За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 89

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Следва многоклетъчният организъм, който се образува чрез:

„Зародишни пъпки, доведени до състояние на спори или единични клетки, излизащи от родителя... Сега ние стоим на прага на тази система за полово размножаване, която в днешно време е станала правило във всички висши семейства животни... Имайки преимушества в борбата за живот, този организъм се установява като постоянен... и за да се приспособи към изменените условия, в него се развили специални органи. Така с течение на времето твърдо се установила разлика между женския орган или яйчника, съдържащ яйцето или първичната клетка, от което трябва да се развие ново същество, и мъжкия орган, снабдяващ с оплождаща спора или клетка... Това се потвърждава от изучаването на ембриологията, която показва, че в човешките и във висшите животински видове различието на пола не е развито, докато не се достигне значителен напредък в растежа на ембриона... В огромно множество от растения и в някои по-нискостоящи семейства животни... мъжките и женските органи са развити в едно и също същество и са това, което ние наричаме хермафродити. Друга преходна форма е партеногенезисът, или девственото възпроизвеждане, при което зародишните клетки, явно тъждествени във всяко отношение с яйчните клетки, сами се развиват в нови индивиди, без всякакъв оплодяващ елемент.“1

1 Пак там, стр. 104–106.

Всичко това ни е прекрасно известно, както и че всичко казано по-горе никога не е било приложено към genus homo от твърде учения английски популяризатор на Хъксли-Хекеловите тeории. Той прилага това само към частичката протоплазма, растенията, пчелите, мидите и т.н. Но ако иска да остане верен на теорията за произхода, би трябвало да се прояви като такъв и по отношение на онтогенезиса, в който, както ни казват, основният биологичен закон гласи:

„Развитието на ембрион (ontogeny) е уплътнено и съкратено повторение на еволюцията на расата (phylogeny). Това повторение е толкова по-пълно, колкото повече е запазен истинският първоначален ред на еволюцията (palingenesis) през непрекъсната наследственост. От друга страна, това повторение ще е толкова по-малко съвършено, колкото незаконни развития е имало (caenogenesis), следствие на различни приспособявания.“1

1 „Anthrop.“, трето издание, стр. 11.

Това ни показва, че всяка жива твар и всяко живо нещо на земята, включително и човекът, се е развивала от една обща първична форма. Физическият човек е трябвало да премине през същите стадии на еволюционния процес на различните начини за размножаване, през които са преминали и другите животни; той е трябвало да се дели; след това хермафродитът дал рождение на своето потомство партеногенерично (по безпорочен принцип); следващият стадий трябвало да е яйцероден – отначало без всякакъв оплодяващ елемент, след това „с помощта на оплодяващата спора“; и едва след крайната и определена еволюция на двата пола човекът станал определен „мъж и жена“, когато размножаването чрез полово съчетаване станало всеобщ закон. Всичко това е научно доказано. Остава да се утвърди само едно – именно простият, ясно описан процес на такова до-сексуално размножаване. Това е представено в Окултните книги; опит да се даде кратко изложение на процеса беше направен от авторката в първата част на този том.

Така трябва да бъде – иначе човекът се явява като специално същество. Окултната Философия може да го определи като такъв, следствие на неговата определена двойнствена природа. Науката не може да направи това, след като отхвърля всякаква намеса, с изключение на механичните закони, и не признава никакъв друг принцип извън материята. Първата – Архаичната наука – допуска, че човешкото физическо изграждане трябва да премине през всички форми, от най-низшата до най-високата, неговата сегашна форма, или от най-простата до най-сложната – изразявайки се с приетите термини. Но тя твърди, че в този Цикъл, Четвъртият, тази форма – като вече съществуваща сред типовете и образците на Природата в предишните Кръгове – е била напълно готова за човека в самото начало на Кръга.2 Монадата е трябвало само да встъпи в Астралното тяло на Прародителите, за да започне работата по физическото уплътняване около мъглявия прообраз.1

2 Теософите ще си спомнят, че според Окултното Учение така наречените Пралаи на Циклите са само „Обскурации“, по време на които Природата, т.е. всичко видимо и невидимо върху почиващата Планета, остава statu quo. Природата почива и дреме, като при това върху нея не се извършва никаква разрушителна работа, дори и да не се върши активно действие. Всички форми, както и техните астрални образи остават такива, каквито са били в последната минута на нейната дейност. „Нощта“ на Планетата почти няма здрач, който да я предшества. Подобно на огромен мамонт, застигнат от лавина, тя е обхваната и остава застинала и дремеща до следващата зора на своя Ден – твърде кратък наистина, в сравнение с Деня на Брама.

1 Това ще бъде осмяно, тъй като няма да бъде разбрано от нашите съвременни учени; но всеки окултист и теософ лесно ще си изясни този процес. Никаква обективна форма, нито на Земята, нито във Вселената, не може да съществува без своя астрален прообраз, който е бил предварително оформен в пространството. От Фидий до най-скромния занаятчия на керамичното изкуство – всеки скулптор е длъжен преди всичко да създаде образеца в своя ум, след това да начертае размерите му и едва тогава може да го възпроизведе в тримерна или обективна форма. И ако човешкият ум е живо доказателство за такива последователни стадии в процеса на Еволюцията, как може да е по друг начин по отношение на Разума и Природните творчески сили?

Какво ще каже за това науката? Разбира се, тя ще отговори, че след като човекът се е появил на Земята като последен от млекопитаещите, той, както и тези млекопитаещи, не се нуждае от произход чрез описаните по-горе първични стадии на размножаване. Когато той се появил, неговият начин за размножаване вече бил установен на Земята. В такъв случай ние можем да възразим: ако до наше време не е открит ни най-малък признак за звено между човека и животното, следователно (след като Окултната Доктрина трябва да бъде отхвърлена) той е трябвало да се появи в Природата по вълшебен начин; подобно на Минерва от главата на Юпитер с пълното Ј въоръжение; и в такъв случай Библията е права, заедно с всички останали народни „Откровения“. Поради това презрението от страна на науката, толкова щедро изразявано от „A Modern Zoroastrian“ по отношение на древните философи и екзотерични вярвания, е непредизвикано от нищо. Така също и неочакваното откритие на вкаменелости, приличащи на недостигащото звено, няма нищо да промени. Тъй като подобен единичен образец, както и научните заключения, основани на него, не биха могли да го утвърдят като отдавна търсена реликва, т.е. като останки на неразвит, но все пак на съществувал, дарен с реч човек. За окончателното доказателство би било нужно нещо повече. Освен това, дори и Книгата Битие споменава за човека, своя Адам от прахта, започвайки от точката, в която Тайната Доктрина оставя своите „Синове на Бога и Мъдростта“ и започва да се занимава с физическия човек на третата раса. Ева не е „родена“, а е проявена от Адам по начина „Амеба А“, чрез съкращаване в центъра и отделяне на Амеба B – чрез деление.1

Също така и човешката реч не се е развила от различни животински звуци. Теорията на Хекел, според която „речта е възникнала постепенно от няколко прости животински звуци, предвид на това, че подобна реч и до днес съществува сред няколко раси от по-низш тип,2 е напълно погрешна, както заявяват проф. Макс Мюлер и др. Той твърди, че още никой не е предоставил напълно основателно обяснение по какъв начин са се появили „корените“ на езика. Човешкият мозък е необходим за човешката реч. И цифрите, отнасящи се до размера на мозъка на човека и на човекоподобните маймуни, показват колко дълбока е пропастта, която ги разделя. Фогът казва, че мозъкът и на най-голямата маймуна, горилата, се измерва до не повече от 30,51 куб. дюйма! Цифрите са категорични свидетели и не могат да лъжат. Поради това, както справедливо забелязва д-р Пфаф, чиито предпоставки са толкова правилни и точни, колкото библейските му заключения са неразумни:

„Мозъкът на маймуните, най-много приличащ на човешкия, не достига и една трета от мозъка на низшите раси на човека. Той дори не достига половината от размера на мозъка на новороденото.“3

1 Вж. „A Modern Zoroastrian“, стр. 103.

2 „Теорията на Дарвин“ в „Pedigree of Man“, стр. 22.

3 „The Age and Origin of Man“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 89

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред