За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 121

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

ФАКТОРИ, КОИТО УЧАСТВАТ В ПРОИЗХОДА НА ВИДОВЕТЕ, ЖИВОТНИТЕ И РАСТЕНИЯТА

Основните астрални прототипи преминават във физически.

Дхиан-Коганичен импулс, съставящ по Ламарк „наследствен и необходим“ закон на развитието. Той стои зад всички по-малки фактори.

1. Изменение, предавано от наследствеността.

2. Естествен подбор.

3. Полов подбор.

4. Физиологичен подбор.

5 . Обособяване.

6. Съотношение на ръста.

7. Приспособяване към средата (Разумността като противовес на механичната причинност).

Видове

B. ЕВРОПЕЙСКИТЕ РАСИ НА ПАЛЕОЛИТА: ОТКЪДЕ

СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ТЕ И КАК СА СЕ РАЗПРЕДЕЛИЛИ?

В противоречие ли е науката с тези, които твърдят, че до самия Четвъртичен период разпределението на човешките раси значително се е отличавало от това, което е сега? Противоречи ли науката на онези, които твърдят също, че вкаменелите останки на хората, намерени в Европа – въпреки че те почти не са стигнали равнището на сходството и единството, продължаващо до днешно време, ако ги разглеждаме от страна на основния физиологичен и антропологичен аспект – все пак понякога изключително се различават от типа на днес съществуващото население? Покойният Литре признава това в статията, която публикува в „Revue des Deux Mondes“ (1 март 1859 г.) по повод мемоарите на Буше дьо Перт, наречени „Antiquitйs Celtiques et Antediluviennes“ (1849).

В нея Литре твърди, че: (a) в онези периоди, когато мамонтите – открити в Пикардия заедно с брадвичките, направени от човека – са съществували в тази област, над земното кълбo1 е трябвало да царства вечна пролет; природата е била пълна противоположност на това, което представлява сега, и по този начин остава огромно поле за древността на онези „периоди“; след това той добавя (b):

1 Сега учените допускат, че по времето на Миоценския период климатът в Европа е бил горещ, а в епохата на Плиоцена или в по-късната Третична – умерен. Твърдението на Литре за благоуханната пролет в Четвъртичната епоха – към чиито отлагания се отнасят откритията на оръдията от кремък на Буше дьо Перт (оттогава реката Сома е издълбала долината си няколко десетки фута надолу) – трябва да бъде прието с голяма предпазливост. Останките от долината Сома се отнасят към следледниковия период и е възможно те да показват преселението на диваците по време на един от най-умерените периоди, разделяли по-малките ледникови периоди.

„Професорът на медицинския факултет в Лиеж Спринг намерил в чакъла близо до Намюр, в платото Шово, голямо количество човешки кости, „принадлежащи на раса, напълно различна от нашата“.

Според Литре изкопаните черепи в Австрия проявяват голяма аналогия с черепите на негърските раси в Африка, докато други, намерени на бреговете на Дунав и Рейн, приличат на черепите на карибите и древните обитатели на Перу и Чили. Въпреки това прототипът, независимо дали е библейският или атлантският, се отхвърля. По-нататъшните геоложки открития са накарали Годри да напише следните убедителни думи:

„Нашите предци положително са били съвременници на носорога tichorrhinus, великанът-хипопотам.“

И той добавя, че почвата, наричана в геологията дилувиална:

„е била поне частично образувана след появата на човека на Земята.“

По този въпрос Литре се е изказал категорично. След това, предвид „възкресяването на толкова стари доказателства“, той е доказал необходимостта от преразглеждане на цялата теория за произхода и продължителността на всички периоди и е добавил, че съществува за изучаване епоха, неизвестна досега на науката:

„Или в навечерието на нашата епоха, или, както аз смятам, в началото на епохата, която я е предшествала.“

Намерените в Европа типове черепи, както добре е известно, се отнасят към два вида: към orthognathous и prognathous, или към кавказкия тип и негърския тип – подобни на тези, които сега се срещат само сред африканските и низшите племена на диваците. Проф. Хеер – който смята, че фактите от ботаниката изискват хипотезата за съществуването на Атлантида – доказал, че растенията на езерните обитатели от епохата на Неолита били предимно от африкански произход. По какъв начин са се появили тези растения в Европа, ако по-рано не е имало връзка между Европа и Африка? Колко хилядолетия са изминали от епохата, когато са живеели седемнайсетте човека, чиито скелети са били изкопани в областта на Горна Гарона, в седящо положение, близо до огнище с въглища, с няколко амулета и счупени съдове около тях, заедно с ursus spelaeus, elephas primigenius aurochs (разглеждани от Кювие като различни видове) и megaceros hibernicus – всички те се отнасят към допотопните видове млекопитаещи? Несъмнено, те е трябвало да съществуват в твърде отдалечена епоха, но не в тази, която ни изпраща още по-далеч от Четвъртичния период. Остава да се докаже още по-голямата древност на човека. Д-р Джеймс Хент, покойният президент на Антропологичното дружество, изчислява тази древност на девет милиона години. Във всеки случай този учен донякъде се приближава до нашето езотерично изчисление, ако не вземем предвид двете получовешки, ефирни раси и ранната трета раса.

Обаче възниква въпросът – кои са били тези хора на Палеолита в европейската Четвъртична епоха? Били ли са те аборигени, или са потомство на някакво преселение, чиято древност се губи в неизвестното минало? Последното е единствената хипотеза, която издържа на критика, тъй като всички учени са съгласни да се извади Европа от категорията на възможните „люлки на човечеството“. Откъде тогава са произтекли различните последователни потоци от „примитивни хора“?

Най-ранните хора на Палеолита в Европа – за чийто произход етнологията мълчи и чиито характерни черти още не са ни достатъчно известни, макар да са определени като „маймуноподобни“ от автори, надарени с въображение, като например Грант Ален – са принадлежали към чистокръвните атланти и „Африкано-Атлантическата група“.1 (Трябва да се има предвид, че в онази епоха материкът Атлантида е бил вече само мечта от миналото.) В Четвъртичната епоха Европа твърде се е различавала от Европа на нашето време, тъй като тогава се е намирала все още в процес на образуване. Тя е била съединена със Северна Африка – или по-точно с това, което представлява сега севера на Африка – чрез провлак, преминаващ през днешния Гибралтарски пролив; така Северна Африка до известна степен е била нещо като продължение на сегашна Испания, докато широко море е изпълвало огромния водоем на Сахара. Що се отнася до обширността на Атлантида, чиято по-голяма част потънала през Миоценския период, от нея останали само Рута и Даития и няколко отделни острова. Връзката на атлантите с праотцитe2 на палеолитните пещерни жители се потвърждава от откриването в Европа на изкопаеми черепи, тясно приближаващи се до типа на кабирите в Западна Индия и до древните перуанци – наистина тайна за всички, които отказват да признаят „хипотезата“ за древния материк Атлантида, за да запълнят това, което днес е океан. Също така как да се тълкува фактът, че докато Катрефаж говори за тази „великолепна раса“ от високи пещерни хора от Кроманьон и за гуанчите на Канарските острови като за представители на един и същи тип, по същия начин Вирхов съединява последните и баските? Независимо от него, проф. Рециус установява родство на долихоцефалните туземни племена на Америка със същите гуанчи. Така няколко звена във веригата от доказателства основателно са свързани помежду си. Биха могли да се дадат множество подобни факти. Що се отнася до африканските племена – самите те потомци на атлантите, изменили се под въздействие на климата и условията – те са пристигнали в Европа през полуострова, който превръщал Средиземно море във вътрешно. Голяма част от пещерните хора в Европа, като например тези от Кроманьон, са принадлежали към прекрасни раси. Но както е следвало да се очаква, в течение на целия огромен период, който науката определя на епохата на Обработения Камък,1 прогрес почти не се забелязва. Низходящият импулс на цикъла ляга тежко върху групите, преселени по този начин – над тях надвиснал кошмарът от Кармата на Атлантида. В края на краищата човекът на Палеолита отстъпва мястото си на своя приемник и почти съвсем изчезва от сцената. Във връзка с това проф. Андре Льофевр задава въпроса:

1 „Откъде те (древните пещерни жители) са дошли, ние не можем да кажем“ (Грант Ален); „Ловците на палеолитния век в долината на Сома не са се родили в този негостоприемен климат, а са се придвижили към Европа от други, по-плодородни местности“ (Dr. Southall, „Epoch of the Mammonth“, стр. 315).

2 Групата на чистокръвните атланти – чиито преки потомци отчасти са били високите пещерни жители на Четвъртичната епоха – се е преселила в Европа дълго преди Ледниковия период; в действителност това преселение се отнася към Плиоценската и Миоценската епоха в Теней и следите на плиоценския човек, открити от проф. Капелини в Италия, са свидетелства за това. Тези колонизатори са принадлежали към бивша велика раса, чийто цикъл, започвайки с Еоцена, непрекъснато е продължавал своето падение.

1 Художественото майсторство, проявено от древните пещерни жители, превръща хипотезата, която ги разглежда като приближаващи се до питекантропния алалус – това митично чудовище на Хекел – в нелепост, нямаща нужда нито от Хъксли, нито от Шмит, за да бъде опровергана. В майсторството на тяхната резба и на рисунъка ние виждаме проблясък от атлантичната култура, която се е проявявала по силата на атавизма. Трябва да се запомни, че Донели разглежда съвременната европейска цивилизация като възраждане на цивилизацията на Атлантида („Атлантида“, стр. 237–264).

„Дали векът на полирания камък е станал приемник на епохата на обработения камък по пътя на неуловим преход, или той е бил следствие от нашествие на широкоглавите келти? Дали израждането сред населението на Ла Везер е следствие от груби кръстоски, или поради общото отстъпване на север в гонитбата на северни елени, за нас това няма значение.“

Той продължава:

„В същото време дъното на океана се издигнало, Европа напълно се оформила и нейната флора и фауна се определили. С опитомяването на кучето започнал пастирският живот. Ние сме встъпили в периода на полирания камък и във века на бронза – които следват един след друг с неравномерни промеждутъци от време, дори припокриващи се един друг – сред етническите преселения и сливания, по-смесени и по-кратки, отколкото са по-малко напредналите и по-рудиментарни епохи. Примитивното европейско население е било спряно в своята специфична еволюция, то не загинало, но се сляло с други раси, като че било погълнато от последователните вълни на преселенията, настъпили от Африка, възможно е и от загиналата Атлантида (? твърде късно с еони години), и от плодовитата Азия. От една страна дошли иберийците, от друга пелазгите, лигурийците, скитите, етруските, всички те – предвестници на великото арийско нашествие (петата раса).1

1 „Philosophy Historical and Critical“, част II, стр. 504, главата „Органична еволюция“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 121

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред