За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 105

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Също така и Ч. Р. Бри, обсъждайки съдбовните проблеми в теорията на Дарвин, възразява по следния начин:

„Нужно е отново да се напомни, че междинните форми би трябвало да са твърде многобройни... Ст. Дж. Миварт смята, че измененията в еволюцията могат да стават по-бързо, отколкото това обикновено се предполага; но Дарвин мъжествено се придържа към своето мнение и отново ни казва: „Natura non facit saltum“.1

1 „Заблужденията на Дарвинизма“, стр. 160.

В това отношение окултистите са съгласни с Дарвин.

Езотеричното учение напълно потвърждава представите за бавността на Природата в нейното величествено напредване. Всички „Планетни импулси“ са периодични. Обаче тази дарвинистка теория, независимо от нейната правота в по-малките подробности, не се съгласува с окултизма повече, отколкото с Уолъс, който в книгата си „Contributions to the Theory of Natural Selection“ доказва доста убедително, че е необходимо нещо повече от естествения подбор, за да се създаде физическият човек.

Засега да изследваме възраженията на тази научна теория и да установим какво представляват те.

Ние виждаме, че Ст. Дж. Миварт твърди:

„Би било скромно изчисление да се отделят 25 000 000 години за отлагане на слоевете чак до включването на горния Силурски слой. Следователно, ако еволюционната работа, извършена в течение на този период на отлагане, представлява една стотна част от цялата, налага се да бъдат отброени 2 500 000 000 години (два милиарда и петстотин милиона) за пълното развитие на животинското царство чак до неговото сегашно състояние. Въпреки това, дори и една четвърт от посоченото време далеч би надскочила времето, което физиката и астрономията са в състояние да отделят за завършването на този процес.

В края на краищата възниква проблем да се обясни причината за отсъствие на богати вкаменели наслоения в най-древните слоеве – ако животът тогава е бил така изобилен и разнообразен, какъвто би трябвало да е според теорията на Дарвин. Самият Дарвин признава, че в днешно време „този случай трябва да остане необяснен“; и това наистина може да послужи като основателен довод против вижданията, изложени в неговата книга.

По този начин ние намираме забележително (но напълно необяснимо на основата на принципите на Дарвин) отсъствие на преходни форми в тяхната най-малка постепенност. Всички групи – най-определилите се: прилепите, птеродактилите, костенурките, ихтиозаврите, безопашатите и др. – се появяват на сцената едновременно. Дори и конят – животно, чиято генеалогия вероятно най-добре се е запазила – не представя убедителни доказателства за специален произход по силата на значителни и случайни разновидности; докато при някои други форми – като лабиринтодонтите и трилобитите, които на пръв поглед като че са проявявали постепенно развитие – от по-нататъшните изследвания е установено, че нищо подобно не се е случило... Всички тези трудности ще бъдат избегнати, ако признаем, че новите форми на животински живот от всички степени на сложност се появяват от време до време със сравнителна внезапност, като при това те се развиват според законите, често зависещи от заобикалящите ги условия и често от вътрешни – подобно на начина, по който кристалите (и може би – на основата на съвсем нови изчисления – и низшите форми на живот) се построяват съобразно вътрешните закони на съставното им вешество и в хармония и съответствие с всички околни въздействия и условия.“1

1 „The Genesis of Species“, гл. VI, стр. 160–162, изд. 1871.

„Вътрешните закони на съставното им вещество.“ Това са мъдри думи и допускането на тази възможност е проява на предпазливост. Но как тези вътрешни закони могат да бъдат някога признати, ако Окултното Учение бъде отхвърлено? Както пише един приятел, обръщайки вниманието ни върху цитираната по-горе теория:

„С други думи, доктрината за Планетарния жизнен импулс трябва да бъде призната. В противен случай, защо всички видове сега са стереотипни и защо дори и домашните породи на гълъбите и много други животни се връщат към своя основен тип веднага когато бъдат предоставени сами на себе си?“

Но учението за Планетните жизнени импулси трябва да бъде ясно изложено и също така ясно разбрано, ако искаме днешната бъркотия да не стане още по-сложна. Всички тези трудности биха изчезнали като нощните сенки при изгрева на Слънцето, ако следните Езотерични Аксиоми бъдат признати:

a) Съществуването и огромната древност на нашата Планетна Верига.

b) Съществуването на Седемте Кръга.

c) Подразделянето на човешките раси (извън чисто антропологичното подразделяне) на седем определени коренни раси, от които нашето сегашно европейско човечество е петата.

d) Древността на човека в този (Четвърти) Кръг; и накрая –

e) тъй като тези раси се развиват от ефирността в материалността и от последната отново обратно в относителна физическа плътност на тъканите, по същия начин всички живи (така наречени) органични видове животни, като се включва и цялата растителност, се изменят с всяка нова коренна раса.

Ако това бъде допуснато, макар и заедно с други предположения, които несъмнено при по-зряло обсъждане биха били признати за не по-малко нелепи – стига да е необходимо Окултните теории да се разглеждат в днешно време като „нелепи“ – тогава всички трудности биха изчезнали от само себе си. Разбира се, науката трябва да се опита да стане по-логична, отколкото е сега, тъй като надали тя би могла да поддържа теорията за произхода на човека от антропоидния прародител и едновременно да откаже на същия този човек разумна древност! Тъй като Хъксли говори за „огромната интелектулна пропаст, която лежи между човека и маймуната“ и „за сегашната огромна пропаст между тях“1 и признава необходимостта да се разширят границите, заделени от науката за древността на човека на Земята за такова бавно и прогресивно развитие, всички тези учени, споделящи неговия начин на мислене, във всеки случай би трябвало да стигнат до някакви приблизителни цифри и до съгласие по вероятната продължителност на Плиоценските, Миоценските и Еоценските периоди – за които толкова много е казано и все пак нищо определено не е известно – дори и да не се осмелят да погледнат зад техните граници. Но явно не съществуват двама учени, които да имат съгласие помежду си. Явно всеки период е тайна по отношение на неговата продължителност и трън в петата на геолозите; и както току-що беше показано, те не са в състояние да съгласуват своите изводи дори и за сравнително неотдавнашни геоложки формации. Така че не бива да се доверяваме на техните цифри, когато ги представят, тъй като те ги изчисляват или в милиони, или просто в хилядолетия!

1 „Man’s Place in Nature“, стр. 102, забележка.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 105

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред