За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 119

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Това е толкова вярно по отношение на „първичния зародиш“, колкото е и погрешно, че този „зародиш“ само трябва да се измести „много по-назад“, отколкото е човекът; тъй като зародишът се отнася към неизмеримото и непостижимо протежение във Времето, макар и не в Пространството, дори от времето на зараждането на нашата Слънчева Система. Както твърде правилно учи индуската философия, „Аниямсам Аниясам“ може да бъде познаваем само чрез лъжливи представи. Именно „Множествата“ произлизат от „Единното“ – живите духовни зародиши или центрове на сили, – всеки в седмична форма, които отначало се зараждат, а след това дават първичния импулс на закона за еволюцията и постепенното бавно развитие.

Ако строго ограничим Учението до нашата Земя, може да се докаже, че както ефирната форма на първите хора отначало се проявява с помощта на седемте Дхиан-Коганични центъра на сила на седемте зони, така има центрове на творческа сила за всеки основен или коренен вид от множеството форми на растителния и животинския живот. Това, отново, не е „специално творение“, в него няма и никакво „предначертание“, като се изключи общият „основен план“, изработен от Всемирния Закон. Но несъмнено съществуват „планиращи“, макар че те не са всемогъщи и не са „всезнаещи“ в абсолютния смисъл на тази дума. Те са просто Строители или Зидари, които работят по силата на импулса, даден им от вечно непостижимия (на нашия план) Майстор-Масон – Единният Живот и Закон. Като принадлежащи на тази сфера, те не могат и нямат възможност да работят в някоя друга, във всеки случай – в течение на сегашната Манвантара. Изчезналите животински видове широко потвърждават, че те работят на цикли и на основата на строго геометрична и математична скала на прогресията; и че те действат планомерно в подробностите на по-малките животи (страничните животински порождения и т.н.) е достатъчно доказано от естествената история – в „създаването“ на нови видове, които понякога твърде широко се отклоняват от основната група, като например голямото разнообразие на котешката природа – рис, тигър, котка и т.н. Именно „планиращите“ насочват новата еволюция по пътя на прибавянето или отнемането от видовете на някои особености, станали необходими или безполезни в новите заобикалящи условия. Поради това, когато говорим, че Природата се грижи за нуждите на всяко животно или растение, голямо или малко, ние казваме истината. Тъй като именно тези земни Духове на Природата образуват съвкупността на Природата, която, макар да е понякога неуспешна в своите предначертания, все пак не бива да се разглежда като сляпа, както и да бъде упреквана за неуспехите, тъй като, принадлежейки на диференцираната сума от качества, тя вече само по силата на това е обусловена и несъвършена.

Ако не съществуваха еволюционни цикли, вечен спирален прогрес в Материята със същото такова пропорционално затъмнение на Духа (макар и двете да са единни), след което следва обратен възход към Духа и поражение на Материята – ту активна, ту пасивна, редувайки се – тогава как бихме могли да обясним откритията на зоологията и геологията? По какъв начин, и то на основата на авторитетно твърдение на науката, може да се проследи животинският живот, започвайки от мекотелите нагоре до големите морски дракони, от най-малкия земен червей до най-гигантските животни на Третичния период; а също така, че последните никога не са се кръстосвали, което се доказва от факта, че всички тези видове са намалели по брой и размери и са се изродили във форми на джуджета. Ако привидният процес на развитието, който работи от по-малко съвършеното към по-съвършеното и от простото към по-сложното, беше наистина всемирен закон, вместо да бъде несъвършен, обобщен и фактор от второстепенно значение във великия космически процес и ако не съществуваха споменатите цикли, фауната и флората на Мезозойската епоха би трябвало да си разменят местата с флората и фауната на по-късния Неолит. Именно плезиозаврите и ихтиозаврите би трябвало да смятаме като развили се от морските и речни влечуги, съществуващи и днес, вместо да се смята, че те са отстъпили мястото си на своите миниатюрни аналогии. Така и нашият стар приятел добронравният слон би представлявал вкаменелост на допотопен прародител, докато мамонтът на Плиоценския период би се намирал сега в зоопарка. Биха се срещали Megalonix и гигантският мегатериум, вместо ленивеца в горите на Южна Америка, където огромните папрати на въгления период биха заместили мъховете и днешните дървета – а тези дървета са джуджета в сравнение с гигантите на миналите геоложки периоди. Несъмнено, организмите на света megasthenian на Третичната и Мезозойската ера би трябвало да са по-сложни и съвършени от организмите на микроскопичните растения и животни на сегашния век. Например анатомично дриопитекусът е много по-съвършен и по-приспособен към развитие на мозъчни способности, отколкото е съвременната горила или гибонът. Какво означава всичко това? Трябва ли да повярваме, че строежът на всички тези гигантски дракони – както морските, така и земните – гигантските летящи влечуги, е бил значително по-малко развит и сложен, отколкото е анатомията на гущерите, костенурките, крокодилите и дори китовете – казано накратко, всички тези животни, с които ние сме запознати?

Въпреки това да допуснем заради обсъждането, че всички тези цикли, раси, седмични форми на еволюцията и tutti quanti на Езотеричното учение не са повече от измама и капан. Да се съгласим с науката и да кажем, че човекът – вместо да е затворен „дух“, а неговият носител – обвивка или тяло, постепенно усъвършенстващ се и днес вече завършен механизъм за материалните и земни потребности, както твърди Окултизмът – този човек е просто по-развито животно, чиято първична форма е възникнала от същия първичен зародиш на тази Земя, от който е възникнал и летящият дракон, и дребната мушица, китът и амебата, крокодилът и жабата и т.н. В такъв случай той е трябвало да премине през тъждествено развитие и през същия процес на растежа, както и всички млекопитаещи. Ако човекът е животно и нищо повече, високо интелектуален „екс-звяр“, би трябвало поне да се допусне, че той е бил своеобразно гигантско млекопитаещо, „мегантропус“ на своята епоха. Езотеричната наука доказва именно, че това е имало място в първите три Кръга. И в този, както и в множеството подобни въпроси, тя е по-последователна и логична от съвременната наука. Тя класифицира човешкото тяло с животинско творение и утвърждава това от началото до края на целия път на животинската еволюция, докато науката оставя човека сирак, лишен от семейство, роден от неизвестни прародители със „скелет от непроменлив вид“ („inspecialized“), наистина! И тази заблуда се дължи на упоритостта, с която се отхвърля доктрината за циклите.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 119

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред