За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 113

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ние трябва само да добавим – „и човекът в дух“, за да бъде завършена кабалистичната аксиома. Още повече, когато четем следното признание:

„Бидейки проявен чрез самопроизволно зараждане..., целият този богат и многообразен органичен свят... се е развил постепенно, в течение на безкрайни периоди от време, с помощта на естествените феномени“.1

Цялата разлика се съдържа в следното: съвременната наука поставя между две празнини своята материалистична теория за изначалните зародиши на Земята и последния зародиш на живота на тази планета, зародишът на човека и всичко останало. Откъде е първият зародиш, ако самопроизволното зараждане и намесата на външни сили са напълно отхвърлени днес?

Сър Уилям Томсън ни казва, че зародишите на органичния живот са били донесени на нашата Земя от някакъв метеор. Но това с нищо не помага, а само пренася трудността от Земята върху предполагаемия метеор.

Такива са приближаванията и отдалечаванията ни с науката. Що се отнася до „безкрайните периоди“, ние, разбира се, сме съгласни дори и с материалистичната теория, тъй като вярваме в еволюцията, макар и следваща други пътища. Професор Хъксли твърде мъдро забелязва:

„Ако някаква форма за прогресивно развитие е правилна, ние трябва да разтеглим на дълги епохи най-щедрите изчисления за древността на човека, направени досега.“2

1 Пак там, стр. 11.

2 „Man’s Place in Nature“, стр. 159.

Но когато ни казват, че този човек е продукт на естествени сили, вродени в Материята – според съвременните виждания Силата е само свойство на Материята, „начин на движение“ и т.н. – и когато виждаме, че сър Уилям Томсън през 1885 година повтаря това, което е твърдял Бюхнер и неговата школа преди трийсет години, ние се опасяваме уважението ни към истинската наука да не се разтвори във въздуха! Едва ли е възможно да се удържим да не помислим, че в някои случаи материализмът е заболяване. Тъй като, когато учените пред феномена на магнетизма и привличането на железни стружки през изолиращи вещества, подобни на стъклото, твърдят, че това привличане се дължи на „молекулярно движение“ или на „въртенето на молекулите на магнита“, тогава, независимо дали това учение произлиза от „доверчивия“ теософ, нямащ никаква представа за физиката, или от известен учен, то ще бъде еднакво нелепо; индивидът, който утвърждава подобна теория въпреки фактите, само още веднъж доказва, че: „Ако хората в ума си не притежават нито едно кътче, в което да поместят фактите, толкова по-зле за тези факти“.

Днес спорът между последователите на самопроизволното зараждане и техните опоненти е затихнал, завършвайки с временната победа на вторите. Но дори и те са принудени да признаят, както е направил Бюхнер и към което се придържат още Тиндал и Хъксли, че самопроизволното зараждане е трябвало да стане някога при „специални термични условия“. Вирхов дори се отказва да обсъжда този въпрос: то е трябвало някога да стане в историята на нашата планета; и сега му е дошъл краят. Това изглежда по-естествено, отколкото току-що представената хипотеза на сър Уилям Томсън, че зародишите на органичния живот са паднали на нашата планета върху някакъв метеор; или от другата „научна“ хипотеза, заедно с неотдавна приетото убеждение, че не съществува никакъв „жизнен принцип“, а само жизнени феномени, като всички те могат да бъдат отнесени към молекулярните сили на изначалната протоплазма. Но това не помага на науката да реши един още по-голям проблем – началото и произходът на човека, тъй като от тази страна огорченията и жалбите са още по-силни.

„В същото време, когато ние можем да проследим скелетите на млекопитаещите на Еоценския период в няколко насоки на обособяването на следващите Третични времена, човекът представлява феномен на неизменен вид (inspecialized) скелет, който по справедливост не може да бъде съединен с никое от тези разклонения.“1

1 W. Dawson, L.L.D., F.R.S., „Origin of the World“, стр. 39.

Тази тайна би могла да бъде открита не само от Езотерична гледна точка, но също така от аспекта на всички религии на света, да не говорим за Окултистите. „Специален скелет“ търсят там, където той никога не може да бъде намерен. Учените предполагат, че ще го открият във физическите останки на човека в някакво питекоидно „липсващо звено“ с череп, превишаващ по размери черепа на маймуната с мозък по-малък, отколкото у човека, вместо да търсят тази особеност в свръх-физическата същност на неговия вътрешен астрален строеж, което надали може да бъде изкопано от някой геоложки слой! Такава пълна с надежди упорита привързаност към самоунижаваща теория е най-изумителната черта на нашето време.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 113

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред