За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 110

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Сега, след като на основата на окултните данни е удостоверено, че времето от началото на първите утаечни отлагания се равнява на 320 000 000 години, ние сме в състояние да начертаем следната таблица:

ПРИБЛИЗИТЕЛНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ГЕОЛОЖКИТЕ ПЕРИОДИ

В ГОДИНИ

Лаврентиевски

Изначален Камбрийски 171 200 000

Силурски

Девонски

Първичен Въглен 103 040 000

Пермски

Триасов

Вторичен Юрски 36 800 000

Кредов

Еоценски

Третичен Миоценски 7 360 000

Плиоценски

Четвъртичен 1 600 0001

Такива изчисления се съгласуват с твърденията на Езотеричната етнология почти във всеки случай. Част от Атлантическия Третичен цикъл от „апогея на славата“ на тази раса, в началото на Еоценския период, до великия катаклизъм в средата на Миоценския, ще се окаже с продължителност около три и половина до четири милиона години. Ако продължителността на Четвъртичния период не е преувеличена, което е твърде вероятно, потъването на Рут и Даитиа трябва да се отнесе към След-Третичния период. Твърде вероятно е дадените тук данни да отделят донякъде твърде дълъг период както на Третичната, така и на Четвъртичната епоха, тъй като третата раса отива далеч назад във Вторичната Епоха. Въпреки това цифрите са твърде показателни.

Но тъй като възраженията, произтичащи от геоложката очевидност, допускат само 100 000 000 години, нека сравним нашите твърдения и учения и с данните на точната наука.

Като говори за труда на Дьо Мортие „Les Matйriaux pour l’Histoire de l’Homme“, където човекът се поставя в средата на Миоценския период2, Едуард Клод3 отбелязва, че:

1 Числото вероятно е пресилено.

2 „Knowledge“, статията „Древността на човека в Западна Европа“, 31 март 1882 г.

3 Който в друг труд – „Доисторическата древност на човека“, написан преди около двайсет години – щедро е допускал само 230 000 години за нашето човечество! Понеже научаваме, че днес той поставя човека в средата на Миоценския период, ние трябва да кажем, че многоуважаемият парижки професор на доисторическата антропология сам си противоречи и е непоследователен, ако не и наивен в своите виждания.

„Търсенията на толкова високо определило се млекопитаещо като човека в далечна епоха от историята на живота на нашето земно кълбо биха се явили противоречие на всичко, на което учи доктрината за еволюцията, и освен това те не биха били поддържани от онези, които вярват в специалното творение и в неизменимостта на видовете.“

На това би могло да се отговори: (a) доктрината за еволюцията, първоначално изложена от Дарвин и след това развита от по-късните еволюционисти, не само е обратен пример за непогрешимост, но е отхвърлена и от няколко изтъкнати хора на науката, като например Дьо Катрефаж във Франция, д-р Вайсман, еволюционист от Германия и много други – редовете на антидарвинистите се увеличават с всяка година;1 и (b) истината, за да е достойна за името си и да остава истина и факт, едва ли се нуждае от измолване на поддръжка от която и да е класа или секта. Тъй като, ако е призната от вярващите като специално творение, тя никога не би била призната от еволюционистите, и обратно. Истината трябва да почива на своя собствена стабилна основа от факти и да очаква признание, когато всички предразсъдъци от пътя Ј бъдат отстранени. Въпреки че въпросът вече беше напълно разгледан в главния си аспект, полезно е да се разбива всяко така наречено „научно“ възражение по пътя ни, когато правим така наречените еретични или антинаучни твърдения.

1 Коренната и основна мисъл за произхода и превръщането на видовете – наследяването на придобитите способности – явно в последно време е срещнала сериозни противници в Германия. Освен други също така изтъкнати учени, Дьо Буа-Раймонд и проф. Пфлюгер, и двамата физиолози, срещат в тази доктрина непреодолими трудности и даже невъзможности.

Да хвърлим набързо поглед върху разминаванията между ортодоксалната и Езотеричната наука по въпроса за възрастта на нашето земно кълбо и на човека. С двете съответстващи си синхронични таблици читателят ще бъде в състояние да види от пръв поглед цялата значимост на тези разминавания; и в същото време ще забележи възможността – не, дори пълната вероятност – по-нататъшните открития на геологията и намирането на вкаменелости на човека да доведе науката до признанието, че в края на краищата именно Езотеричната философия е права или във всеки случай по-близко до истината.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 110

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред