За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 70

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Постижимият свят произлиза от божествения разум (или единицата) по следния начин – Тетрактисът, който отразява върху своята същност първата единица и произвежда по свое желание всичко съществуващо, гласи: веднъж един, два пъти два, и незабавно възникнала тетрадата, имаща на върха си висшата единица, и става Пирамис, чиято основа е проста тетрада, отговаряща на повърхността, на която лъчезарната светлина на божествената единица възпроизвела формата на безтелесния огън, следствие на слизането на Юнона (материята) в низшите неща. Оттук е възникнал насъщният огън, неизгарящ, но осветяващ. Това е творение на средния свят, който евреите наричат висш, свят на (тяхното) божеството. Той се нарича Олимп, светоносен и изпълнен с отделни форми, където се намира местопребиваването на безсмъртните богове, deum domus alta, чийто връх е единица, стената е троичност, а неговата площ – четвъртичност.“5

По този начин „плоскостта“ ще стане повърхност, нямаща значение, ако бъде предоставена сама на себе си. Само единицата осветява четвъртичността, ако иска да се прояви, прословутата долна четворка също трябва да си построи стена, извлечена от троичността. Освен това Тетраграматонът или Микропросопусът е „Йехова“, присвоил си твърде погрешно „Бил, Е и ще Бъде“, днес преведено като „Аз съм това, което Аз съм“ и обяснено като отнасящо се към висшето абстрактно Божество, докато Езотерично и в действителност тези думи означават вечната Материя, само периодично хаотична, мятаща се с всичките си потенции. Тъй като Тетраграматон е един с Природата, или Изида, и проявява чрез себе си екзотеричния ред на андрогинните Богове, като Озирис-Изида, Юпитер-Юнона, Брама-Вакх или кабалистичния Jah-Hovah; всички те са мъже-женствени. Всеки антропоморфен Бог на древните народи, както прекрасно е забелязал Марцел Фицин, има свое име, написано с четири букви. Така при египтяните той е бил Теут; при арабите – Алла; при персийците – Сир; при магьосниците – Орси; при мохамеданите Абди; при гърците – Теос; при древните турци – Езар; при латинците – Деус; към които Джон Лоренцо Анания добавя германския Gott и сарматския Bouh; и така нататък.1

Тъй като Монадата проявява едно и нечетно число, древните казвали, че нечетните числа са единствените съвършени числа; и – самолюбиво, може би, но въпреки това фактически – смятали всички тях за мъжки и съвършени, тъй като те се прилагали към небесните Богове, докато четните числа, като две, четири, шест и особено осем, бидейки женски, са били считани за несъвършени и са давани само на земни и адски Божества. Вергилий отбелязва този факт, като казва: „Numero deus impare gaudet“ – „Нечетното число е приятно на Бога“.2

Питагорейците смятали числото седем, или Хептагон, за религиозно и съвършено число. То се наричало Telesphoros, тъй като чрез него всичко във Вселената и в човечеството се довежда до своя край, т.е. до своя завършек.3 От времената на Лемурия до Питагор Учението за сферите, управлявани от седемте Свещени Планети,4 утвърждава седем Сили на земната и подлунна Природа, както и седем велики Сили на Вселената, като изхождащи от седем тона и проявяващи се в тях, които са седемте ноти на музикалната гама.

1 Оливър, пак там, стр. 118.

2 „Bucolica“, Ecl., VIII, 75.

3 Philo, „De Mund. Opif.“; Оливър, пак там, стр. 172.

4 Седемте планети са ограничени с това число не защото древните хора не са познавали други, а просто защото те били началните или първичните „домове“ на седемте Логоса. Могат да се открият девет и деветдесет и девет други планети, но това няма да промени факта, че само тези седем са били смятани за свещени.

Хептадата (нашата седмичност) е била смятана за число на девственицата, понеже то било неродено (подобно на Логоса или Аджа на ведантистите):

„Без баща... или майка..., а произлизайки непосредствено от Монадата, която е начало и венец на всичко съществуващо.“1

И ако Хептадата произхожда непосредствено от Монадата, тогава, както това се преподава в Съкровеното Учение на древните школи, това число е завършено и свещено за тази наша Маха Манвантара.

Седмицата или Хептадата действително е била посветена на няколко Бога и Богини; на Марс, с неговите седем предстоящи; на Озирис, чието тяло било разделено на седем и на два пъти по седем части; на Аполон, Слънцето, сред неговите седем планети и като свирещ на своята седмострунна лира химна на носителя на седемте лъча; на Минерва, която нямала нито баща, нито майка, и на други.2

Пред-Хималайският Окултизъм с неговото седмично разделяне, именно поради тази седмичност, трябва да се разглежда като най-древен, като първоизточник на всички останали. На него се противопоставят някои фрагменти, оставени от неоплатониците; и привържениците на последните, едва разбиращи какво защитават, ни казват: вижте, нашите предшественици са вярвали само в троичния човек, състоящ се от Дух, Душа и Тяло. Също така и Тарака, Раджа Йога на Индия, ограничава това разделяне с три, ние с четири, а ведантистите с Пет (Коща). На което ние, принадлежащите към Архаичната Школа, питаме:

Защо тогава гръцкият поет казва, че не четири, а седем пеят славословие на Духовното Слънце

????????????????

Седем звучни букви славословят мене,

Бога Безсмъртния, Божеството Всемогъщо.

Защо, отново, троичният Iao, Тайнственият Бог, се нарича „четвъртичен“, а в същото време сред християните триадичните и тетрадични символи се покриват с едно общо име Jehovah със седем букви? Защо в еврейския Шеба клетвата (Тетрактисът на Питагор) е тъждествена на числото 7? Или както казва Джералд Меси:

„Произнасянето на клетвата е било равнозначно (утвърждаване на делението) на седем и 10, изразено с буквата Jod, било пълното число Iao-Sabaoth (Бог с десет букви).“1

В труда на Лукиан „Auctio“:

„Питагор пита: „Какво е вашето броене?“ Следва отговор: „Един, Два, Три, Четири“. Тогава Питагор казва: „Виждате ли? В това, което вие си представяте като Четири, се съдържа 10, съвършеният Триъгълник и нашата Клетва (Тетрактис, Четири! – или в съвкупност Седем)“2

Също така, защо Прокъл казва:

„Бащата на златния стих възпява Тетрактиса като извор на вечната природа“?3

Просто защото тези западни кабалисти, които привеждат срещу нас екзотерични доказателства, нямат представа за истинския Езотеричен смисъл. Всички древни космологии – най-древните космографии на двата най-древни народа на петата коренна раса, индусите-арийци и египтяните, заедно с ранните китайски раси, остатъци от Четвъртата или расата на Атлантите – основали мистериите си на числото 10; горният Триъгълник изобразявал невидимия и метафизичен Свят, докато долните три и четири, или Седмичността – физическото царство. Но не еврейската Библия е изтъкнала значението на числото седем. Хезиод употребявал израза „седмият е свещеният ден“, когато още никой не бил чувал за Сабат на „Мойсей“. Употребата на числото седем никога не е била ограничена в една народност. За това достатъчно свидетелстват седемте вази в Храма на Слънцето около развалините на Бабиан в Горен Египет; седемте огъня, горящи в течение на векове пред олтара на Митра; седемте свещени храма на арабите; седемте полуострова, седемте острова; седемте морета; седемте планини и реки на Индия и Зохар; еврейските Сефироти, или седемте великолепия; седемте Божества на готите; седемте свята на халдейците и техните седем Духа; седемте съзвездия, споменати от Хезиод и Омир; и другите безкрайни седмичности, които изтоковедите срещат във всеки открит от тях Манускрипт.1

И така, в заключение ни остава да кажем следното: достатъчно е било показано, за да се докаже защо човешките принципи са били и до днес се разделят в Езотеричните Школи на седем. Направете от тях четири и вие ще оставите човека или без неговите низши, земни елементи, или – ако те се разглеждат от физическа гледна точка – ще направите от него бездушно животно. Четворката трябва да бъде висша или низша – небесен или земен Тетрактис; за да стане това ясно, човекът, според ученията на древната Езотерична Школа, трябва да бъде разглеждан като седмичност. Това дотолкова добре е било разбирано, че даже и така наречените християнски гностици приели тази осветена от вековете2 система. Дълги години това е оставало тайна, макар и да е било подозирано, но нито един Манускрипт от онова време не е говорел за него достатъчно ясно, за да бъде задоволен скептикът. Но на помощ ни идва любопитният литературен труд на нашата епоха – древното и най-добре запазено Евангелие на гностиците Pistis Sophia. За възможно пълно доказателство ние привеждаме думите на един авторитет, Ч. В. Кинг, единственият археолог, получил слаб проблясък за таза сложна Доктрина и най-добрият автор на нашето време по темата за гностиците и техните скъпоценности.

Според този забележителен образец на религиозната литература – истинска гностична вкаменелост – човешкото същество е Седмичен лъч, излизащ от Единния,3 именно както учи нашата школа. То е съставено от седем елемента, четири от които са заимствани от четирите кабалистични свята. По този начин:

„От Азия то получава Нефеш, или съсредоточаването на физическите желания (също така жизненото дихание); от Йецира – Руах, или съсредоточаването на страстите (?!); от Бриа – Нешама, или разумът; и от Азилут получава Чхая, или принципът на духовния живот. Това прилича на приемане на теорията на Платон, според която Душата получава своите съответни способности от Планетите в низходящото си предвижване към техните сфери. Но Pistis Sophia, с обичайната си смелост, придава на тази теория много по-поетична форма (№282). Вътрешният Човек също така е създаден от четири части, но те са дадени от въстаналите Еони на Сферите, които се явяват Мощта – частица на Божествената Светлина („Divinae particula aurae“), но оставаща в самите тях; Душата (петият принцип), „създадена от сълзите на очите им и потта на техните мъчения“;????????????????????, Подражание на Духа (видимо отговарящо на нашата Съвест) (шести принцип); и накрая ????? – Съдбата1 (Кармичното Ego), чиято задача е да води човека към завършека, който му е назначен; ако той трябва да умре от огън, то да го вкара в този огън; ако трябва да умре от див звяр, то да го отведе при този звяр – (седми).“2

1 В този случай ????? означава „съдба“, а не „участ“, тъй като това е наименование, а не съществително (Вж. Одисея, XXII, 413, превод на Волф). Но Мойра, Богинята на Участта, е божество, което подобно на ???? дава на всички техния дял добро и зло (Лексикон на Лидел и Скот) и поради това тя е Карма. Впрочем, под това съкращение се подразбира субект, подлежащ на съдбата или Кармата, самосъзнанието или Ego и това, което се превъплътява. Също така ‘??????????????????? не е нашата съвест, а нашето Буддхи; не е и „фалшификат“ на Духа, а е „оформление по него“ или негов „двойник“ (Аристофан, „Thesmophor.“, 27) на Духа – чийто Буддхи е носител на Атма.

2 „The Gnostics and their Remains“, стр. 37, 38.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 70

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред