За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 48

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

И така, именно Ришите отбелязват времето и периода на Кали Юга, век на греха и мъката. Както казва Бхагавата Пурана:

„Когато великолепието на Вишну, наричан Кришна, се оттеглило на небето, тогава векът на Кали, по време на който хората се наслаждават на грехове, завладял света...

Когато седемте Риши са се намирали в Магха, Векът на Кали, съдържащ в себе си 1200 (божествени) години (432 000 обикновени години), започнал; и когато от Магха те достигнат Пурвашадха, тогава този век на Кали ще достигне своето развитие при Нанда и неговите наследници.“1

Това е (пълен) оборот на Риши:

„Когато девет първи звезди на седемте Риши (Голямата Мечка) се издигнат на небето и известен лунен астеризъм започне да се вижда нощем на равно разстояние между тях, тогава седемте Риши ще останат неподвижни в това състояние в течение на сто години“ –

както един ненавистник на Нанда се изправя да каже на Парашара. Според мнението на Бентли, тази представа получила началото си сред астрономите, за да се прояви значението на прецесията на равноденствието.

„То се основавало на представата за въображаема линия или голям кръг, преминаващ през полюсите на еклиптиката и началото, на установения Магх; този кръг е трябвало да отреже някои звезди на Голямата Мечка..., тъй като седемте звезди на Голямата Мечка са се наричали Риши, този предполагаем кръг бил наричан линия на Риши; и бидейки неизменно свързан с началото на лунния астеризъм на Магх, е било възможно да се изчисли прецесията, като се вземе за указание градусът и т.н. на който и да е подвижен лунен дом, разрязан от тази линия или кръг.“2

1 Оp. cit., XII, II, 26–32; дадено във Вишну Пурана, прев. на Уилсън, IV, 230. Нанда е бил първият буддистки управник на Чандрагупта, срещу когото въстанали всички брамини, той бил от династията Мориа и прадядо на Ашоки. Това е едно от местата, които не съществуват в ранните Пуранични Манускрипти. Те били добавени от Вайшнавите, които, поради своята сектантска злоба, били почти толкова големи изопачители, колкото са и християнските отци.

2 „Historical View of the Hindu Astronomy“, стр. 65, приведено от Уилсън, op. cit., стр. 233.

Съществувал е и явно днес още съществува безкраен спор относно хронологията на индусите. Въпреки това, съществува точка, която би могла да помогне да се определи – макар и приблизително – епохата, когато е започнал символизмът на седемте Риши и тяхната връзка с Плеядите. Когато Картикея е бил предаден от Боговете за попечителство на Критика, те били само шест, оттук Картикея се изобразява с шест глави; но когато поетичното въображение на ранните арийски символисти направило от тях съпруги на седемте Риши, те станали седем. Техните имена са дадени и са следните: Амба, Дула, Нитатуи, Абраянти, Магхаянти, Варшаянти и Чупуника. Има още групи имена, като всички те се различават. Във всеки случай седемте Риши са показани като встъпили в брачен съюз с Критиките преди изчезването на седмата Плеяда. В противен случай как са могли индуските астрономи да говорят за звезда, която никой не може да види без помощта на най-силния телескоп? Може би поради това, във всеки подобен случай множеството описани в индийските алегории събития се определят като „твърде неотдавнашна измислица и несъмнено, в границите на християнската ера“. Най-древните санскритски Манускрипти по астрономия започват своята серия Накшатра, двайсет и седемте лунни астеризми, със знака на Критика и поради това надали може да се установи тяхната давност по-рано от 2780 години пр. Хр. Така твърди „Ведическият календар“, признат даже и от изтоковедите, макар че те излизат от затруднението, казвайки, че Календарът не доказва каквото и да е знание на индусите по астрономия в онази епоха и уверяват своите читатели, че независимо от Календара, индуските пандити са можели да получат от финикийците и пр. знанието си за лунните домове, оглавявани от Критиките. Както и да е, но Плеядите са централна група в звездната символика. Те се поставят в шията на съзвездието на Телеца, разглеждан от Медлер и други астрономи като централна група на системата на Млечния път, а в Кабала и в източния Езотеризъм – като звездна седмичност, родена от първата, проявена страна на горния Триъгълник, на скрития . Тази проявена страна е Телецът, символ на Единия (цифрата 1) или първата буква на еврейската азбука, Алеф, „Телецът“ или „Бикът“, чийто синтез се равнява на десет (10) или Yod, което е съвършена буква и число. Плеядите (особено Алцион) се разглеждат по този начин даже в астрономията като централна точка, около която се върти нашата Вселенска неподвижност от звезди; като фокус, от който и в който Божественото Дихание, Движението, действа непрестанно в течение на Манвантарата. Следователно, в звездните символи на Окултната философия именно този кръг, със звездния кръст на неговата плоскост, играе най-изтъкната роля. Тайната Доктрина учи, че всичко във Вселената, както и самата Вселена се образува („създава се“) – в течение на нейните периодични прояви в границите на феноменалния Свят – от ускореното движение, приведено в действие от Диханието на Вечно-Непознаваемата Мощ, във всеки случай непознаваема за сегашното човечество. Символът да Духа и Безсмъртието навсякъде се изобразява чрез кръг; оттук и змията, захапала опашката си, представлява Кръгът на Мъдростта и Безграничността; така както и астрономичният кръст – кръст в кръга – и кълбото с двете криле, добавено към него, което след това станало свещения скарабей на египтяните; дори и самото наименование подсказва тайната мисъл, свързана с него. Действително, в египетските папируси скарабеят се нарича Кхопирон и Кхопри, от глагола кхопрон, „да става“, и по този начин той се превърнал в символ и емблема на човешкия живот и последователните „ставания“ на човека през различни странствания и метампсихози или превъплътявания на освободената Душа. Този мистичен символ ясно показва, че египтяните са вярвали в превъплътяването и последователните животи и в съществуването на Безсмъртната Същност. Но тъй като това е била Езотерична Доктрина, която се е разказвала на кандидатите за жреци-Йерофанти и царете-Посветени само по време на мистериите, тя се е пазела в тайна. Безплътните Разуми (Планетните Духове или съграждащите Сили) винаги са били изобразявани във формата на кръгове. В примитивната философия на Йерофантите тези невидими кръгове били причините, прообразите и строителите на всички небесни глобуси, които са техни видими тела или покривала и чиито души те били. Разбира се, в древността това е било универсално учение.1 Както казва Прокъл:

„Преди математическите числа съществуват само-движещите се числа; преди явните цифри – живите цифри и преди да създаде материалните светове, които се движат в кръг, Творящата Мощ създала невидимите кръгове.“2

1 Вж. Езекиил, I.

2 Евклид, „In Quint. Lib.“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 48

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред