За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 109

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

От друга страна, Венера би била по-малко приспособена за човешкия живот, съществуващ на Земята, тъй като нейните сезони са по-резки и смените на температурата там са по-внезапни; макар че, любопитно е да се отбележи, продължителността на деня е почти еднаква на четирите вътрешни планети – Меркурий, Венера, Земята и Марс.

На Меркурий слънчевата топлина и светлината са седем пъти по-силни, отколкото на Земята и астрономията твърди, че тази планета е обвита от твърде плътна атмосфера. И тъй като виждаме, че животът на Земята става по-деен пропорционално на светлината и топлината на Слънцето, по-вероятно е неговата енергия да е много по-силна на Меркурий, отколкото тук.

Подобно на Меркурий, Венера има твърде плътна атмосфера, както и Марс; така и снеговете, които покриват техните полюси, мъглите, скриващи повърхността им, географската конфигурация на техните морета и материци, смяната на сезоните и климатите, всички те са тясно аналогични – поне според възгледите на земния астроном. Но подобни факти и съображения, произтичащи от това, имат отношение само към възможността за съществуване на човешки живот на тези планети такъв, какъвто е известен на Земята. Вече отдавна и много пъти е било доказвано, че на тези планети са възможни някакви форми на живот, каквито ние познаваме; и изглежда напълно безполезно да се увличаме по подобни въпроси на физиологията и т.н. на тези хипотетични обитатели, след като в края на краищата читателят може да стигне само до въображаемо развитие на това, което му е познато и което го заобикаля. Поради това по-добре е да се задоволим с трите извода, които толкова често цитираният от нас Фламарион формулира като сурови и точни изводи, направени на основата на известни факти и закони на Природата.

1) Различните сили, които са били дейни в началото на еволюцията, породили голямо разнообразие сред съществата на няколко свята както в органичното, така и в неорганичното царство.

2) От самото начало одушевените същества са имали строеж, отговарящ но формите и организмите в пълно съответствие с физическото състояние на всяко населено небесно тяло.

3) Човечествата на другите светове така се различават от нашето по своя вътрешен строеж, както и по външния си тип.

Накрая читателят, който може да се усъмни в основателността на такива противоречащи на Библията изводи, би могъл да се обърне към Приложението в труда на К. Фламарион, където подробно се разглежда въпросът, тъй като в труд като настоящия е напълно безполезно да се показва логичната нелепост на тези църковници, които на основата на авторитетите на Библията отричат множеството светове.

Във връзка с това ние можем да напомним за времената, когато яростното старание на първобитната църква се противопоставяло на доктрината за кълбовидната форма на Земята на основанието, че народите от противоположната страна биха се оказали извън възможността за спасение. И още веднъж можем да си спомним колко дълго време е било нужно на зараждащата се наука, за да се разбие представата за плътния небосклон, по чиито бразди са се движели звездите за специално назидание на земното човечество.

Теорията за въртенето на Земята е била посрещната със същата опозиция – дори лицата, които са я открили, са били предавани на мъчение – понеже освен това, че тази теория е лишавала нашата планета от нейното важно централно положение в пространството, тя е предизвикала и потресаващо смущение в представите по отношение на Възнесението – предвид на това, че термините „горе“ и „долу“ ставали напълно относителни и по този начин немалко се е усложнявал въпросът за точното местонаходище на небето!1

1 Любопитното изчисление – представено в научния и остроумен труд „Бог и Неговата Книга“, написано от страшния „Саладин“, известен агностик, според който, ако Христос се възнасял със скоростта на топовен снаряд, той не би достигнал дори до Сириус – ярко ни напомня за миналото. Това изчисление ни кара да предположим – и то не без основание – че дори нашият век на научно просвещение може да е толкова нелеп в своите материалистични отрицания, колкото са били нелепи и материалистични в своите религиозни твърдения хората от средновековието.

Според най-добрите съвременни изчисления, със силен телескоп могат да се видят не по-малко от 500 000 000 звезди с различна големина. Що се отнася до разстоянията между тях, те не се поддават на изчисление. И нима нашата микроскопична Земя – „песъчинка на брега на безграничния океан“ – ще бъде единственият център на разумен живот? Нашето Слънце, което само по себе си е 1 300 000 пъти по-голямо от планетата ни, става нищожно редом с гигантското Слънце Сириус, а той пък на свой ред е умален от други светила в безграничното пространство. Егоцентричната представа за Йехова като специален пазител на неголямо и скромно полуномадско племе може да бъде приемлива до представата, ограничаваща съзнателното съществуване в рамките на нашата микроскопична планета. Първоначалните причини за такава представа без съмнение са били: (a) непознаването на астрономията от ранните християни, съчетано с преувеличената оценка за значението на човека – примитивна форма на себелюбие; и (b) страхът, че ако хипотезата за милиони други населени планети бъде приета, би последвало смазващото възражение: „В такъв случай би трябвало да има специално Откровение за всеки свят?“ – което би предизвикало представа за Божи Син, вечно извършващ нещо като „обхождане“. За щастие днес няма нужда да се хаби време и енергия в доказване възможността за съществуването на такива Светове. Всички разумни хора признават това. Но сега остава да се покаже следното: ако бъде доказано, че освен нашия съществуват и други Светове, населени с човечества, съвършено различни както помежду си, така и от нашето – както се твърди в Окултните науки – тогава еволюцията на предшестващите раси може да се смята наполовина доказана. Тъй като къде е този физик или геолог, който е готов да твърди, че Земята не се е изменяла много пъти през милионите години на нейното съществуване, и че сменяйки своята „кожа“, както се нарича в Окултизма, Земята не е имала всеки път свое специално човечество, приспособено към тези атмосферни и климатични условия, които са се явили като следствие от промените? Ако това е така, защо предшествалите ни четири – и при това съвършено различни – човечества да не са можели да съществуват и процъфтяват преди нашата пета, Адамична коренна раса?

Въпреки всичко, преди да завършим нашите разпри, ние трябва да изследваме по-отблизо така наречената органична еволюция. Да я изследваме добре и да видим дали няма някакви възможности нашите Окултни данни и хронологията да се съгласуват, макар до известна степен, с данните на науката.

C. ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ПО ЕЗОТЕРИЧНАТА

ГЕОЛОЖКА ХРОНОЛОГИЯ

Явно, възможно е да се изчисли приблизителната продължителност на геоложките периоди върху основата на обединените данни на науката и окултизма, които стоят пред нас. Разбира се, геологията е в състояние да определи едно нещо почти точно, а именно дебелината на различните отлагания. От само себе си се разбира и че времето, което е необходимо за някакво наслояване на морското дъно, трябва да бъде строго пропорционално на дебелината на масата, образувана по този начин. Несъмнено, скоростта на разпадане на почвата и разпределението на материята по дъното на океаните се е променяло в течение на векове и катаклизми от различен характер са нарушавали „еднообразието“ на обикновените геоложки процеси. И така, ако имаме някаква определена числова основа, на която да се опрем, нашата задача става по-малко трудна, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Като взема предвид измененията в скоростта на отлаганията, проф. Льофевр ни дава относителните цифри, сумиращи геоложкото време. Той не прави опит да изчисли броя на годините, изтекли от времето на първото отлагане, на основата на веригите на Лаврентиевите скали, а определяйки времето като x ни предлага относителни пропорции на различни периоди по отношение на този x. Поради това за нашето изчисление ще предпоставим, грубо казано, че изначалните скали са имали дебелина 70 000 фута; скалите на Първичната епоха са се равнявали на 42 000 фута; на Вторичната 15  000 фута; на Третичната 5 000 фута и на Четвъртичната около 500 фута.

„Разделяйки времето на сто равни части, каквато и да е неговата истинска продължителност от началото на появата на живота на Земята (низшия Лаврентиевски слой), ние трябва да отнесем към Изначалната епоха повече от половината на цялата продължителност, да кажем 53,5 ; към Първичната епоха 32,2; към Вторичната – 11,5 ; към Третичната – 2,3; към Четвъртичната – 0,5 или половин процент.“1

1 „Philosophy Historical and Critical“, стр. 481.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 109

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред