За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 129

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ако отпечатъците от следите на крака върху вкаменелостите в Карсон, Невада, в САЩ, принадлежат на човек, тогава те сочат гигантски хора и относно тяхната достоверност не може да има съмнение. Може да се съжалява, че съвременните и научните доказателства за съществуването на великаните трябва да се основават само на отпечатъка от следата. Много пъти скелетите на хипотетичните великани са били приемани като скелети на слонове и мастодонти. Но всички подобни грешки, направени още преди развитието на геологията, и дори разказите на пътешественика сър Джон Мандвил, който твърди, че в Индия е виждал великани с ръст петдесет и шест фута, само свидетелстват, че вярата в съществуването на великаните никога и в никое време не е напускала мисълта на човека.

Това, което е известно и прието, е, че са съществували няколко раси на гиганти и са оставили определени следи. В „Списание на Антропологичния институт“1 е посочено, че подобна раса е съществувала в Палмир и вероятно в Мидиан и че черепите на хората от тази раса са имали форма, напълно различна от черепите на евреите. Няма нищо невъзможно в това, друга подобна раса да е съществувала в Самария и тайнственият народ, построил кръговете от камъни в Галилея, обработвал кремъците от Неолита в Йорданската долина, да е запазил древния семитски език, напълно различаващ се от еврейските квадратни букви, и да е бил с твърде висок ръст. Не бива да се доверяваме на английския превод на Библията, дори в неговото съвременно преразгледано издание. Говорят ни за Нефилимите, превеждайки тази дума като „великани“, и по-нататък добавят, че те са били „космати“ хора, вероятно едри и мощни прототипи на по-късните сатири, толкова красноречиво описани от патристичната фантазия; като при това някои отци на църквата уверяват своите почитатели и последователи, че самите те са виждали такива „сатири“ – някои живи, други „мариновани“ и „консервирани“. Думата великани е била веднъж приета като синоним на Нефилимите и оттогава коментаторите са ги отъждествявали със синовете на Анака. Филибустерите, които завладели Обетованата Земя, намерили в нея население, съществувало по-рано, което значително ги е надвишавало на ръст, и го нарекли раса на великани. Но расите на истинските великани са изчезнали хилядолетия преди раждането на Мойсей. Тези високи хора са живели в Ханаан и дори в Башан и са можели да имат представители сред набатеяните от Мидиан. Те са били много по-високи от ниските евреи. Преди четири хиляди години формата на техния череп и високият им ръст са ги отличавали от децата на Хебер. Преди четирийсет хиляди години техните предци са можели да бъдат с още по-гигантски ръст, а преди четиристотин хиляди години техните размери по отношение на съвременния човек е трябвало да са такива, какъвто е ръстът на гигантите, жители на Бробдинг-нага, в сравнение с лилипутите. Атлантите от средния период са се наричали „Велики дракони“ и първият символ на техните племенни Божества, когато „Боговете“ и „Божествените династии“ ги напуснали, е бил гигантският змей.

1 Статията на д-р Картър Блек, 1871.

Тайната, която забулва произхода и рождението на друидите, е така голяма, както и тайната на техните предполагаеми храмове за съвременния символист, но не и за посветените окултисти. Техните жреци са били потомци на последните атланти и известното за тях е достатъчно, за да се допусне изводът, че те са били източни жреци, сродни на халдейските и индуските. Може да се направи заключение, че те са символизирали своето божество, както правят индусите със своя Вишну, както са постъпили египтяните със своя Съкровен Бог или както са се покланяли на своето Божество строителите на голямата Могила на Змея в Охайо – именно под формата на „Мощен Змей“, емблема на вечното божество на Времето – Индуският Кала. Плиний ги наричал „Магьосници на галите и бритите“. Но те били повече от това. Авторът на „Индуски древности“ намира много прилики между друидите и брамините в Индия. Д-р Борлаз сочи близката аналогия между тях и магьосниците на Персия;1 други виждат тяхната тъждественост с орфическите жреци на Тракия – просто защото в своите Езотерични учения те били приобщени към световната Религия на Мъдростта и така проявявали близко родство с всеобщия екзотеричен култ.

1 Но магьосниците на Персия никога не са били перси – дори не са били халдейци. Те дошли от много далечна страна. Изтоковедите поддържат мнението, че тя може да е била Мидия. Възможно е, но от коя част на Мидия? На това не получаваме отговор.

Подобно на индусите, гърците и римляните – ние говорим за Посветените – халдейците, египтяните и друидите са вярвали в доктрината за последователността на „световете“, както и в седемте „творения“ (новите материци) и преобразуванията на повърхността на Земята, и в седмичните нощ и ден за всяка Земя или Глобус. Навсякъде, където се срещат Змеят и Яйцето, несъмнено тази догма е била налице. Техните Драконтии са свидетели на това. Това вярване е било толкова всеобщо, че ако го потърсим в Езотеризма на различните религии, ще го намерим във всички. Ще го намерим при арийците, индусите и маздейците, при гърците, латинците и дори при древните евреи и ранните християни, чиито съвременни последователи днес едва ли разбират какво четат в своите Писания. В „Книга за Бога“ четем:

„Сенека казва, че светът, бидейки разтопен, се завръща в лоното на Юпитер, този бог съществува в течение на известно време напълно погълнат в самия себе си и пребивава като че ли скрит, съвършено потопен в съзерцание на своите собствени представи. После виждаме възникващия от него нов свят, съвършен във всичките си части. Животните са сътворени отново. Невинната човешка раса е сформирана.“

След това, говорейки за всемирното разлагане, което повлича след себе си разрушението или смъртта на всичко, той учи, че:

„Когато законите на природата бъдат погребани под развалините и последният ден на света настъпи, Южният полюс ще се срути и при неговото падане цялата област на Африка и Северния полюс ще покрият всички страни под своята ос. Заплашеното Слънце ще се лиши от светлината си; падайки в разложение, обителта на небето ще започне да произвежда едновременно живот и смърт и известен вид разложение ще достигне дори и всички богове, които по този начин ще се възвърнат в своя първоначален Хаос.“1

1 Op. cit., стр. 160.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 129

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред