъчно; в случай че с табличката се случи нещо на суша или по вода, човек без предварителни познания по този предмет да не е jb състояние да разбере нейното съдържани.“ (Платон, „Ер.“, II. 312; Кори, „Ancient Fragments“, стр. 304.)

1 „Isis Unveilon“, I, 287, 288.

И това е „Богът“ на всички философи. Безкрайният и безличен Бог. Всичко това и много повече, отколкото можем тук да цитираме поради липсата на място, ни води до твърдото убеждение, че (а) тъй като всички науки и философии са се намирали в ръцете на храмовите йерофанти, Платон, понеже е посветен от тях, би трябвало да ги е знаел, и (б) че дори само логическият извод оттук е достатъчен, за да се признае правотата на който и да е човек да разглежда съчиненията на Платон като алегории и „тъмни изказвания“, завоалиращи истините, които той не е имал право да издава.

След като това е установено, как става така, че един от най-добрите познавачи на гръцката литература в Англия проф. Джовет, съвременният преводач на трудовете на Платон, се старае да докаже, че нито един от Диалозите – включително и „Тимей“ – не съдържа в себе си никакви елементи на източен мистицизъм? Хората, които са в състояние да различат истинския дух на Платоновата философия едва ли ще бъдат убедени с аргументите, изложени от Белиол Коледж пред неговите читатели. Несъмнено, за него „Тимей“ може да е „неясен и отблъскващ“, но също така е несъмнено и това, че тази неяснота не е възникнала – както професорът казва пред своята публика – „в детската възраст на физическата наука“, а no-скоро в дните на нейната откровеност; не от „смесването на теологични, математични и физиологични понятия“ или от „желанието да се обхване цялата Природа, без притежаването на съответното знание за нейните части“1. Тъй като математиката и геометрията са били гръбначният стълб на окултната космогония и следователно също на „теологията“, физиологичните понятия на древните Мъдреци всеки ден се потвърждават от науката на нашия век, поне за тези, които знаят как да четат и разбират древните езотерични съчинения. „Познаването на частите“ малко ни помага, ако това знание ни води само до по-голямо незнание за цялото или за „ природата и разума на всеобщото“, както Платон нарича Божеството, и ни кара да правим най-големите грешки като следствие от прилагането на нашите прехвалени дедуктивни методи. Платон може и да „не е бил способен да прилага дедуктивния метод или обобщаване в съвременния смисъл“;2 той е можел да бъде и неосведомен за циркулацията на кръвта, която, както ни казват, „му е била съвършено неизвестна“,3 но няма нищо, което да може да опровергае, че той е знаел какво е това кръв и то по-добре, отколкото би могъл да претендира който и да е съвременен физиолог или биолог.

1 „The Dialogues of Plato“, превод на Б. Джовет и Региус – професор по гръцки език в Оксфордския университет, III, 523.

2 Ор. cit., стр. 561.

3 Ор. cit., стр. 591.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 7

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред