За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 50

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

B. ПАДЕНИЕ НА КРЪСТА В МАТЕРИЯТА

Ние молим онези, които имат намерение да оспорват този символ на Питагор – възразявайки,че засега не е установено в кой период от древните времена се е появила нулата – да прочетат „Разбулената Изида“.1

1 Том II, стр. 299, 300.

Ако в интереса на обсъждането допуснем, че древният свят не е бил запознат с нашите начини на изчисляване или с арабските цифри – въпреки че в действителност знаем обратното – все пак, идеята за кръга и диаметъра е налице, за да се докаже, че това е бил първият символ в Космогонията. Още преди появата на Триграм Фу-си, Ян – единицата и Ин – двоичността,

Ян Ин

достатъчно умело обяснени от Елифас Леви,1 Китай е имал своя Конфуций и своите таоисти. Първият вписва „Великата Крайност“ вътре в кръга с напречна хоризонтална линия; вторият поставя три концентрични кръга под голям кръг, докато мъдреците Сунг изобразявали „Великата Крайност“ в горния кръг, а небето и Земята в двата долни и по-малки кръга. Ян и Ин са значително по-късна измислица. Платон и неговата школа никога не са разбирали Божественото по друг начин, независимо от многото определения, които давали на „Превисшия Бог“ (???????????????). Като посветен Платон не би могъл да вярва в личния Бог – гигантска сянка на човека. Неговите епитети „Монарх“ и „Законодател на Вселената“ носят абстрактен смисъл, ясен за всеки окултист, който не по-малко от всеки християнин вярва в Единния Закон, управляващ света, и в същото време го признава за непроменлив. Както казва Платон:

„Зад границите на всички крайни съществувания и второстепенни причини, на всички закони на идеята и принципите, съществува Разум или Ум (????), първичен принцип на всички принципи. Висшата Идея, на която са основани всички подобни идеи... ултимативна субстанция, от която всичко съществуващо има свое битие и същност. Първичната и действена Причина на целия ред и хармония, красота и съвършенство, и благо, които изпълват Вселената.“

Поради своето превъзходство и съвършенство този Разум се нарича „Превисше Благо“,2 „Бог“ (??????) и „Превисш Бог“. Както сам Платон казва, тези думи не се отнасят нито към „Създателя“, нито към „Отеца“ на нашите съвременни монотеисти, а към Идеалната Абстрактна Причина. Тъй като, както казва той: „Този ????, „Превисш Бог“, не е истина или разум, а баща на това“ и негова Първична Причина. Нима Платон, велик ученик на древната мъдрост и самият той Мъдрец, чиято единствена цел в живота била достигането на Истинското Знание, нима е можел той някога да вярва в Божество, което проклина и осъжда хората навеки и за най-малкото предизвикателство?1 Разбира се, той смята за истински философи и търсачи на истината само тези, които притежавали знанието на наистина-съществуващото като противоположност на само изглеждащото; и вечно-съществуващото, като противоположност на преходното; и това, което съществува постоянно, като противоположност на онова, което расте, изчезва, развива се и се унищожава на смени.2

1 „Догмата и ритуалът на висшата Магия“, I, 124; Също така и в „Цан-дун-чжи“, съчинение на Вей-ба-ян.

2 „Християнство и гръцка философия“, Кокер, XI, стр. 377.

1 Воплите на отчаянието, изтръгнали се от граф Дьо Монлозие в неговия труд „Тайни на човешкия живот“ (стр. 117), са гаранция за това, че Причината за „Прекрасното и Доброто“ – което според предположението на Платон изпълва Вселената – не е нито неговото Божество, нито нашият Свят. „При вида на подобно величие, противопоставено на такова страдание, умът, започващ да наблюдава толкова обширно цяло, не си представя кой знае какво велико божество, което като че ли е раздробено на парчета от още по-великото и изискващо божество, разпръснало тези части по цялата Вселена.“ „Още по-величественото и по-изискващо Божество“ – отколкото е Богът на този Свят, който се смята за толкова „благ“ – е Кармата. И това истинско Божество ясно показва, че по-малкият, нашият вътрешен Бог (личен в дадения случай) няма силата да спре мощната ръка на още по-величественото Божество – Причината, пробудена от нашите постъпки, пораждаща по-малките причини, – което се нарича Закон на Въздаването.

2 Вж. „Разбулената Изида“, I, XII и XVIII.

Спейсип и Ксенократ били негови последователи. Единният, изначалният не е имал битие в смисъла, който му се придава от смъртните хора. ?????? (почитаемият) пребивава в центъра, както и в окръжността, но това е само отражение на Божеството – Световната Душа3 – планът на площта на кръга. Кръстът и кръгът са универсална представа – и то толкова стара, колкото е и човешкият разум. Те стоят начело на изброяването на дългите редици, така да се каже, на международните символи, които твърде често са изразявали велики научни истини, освен тяхното непосредствено отношение към психологични и даже физиологични тайни.

3 Стобей, „Еклисиаст“, I, 826.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 50

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред