За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 73

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

D. СЕДМИЧНОСТТА В ЕКЗОТЕРИЧНИТЕ ТРУДОВЕ

Сега можем да разгледаме други древни писания. Да видим не съдържат ли те седмичната класификация и ако я съдържат, в каква степен?

Разпръснати в хиляди санскритски текстове, от които някои и до днес все още не са открити, други все още не са известни, също така и във всички Пурани – и то в същото количество, ако не и повече, отколкото дори в еврейската Библия, – числата седем и четирийсет и девет (7?7) играят доста изтъкната роля. Те се срещат в Пураните, започвайки от седемте Творения в първите глави, чак до седемте лъча на Слънцето, които при крайната Пралайя се разширяват в седем Слънца и поглъщат материала на цялото Светоздание. Така Матся Пурана гласи:

„С цел разпространение на Ведите, в началото на Калпата Вишну разказвал на Ману историята за Нарасимха и за събитията на седемте Калпи.“1

По-нататък същата Пурана казва, че:

„Във всички Манвантари групите на Риши2 се появяват на брой седем и по седем и след установяването на кодекса на закона и морала се оттеглят в блаженство.“3

1 Вишну Пурана, превод на Уилсън, I, LXXX.

2 Както казва Парашара: „Това са тези седем личности, благодарение на които създадените същества са били пазени в течение на няколко Манвантари. Поради това целият Свят е бил наситен с енергията на божеството, то се нарича Вишну, от корена Виш, „влизане“ или „проникване“; тъй като всички богове, всички Ману, Индра, владетелите на боговете, всички те са само олицетворение на Мощта (Вибхутаях, потенция) на Вишну.“ (Пак там, III, 18, 19.) Вишну е Вселената; и самата Вселена е разделена в Риг-Веда на седем области, което трябва да се разглежда като достатъчно авторитетно, във всеки случай – за брамините.

3 Пак там, III, 15.

Тези Риши обаче не представляват само живи Мъдреци, а и много други неща.

В превода на Атхарва Веда, от доктор Муир, четем:

„1. Времето носи (нас) напред, то е кон със седем лъча, с хиляди очи, незнаещ унищожение и е пълен с плодоносност. Посветените Мъдреци се придвижват на него; неговите колела са всичките светове.

2. Така Времето се движи на седем колела; то има седем спици; неговото безсмъртие е оста. Днес той е всички тези светове. Времето устремява напред първия Бог.

3. Пълен съд е затворен във Времето. Ние го виждаме да съществува в много форми. Той е всички тези светове в бъдеще. Те го наричат „Време и Висше Небе.“1

Сега добавете към това следния стих от езотеричните томове:

„Пространството и Времето са единни. Пространството и Времето са безименни, тъй като те са Непознаваемото ТО, което може да бъде почувствано само чрез неговите седем Лъча – което е седемте Творения, седемте Свята, седемте Закона и т.н.“

Помнейки, че Пураните държат на тъждественост между Вишну и Времето, и Пространството2 и че даже при равините символ на Бога е Maqom, „Пространство“, става ясно защо за целите на проявяващото се Божество – Пространство, Материя и Дух – единната централна Точка станала Триъгълник и Четириъгълник – съвършен куб, следователно седем. Дори и Праваха-Вятърът – мистична и окултна сила, която дава импулс и насочва течението на звездите и планетите – е седмичен. Курма и Линга Пурана изброяват седем главни вятъра с това име, които са начало на Космическото Пространство. Те са тясно свързани с Дхрува3 (сега Алфа), Полярната Звезда, която на свой ред е свързана с проявяването на различни феномени чрез космични сили.4

1 Химн ХIХ, 53.

2 Вишну е всичко – светове, звезди, морета и т.н. Вишну е „всичко, което съществува, и всичко, което не съществува“... (Но) той не е субстанция (Вастубхута)“. (Вишну Пурана, Книга II, гл. ХII; превод на Уилсън, II, 309.) – Това, което хората наричат Превисш Бог, не е субстанция, а нейната причина; не това, което се намира тук, там или на друго място, не това, което ние виждаме, а онова, което побира в себе си всичко – Пространството.

3 Поради това в Пураните е казано, че съзерцанието на Дхрува нощем, на Полярната звезда и небесния Делфин (Шишумара, съзвездие) „изкупва всякакъв грях, извършен през деня“ (пак там, стр. 306). Фактът се съдържа и в това, че лъчите на четирите звезди „в кръга на постоянното появяване“ – Агни, Махендра, Кашияпа и Дхрува, които се намират в опашката на Малката Мечка (Шишумара) – концентрирани по известен начин и върху известен предмет, произвеждат необикновени резултати. Астро-магьосниците на Индия знаят какво се подразбира под това.

4 Вишну Пурана, превод на Уилсън, II, 306.

Така от седемте Творения, седемте Риши, Зони, Материци, Принципи и т.н. в арийските писания, числото седем преминало през индуската, египетската, халдейската, гръцката, еврейската, римската и накрая християнската мистична мисъл, докато не се утвърдило и запечатало завинаги във всяка екзотерична теология. Седемте древни книги, откраднати от Хам от Ноевия Ковчег и предадени от него на сина му Куш, и седемте медни колони на Хам и Хейрон са отражение и спомен за седемте първоначални Мистерии, установени в съответствие със „седемте тайни Еманации“, със седемте Звука и със седемте Лъча – духовни и звездни прообрази на седем пъти по седем хиляди техни възпроизведени копия в по-късните зони.

Тайнственото число още веднъж се появява в не по-малко тайнствените Марути. Относно Марутите – най-древните и най-непостижимите сред всички второстепенни или низши Богове в Риг-Веда – Ваю Пурана сочи, а Харивамша потвърждава, че:

„Те се раждат във всяка Манвантара (Кръг) седем пъти по седем (или четирийсет и девет); във всяка Манвантара четири пъти по седем (или двайсет и осем) те достигат освобождение, но техните места се запълват от лица, родени за същата роля.“1

Кои са Марутите, в техния Езотеричен смисъл, и кои са тези личности, „родени за същата роля“? В Риг-Веда и в другите Веди Марутите са представени като Богове на Бурята и приятели и съюзници на Индра. Те са „Синове на Небето и Земята“. Това довело до алегория, която ги прави деца на Шива, великият патрон на Йогите.

„Маха Йога, велик аскет, у когото е съсредоточено висше съвършенство и самоутвърждаване, и абстрактно съзерцание, благодарение на което се постигат най-неограничени сили и се правят чудеса, придобива се висше духовно знание и, накрая, се осъществява сливане с великия дух на Вселената.“2

1 Пак там, III, 15.

2 Даусън, „Индуски класически речник“, sub voce „Шива“, стр. 298.

В Риг-Веда името на Шива е неизвестно, но съответният му Бог се нарича Рудра, име употребявано за Агни, Бога на Огъня, и пак там Марутите се наричат негови синове. В Рамаяна и в Пураните тяхна Майка е Дити, сестра или допълнение и аспект на Адити; желаейки да има син, който да унищожи Индра, тя получава съвет от Кашияпа, Мъдрецът, че ако „носи в утробата си детето сто години,1 „с напълно благочестиви мисли и пази себе си в пълна чистота“, тя ще има такъв син. Но Индра разрушава намерението Ј. Чрез своята мълния той разделя ембриона в утробата Ј на седем части и след това разбива всяка част на още седем парчета, които стават стремително движещите се божества Марут.2 Тези Божества представляват само друг аспект или развитие на идеята за Кумарите, които по баща са Рудри, подобно на много други.3

1 Вишну Пурана, op. cit., II, 78.

2 В Рамаяна именно Бала-Рама, по-големият брат на Кришна, извършва това.

3 Що се отнася до произхода на Рудра, в няколко Пурани се твърди, че (духовното) потомството му, създадено в него от Брама, не се ограничава до седемте Кумари или единайсетте Рудри и пр., а „съдържа безкрайно число същества, по образ и свойства подобни на техния (девствен) баща. Разтревожен от свирепостта, броя и безсмъртието им, Брама пожелал неговият син Рудра да създаде твари с друга и смъртна природа“. Рудра се отказва да създава и по този начин се отрича и т.н.; следователно Рудра е първият въстанал (Линга, Ваю, Матся и др. Пурани).

Дити, бидейки Адити – стига да не ни бъде доказано обратното, и така, Адити, казваме ние, или Акаша в нейния висш аспект – е седмичните небеса на Египет. Всеки истински окултист ще разбере какво означава това. Дити, повтаряме ние, е шестият принцип на метафизичната природа, Буддхи на Акаша. Дити – Майката на Марутите – е една от нейните земни форми, която трябва да изобразява едновременно Божествената душа в отшелника и божествените стремежи на мистичното човечество към освобождение от мрежите на Майа и към достигане накрая на крайно блаженство. Сега Индра е унищожен поради Кали Юга, когато подобни стремежи не са общи, а са станали ненормални, следствие на всеобщото разпространение на Ахамкара, чувството на Егоизъм или „Самолюбие“ и невежество; но отначало Индра е бил един от най-великите богове на индуския Пантеон, както свидетелства Риг-Веда. Сурадхипа, „глава на боговете“, бил принизен от степента на Джишну, „водач на Небесното Войнство“ (индуският св. Михаил), до степен на противник на аскетизма и враг на всякакъв свят стремеж. Той е показан като съпруг на Ендри (Индрани), олицетворение на Ендрияки, еволюция на елемента на чувствата, с която той се бракосъчетал „поради нейните сладострастни очарования“; след което започнал да изпраща небесни женски демони да възбуждат страстите на светите хора, Йогите, за да ги отвлече от мощните стремежи, от които се боял. Поради това Индра, днес изобразяван като „Бог на небесната твърд и олицетворение на атмосферата“ – в действителност е космичният принцип Махат и петият човешки принцип Mанас в неговия двойствен аспект – като свързан с Буддхи и като позволяващ си да бъде увлечен от принципа Кама, тяло на страстите и желанията. Това е ясно от думите на Брама, който говори за победения Бог, че честите му поражения са били следствие от Кармата и са наказание за неговата разпуснатост и прелъстяване от разни нимфи. Именно в последния аспект той се опитва да се спаси от гибел и да унищожи зараждащия се „младенец“, на когото е предначертано да го победи – младенецът, разбира се, е олицетворение на божествената и непреклонна воля на Йога, рещаваща да се противопостави на всички подобни изкушения и по този начин да унищожи страстите в неговата земна личност. Индра отново успял, тъй като плътта побеждава духа.1 Той разделя „ембриона“ (новото божествено Адептство, още веднъж породено от подвижниците на арийската пета раса) на седем части (намек не само за седемте подраси на новата коренна раса, във всяка от които се появява Ману,2 но също така и за седемте степени на Адептство) и след това всяка част на седем парчета – намеквайки за Ману-Риши на всяка коренна раса и даже подраса.

1 По този начин Дити е показана като претърпяла неуспех в Двапара-Юга, по време на разцвета на Четвъртата Раса.

2 Независимо от ужасното и явно умишлено смесване на Ману, Риши и техните потомства в Пураните, едно е ясно – че те са били и ще бъдат седем Риши във всяка коренна раса, наричани също така Манвантари в свещените книги, точно както има четиринайсет Ману във всеки Кръг, като при това оглавяващите Богове, Ришите и синовете на Ману са тъждествени. (Вж. Вишну Пурана, III, I; превод на Уилсън, III, 19.) Във Вишну Пурана са дадени шест Манвантари, а седмата е нашата собствена. Ваю Пурана представя номенклатурата на синовете на четиринайсетте Ману във всяка Манвантара и синовете на седемте Мъдреци или Риши. Последните са потомство на Прародителите на човечеството. Всички Пурани говорят за седем Праджапати на този период или Кръг.

Изглежда не е трудно да се схване какво се подразбира под Марутите, достигащи „четири пъти по седем“ освобождения във всяка Манвантара, и под личностите, които отново се раждат за тази роля, т.е. ролята на Марутите в тяхното Езотерично значение, и които „запълват местата им“. Марутите представляват: (a) страстите, които свирепстват и бушуват в гърдите на всеки кандидат, когато той се готви за аскетичен живот – от гледна точка на мистиката; (b) окултните сили, скрити в многообразните аспекти на низшите принципи на Акаша – нейното тяло или Стхула Шарира, представлявайки земната низша атмосфера на всяка населена планета – от мистична и сидерална гледна точка; (c) действените съзнателни съществувания, същества на космичната и психичната природа.

В същото време на окултен език Марут е едно от имената, давани на тези Ego на велики Адепти, които са преминали земните граници, и известни също така като Нирманакая; тези Ego, за които – след като се намират извън илюзията – няма Девачана, които или доброволно са се отказали от Нирвана, заради благото на човечеството, или, като все още недостигнали я, остават невидими на Земята. Поради това Марутите1 са показани отначало като синове на Шива-Рудра, Йога-Покровител, чието Трето око (мистично) трябва да бъде придобито от Аскета, преди да стане Адепт; а след това в своя космичен аспект, като подчинени на Индра и негови противници в различни роли. „Четири пъти по седем“ освобождения се отнасят към четирите Кръга и четирите раси, предшествали нашата, във всяка от които Марутите-Дживи (Монадите) неведнаж са се раждали и биха достигнали крайното освобождение, стига да са поискали да се възползват от него. Но вместо това, от любов към благото на човечеството, което още по-безнадеждно би се мятало в мрежите на невежеството и бедствията, ако не е тази помощ отвън, те постоянно отново се раждат „в тази роля“ и така „запълват своите собствени места“. Всеки ученик на Окултната наука знае кои са те „на тази Земя“. Той знае и това, че Марутите са Рудрите, включващи в себе си също така и семейството Тваштри, синоним на Вишвакарман, Великия Покровител на Посветените. Това ни дава достатъчно сведения за истинската им природа.

1 „Чакшуша е бил Ману на шестия период (Трети Кръг и трета раса), в който Индра бил Маноджава“ – Мантрадрума в Бхагавата Пурана. (Вишну Пурана, превод на Уилсън, III, 12.) Тъй като съществува съвършена аналогия между Великия Кръг (Махакалпа) и всеки от седемте Кръга, и всяка от седемте велики раси във всеки от кръговете, Индра на шестия период, или Трети Кръг, съответства на края на третата раса, по време на падението или разделянето на половете. Като баща на Марутите Рудра има много точки на сближение с Индра, Марутван или „Владетел на Марутите“. Както е казано, Рудра получил името си заради проливаните от него сълзи. Поради това Брама го нарекъл Рудра; но той ридаел още седем пъти и от това получил още седем други имена – като всяко от тях ползва в течение на всеки „период“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 73

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред