За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 137

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Иранците споменават последните атланти в Ясна, IХ, 15. Преданието твърди, че „Синовете на Бога“, или великите Посветени на Свещения остров, се възползвали от потопа, за да прочистят Земята от всички вещари сред атлантите. Споменатият стих се отнася до Заратустра, като един от „Синовете на Бога“. Стихът гласи:

„Ти, о, Заратустра, накара всички демони (вещари), които по-рано блуждаеха по света в човешки форми, да се скрият под земята (помогна им да потънат под водата).“

Лемурийците, също както ранните атланти, са се подразделяли на два определени класа, групите „Синове на Нощта“ или Тъмнината и „Синове на Слънцето“ или Светлината. Древните книги разказват за ужасни битки между тези две групи, когато първите, напускайки своята страна на Мрака, откъдето Слънцето си отивало за дълги месеци, се спуснали от негостоприемните си области и се „опитвали за извоюват Владетеля на Светлината“ от своите по-облагодетелствани братя по съдба, живеещи в екваториалните страни. Могат да ни кажат, че древните хора нищо не са знаели за дългата нощ в полярните страни с продължителност от шест месеца. Дори Херодот – по-просветен, отколкото са били останалите – само споменава за народа, който бил потопен в сън в течение на шест месеца на годината и оставал без сън през другата половина. Въпреки това гърците са знаели добре, че е съществувала страна на Север, където годината се е разделила на нощ и ден, всяко по шест месеца, тъй като Плиний говори за това напълно определено.1 Те говорят и за симерийците и за хиперборейците, правейки разлика между тях. Първите населявали Палус Меотис – между 45 и 50 градуса ширина. Плутарх обяснява, че те представлявали само малка чaст от велик народ, гонен от скитите – народ, останал около Танаис, след като преминал в Азия.

„Тези войнствени множества по-рано живеели на бреговете на океана, в непроходими гори под сумрачно небе. Там полюсът почти докосвал главата, там дълги нощи и дни разделят годината.“2

1 „Естествена история“, IV, 12.

2 Marius.

Що се отнася до хиперборейците, за тези хора Солинус Полихистор казва:

„Сеели сутрин, жънели по пладне, събирали плодовете вечер и ги пазели през нощта в своите пещери.“1

Дори и авторите на Зохар били осведомени за този факт, тъй като е написано:

„В книгата на Хаманун, Старата (или Древната), ние научаваме..., че на Земята съществуват някои страни, които са осветени, докато другите са потопени в мрак; при едни е ден, докато при другите е нощ, и има страни, в които постоянно е ден, или поне – където нощта продължава само няколко мига.“2

Остров Делос, Астерия на гръцката митология, никога не се е намирал в Гърция, тъй като тази страна в онова време все още не е съществувала дори в своята молекулярна форма. Няколко автори са показали, че тя е била страна или остров, много по-голям, отколкото са малките точки на Земята, станали Гърция. Плиний и Диодор я поместват в Северните морета. Единият я нарича Basilea или „Царствена“,3 а другият Озерикта,4 дума, която по мнението на Рудбек5 е имала

„в северните езици значение, еквивалентно на Острова на Божествените Царе или Боговете-Царе...“

или „на Царствения Остров на Боговете“, тъй като Боговете са се родили на него, т.е. Божествените Династии на Царете на Атлантида са дошли от това място. Нека географите и геолозите го потърсят след групата острови, открити от Норденскиолд с неговата „Вега“ по време на пътешествието му в Арктическите области.6 Съкровените книги ни казват, че в тази област климатът се е изменял неведнъж от момента, когато първият човек е обитавал тези днес почти недостъпни ширини. Преди да станат ад, те са били рай; тъмният Хадес на гърците и студеното царство на сенките, където скандинавската Хел – Богинята-Царица на страната на мъртвите „царства в дълбините на Хелхейм и Нифелхейм“. Въпреки това там е било мястото, където се е родил Аполон, най-лъчезарният от Боговете в Небесата – астрономически – както в неговия човешки смисъл той бил най-просветеният от Божествените Царе, управлявали ранните народи. Последният факт ясно е изложен в Илиада, където е казано, че Аполон четири пъти се е появявал в своя облик (като Бог на четирите раси) и шест пъти в човешка форма,1 т.е. като свързан с Божествените династии на първите неразделени лемурийци.

1 Op. cit., гл. 16.

2 Кабала, Ис. Майер, стр. 139.

3 Diod., II, 225.

4 Op. cit., ХХХVII, 2.

5 Том I, стр. 462–464.

6 Тези острови били „намерени покрити с вкаменелости на коне, овце, бикове и пр. сред гигантските кости на слонове, мамонти, носорози и т.н.“. Ако през този период не е имало хора на Земята, „защо конете и овцете са намерени заедно с огромните допотопни?“, пита един Учител в свое писмо („Езотеричен Буддизъм“, стр. 67). Отговорът е даден в горния текст.

1 Op. cit., IV, 239–262.

Именно тези ранни тайнствени народи, техните страни – днес станали необитаеми – както и името, дадено на „човека“, както на мъртвия, така и на живия – именно те дали възможност на невежите отци на църквата да изобретят Ада и да го превърнат в гореща местност,2 вместо в замръзваща.

2 Добро доказателство за това, че всички Богове, религиозни вярвания и митове са дошли от Север, който е бил също и люлката на физическия човек, се съдържа в няколко показателни думи, които са се зародили и остават в днешно време сред северните племена в своето първоначално значение; но макар и да е било време, когато всички народи „са говорели на един език“, тези думи са получили различно значение при гърците и римляните. Една такава дума е mann, man – живо същество, и manes – мъртви хора. Лапландците наричат и до днес труповете manes. („Пътешествието на Ренал в Лапландия“, I, 184). Манус е прародител на Германската Раса: Ману на индусите, мислещо същество, от Ман; Египетският Менес и Минос, Цар на Крит, съдия в адските области след своята смърт – всички те са произлезли от една и съща дума или корен.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 137

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред