За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 116

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Наистина това е любопитно, както показахме в примера с тасманийците. Обаче както и да е било, вкаменелите останки на човека в Европа не могат да бъдат доказателство нито в полза, нито против древността на човека на тази земя или времето на неговата ранна цивилизация.

Окултистите вече трябва да престанат да обръщат внимание на всички опити да бъдат осмени – като пренебрегват както тежката артилерия на сатирата от страна на учените, така и леката артилерия на невежите – след като засега е невъзможно да се получат нито доказателства, нито опровержения, докато техните теории във всеки случай могат да противостоят на изпитанието по-добре, отколкото хипотезите на учените. Що се отнася до доказателствата на древността, с която даряват човека, те имат поддръжката на самия Дарвин и Лайел. Вторият признава, че естествениците:

„Вече са получили доказателства за съществуването на човека в толкова отдалечена епоха, че многобройните видове на забележителни млекопитаещи, които някога били негови съвременници, са успели да измрат дори преди ерата на най-древните исторически останки.“1

1 „Древността на човека“, стр. 530.

Това твърдение е направил един от най-големите авторитети на Англия по въпроса. Двете следващи изречения са показателни и те трябва да бъдат запомнени от изучаващите Окултизма, тъй като авторът, заедно с другите, казва:

„Независимо от голямата продължителност на доисторическите епохи, по време на които той (човекът) е трябвало да процъфтява на Земята, не съществуват никакви доказателства за забележими изменения в неговия телесен строеж. Поради това, ако той някога е произлязъл от безсмислен звероподобен прародител, ние трябва да предположим, че той е съществувал в много по-далечна епоха на някои материци или острови, които днес почиват на дъното на океана.“

Така съществуването на загиналите материци се предполага официално. Доктрината, според която световете, както и расите, периодично се унищожават от огън (вулкани и земетресения) и вода, редувайки се, и също така периодично се обновяват, е така стара, както и човекът. Ману, Хермес, халдейците, целият древен свят е вярвал в това. Вече два пъти повърхността на нашата планета е била изменяна от огън и два пъти от вода от времето, когато върху нея се е появил човекът. Ако сушата се нуждае от почивка и обновяване, от нови сили и от смяна на почвата си, същото трябва да се каже и за водата. Оттук възниква периодичното разпределение на сушата и водата, смените на климатите и т.н., предизвикани от геоложките превратности, завършващи с крайно преместване на земната ос. Астрономите могат да се надсмеят на мисълта за периодичната промяна в поведението на земната ос и да се усмихнат на разговора в Книгата на Енох между Ной и неговия „Прародител“ Енох; но въпреки това тази алегория е геоложки и астрономически факт. В наклона за земната ос съществува вековна промяна и определеното Ј време е записано в един от великите тайни цикли. Както и по много други въпроси, науката постепенно се придвижва и се приближава до нашето мислене. Д-р Хенри Уодуърд, чл. Кр. др., чл. Геогр. др., пише в „Популярен научен преглед“:

„Ако е необходимо да се обърнем към екстра-земните причини, за да обясним силното увеличаване на леда в този ледников период, аз бих предпочел теософията, изложена от д-р Робърт Хук през 1688 г. и след това от сър Ричард Филипс и други и накрая от Томас Белт, чл. на Геогр. др.; а именно теорията за неголямото увеличаване в настоящия наклон на еклиптиката, предположение, което се намира в пълно съответствие с други известни астрономични факти и чието потвърждение няма да наруши хармонията, толкова нужна на нашето космическо положение като единица във великата слънчева система.“1

1 „New Series“, I, 115. Статията „Доказателствата за Ледниковия период“.

Следващата страница е цитат от лекцията на В. Пенджели, чл. Кр. др., чл. Геогр. др., прочетена през март 1885 година, на тема „Изчезналото езеро в Бовей Трасей“, и показва, че независимо от всички доказателства в полза на съществуването на Атлантида, той се колебае да допусне този факт.

„Вечнозелените смокинови дървета, лавровите, палмите и папратите с гигантски коренища имат свои родствени видове в субтропичния климат, сходен, извън всякакво съмнение, с този, който е преобладавал в Девоншир в Миоценската епоха и така ние трябва да проявим предпазливост, когато днес климатът на някой окръг се разглежда като нормален.

Освен това, когато растенията на Миоценския период се срещат на остров Диско, на западния бряг на Гренландия, лежащ между 69о20' и 70о30' северна ширина, когато ние научаваме, че сред тях са съществували два вида, открити също така и в Бовей (Sequoia couttsiae, Quercus lyelli), когато, по думите на проф. Хир, „плодовете на прекрасни и вечнозелени дървета“ (Magnolia inglefeldi) са узрявали на такъв северен паралел като 70о... (Phil. Trans. CLIX, 457, 1869), когато се убеждаваме, че количеството, разнообразието и разкошът на миоценските растения в Гренландия са били толкова изобилни, че ако тази земя се е разпростирала до полюса, някои от растенията, по всяка вероятност, биха цъфтели на самия полюс; така проблемът за промените на климата се изтъква на първо място, но само за да бъде отново поставен, вероятно под впечатлението, че времето за неговото разрешаване още не е настъпило.“

Явно всички признават, че миоценските растения в Европа имат най-голяма и най-често срещана аналогия с растенията, съществуващи в Северна Америка, и оттук възниква въпросът: по какъв начин е станало преселването от едното място на другото? Не е ли съществувала, както се е предполагало от някои, Атлантида – материк или архипелаг от големи острови, заемащи пространството на Северния Атлантически океан? Вероятно няма нищо антифилософско в тази хипотеза; тъй като, както твърдят геолозите, „Алпите са се издигнали на 400 ф., в някои места дори и повече от 10 000 ф. от днешната си височина от началото на Еоценския период“ (Lyell’s „Principles“, второ издание, стр. 25 6, 1872). След-миоценската депресия (?) е могла да отнесе хипотетичната Атлантида в почти бездънни дълбочини. Но явно Атлантида не е необходима и не е желателна. По мнението на проф. Оливър: „Между флората на Централна Европа от Третичния период и неотдавнашната флора на Американските щати и в областта на Япония е могла да съществува близка и много странна аналогия; по-близка, отколкото е тази, която може да се проследи между флората на Третичния период и неотдавнашната флора на Европа. Ние виждаме, че Третичният елемент на Стария свят се засилва в посока на крайната източна граница, ако не в числено преобладаване на видовете, то в чертите, които придават особен характер на вкаменелата флора... Това навлизане на Третичния елемент се извършва доста постепенно и нерязко само на японските острови. Въпреки че там той достига максимума, ние можем да го проследим, започвайки от средиземноморския пояс, Левант, Кавказ и Персия... след това по протежение на Хималаите и през Китай... Ние научаваме също така, че във времето на Третичната епоха двойниците на Миоценските видове в Централна Европа, разбира се, са расли в Северозападна Америка... По-нататък ние забелязваме, че днешната флора на Атлантическите острови не дава основателно доказателство за предишна непосредствена връзка с главния материк на Новия свят... Съображенията за такива факти ме водят до извода, че ботаническите доказателства не благоприятстват възгледа, според който в някои от периодите на Третичната епоха Североизточна Азия е била съединена със Северозападна Америка, може би по линията, където сега се простира веригата на Алеутските острови („Nat. Hist. Rev., II, 164, 1862, статията „Хипотезата за Атлантида от нейния ботанически аспект“).

По този въпрос прочетете „Научни и геологични доказателства за реалността на съществуването на няколко потънали материка“.

Но нищо освен питекоиден човек никога няма да задоволи несполучилите търсачи на три пъти хипотетичното „липсващо звено“. Въпреки това, ако под обширните бездни на Атлантическия океан от Тенерифския нос до Гибралтар, древното местоположение на загиналата Атлантида, всички подводни слоеве бъдат изследвани на цели мили дълбочина, все пак не би се намерил нито един череп, който да задоволи дарвинистите. Както отбелязва д-р Ч. Р. Бри, нито едно липсващо звено между човека и маймуната не е било извадено от различните пясъци и образувания над Третичните слоеве; ако тези форми са потънали заедно с материците, покрити днес от морета, все пак биха могли да бъдат намерени

„в онези пластове на съвременните геоложки слоеве, които не са потънали на дъното на морето“.1

1 „Fallacies of Darwinism“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 116

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред