За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 93

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

И въпреки това измислиците на Хекел се приемат от някои за точна наука!

Посочената по-горе грешка, ако тя действително е такава, дори и не се споменава в „Pedigree of Man“ на Хекел, преведен от Авелинг. Ако може да се изтъкне като извинение, че по времето, когато са били съставяни знаменитите „генеалогии“, „ембриогенезисът prosimiae не е бил известен“, то сега е известен. Да видим дали тази важна грешка ще бъде поправена в следващото издание на превода на Авелинг, или седемнайсетият и осемнайсетият стадий ще останат такива, каквито са сега, за да бъдат заблуждавани невежите, предполагайки, че това е едно от истинските междинни звена. Но, както забелязва френският натуралист:

„Техният метод (на Дарвин и Хекел) винаги е един и същ и се състои в това, че разглеждат неизвестното като доказателство за своите теории.“

Това води до следното. Дайте на човека безсмъртни Дух и Душа; дарете всяко живо и неживо творение с монаден принцип, постепенно развиващ се от латентното и пасивното в активна и положителна полярност – и Хекел, каквото и да говорят неговите поклонници, няма да знае на какво да се опре.

Но съществуват важни разминавания дори между Дарвин и Хекел. Докато първият ни произвежда от опашатия катархин, Хекел отнася нашия хипотетичен прародител към безопашатата маймуна, макар че в същото време го поставя в „хипотетичен“ стадий, който непосредствено я предшества – menocerca с опашка (деветнайсетият стадий).

Въпреки това ние имаме едно разбиране, общо с школата на Дарвин, а именно законът за постепенната и извънредно бавна еволюция, обхващаща милиони години. Явно главното разногласие се съдържа в природата на примитивния „прародител“. Ще ни кажат, че Дхиан-Коганът, или „прародителят“ Ману, е хипотетично същество, неизвестно на физичен план. Ние ще отговорим, че в това е вярвал целият древен свят и сега девет десети от човечеството вярва в това; докато питекоидният или маймуноподобният човек е чисто хипотетична същност, твар, създадена от Хекел, неизвестна и неоткриваема на нашата Земя, и освен това генеалогията му – както е съчинена от него – противоречи на научните факти и на всички известни данни от съвременните открития в зоологията. Това е просто нелепо, дори като измислица. Както с няколко думи Дьо Катрефаж доказва, Хекел „допуска съществуването на абсолютно теоретичен питекоиден човек“, който е сто пъти по-трудно да се приеме като прародител, отколкото всеки Дева. И това не е единственият пример, при който той следва този метод, за да завърши своята генеалогична таблица. В действителност той сам твърде наивно признава сдвоите измислици. Нима не признава несъществуването на своята созура (четиринайсетият стадий) – напълно непозната на науката същност – съзнавайки със своя подпис, че:

„Доказателството за нейното съществуване възниква по силата на необходимостта от междинен тип между тринайсетия и четиринайсетия стадий (!!).“

Ако това е така, със същото научно право ние можем да твърдим, че доказателството за съществуването на нашите три ефирни Раси и триоки хора в третата и четвъртата коренна раса „също така произтича от необходимостта от междинен тип“ между животните и Боговете. Какви основания за възражения биха могли да ни представят хекеловците в този специален случай?

Разбира се, за това има готов отговор. Понеже ние не допускаме наличието на Монадна Същност. Проявяването на Логоса като индивидуално съзнание в животинското и в човешкото създание не е прието от точната наука, също така, разбира се, то не обхваща целия въпрос. Но неуспехите на науката и нейните произволни предположения като цяло са много по-значителни по същество, отколкото която и да е „екстравагантна“ Езотерична Доктрина.1 Дори и мислителите от школата на Фон Хартман са се оказали обхванати от общата епидемия. Те признават Дарвинистката Антропология (повече или по-малко), въпреки че също така предполагат индивидуално Ego като проява на безсъзнателното (Западната представа за Логоса или Първичната Божествена Мисъл). Той казва, че еволюцията на физическия човек произлиза от животното, но умът, в неговите различни фази, представлява нещо съвършено независимо от материалните фактори, макар и да му е нужен организъм като Упадхи за неговите проявления.

1 Разбира се, Езотеричната система на Еволюцията на Четвъртия Кръг е много по-сложна, отколкото е категоричното твърдение в дадения параграф и извадката. В действителност тя е противоположна на съществуващата разпространена западна представа както по отношение на ембриологията, така и в последователността на видовете във времето.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 93

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред