За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 45

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Но това е трябвало да се „съедини“ с представата за новото раждане на човека чрез духовно, а не физическо възраждане. Кандидата за посвещение привързвали към Тау, или астрономичния кръст, с много по-величествена и благородна мисъл, отколкото е представата за началото на просто земен живот.

От друга страна, семитите явно не са имали друга и по-висша цел в живота от размножаването на своя род. По този начин, от гледна точка на геометрията и при четенето на Библията чрез числения метод, авторът на „The Source of Measures“ е напълно прав, като казва:

„Цялата (еврейска) система явно се е разглеждала като свързана в древността с природата и като система, която е била приета от природата или Бога за основа или закон на практическата проява на творческата мощ – т.е. това е бил творчески план и творението е било негово практическо приложение. Това като че ли се установява от факта, че измеренията на планетарните времена в изложената система служат в еднаква степен и като измерения на размерите на планетите и особеностите на техните форми – т.е. дължината на техните екваториални и полярни диаметри... Тази система (системата на творческия план) явно лежи в основата на цялото библейско изграждане и е послужила за начало на ритуалността и за проявяване на труда на Божеството в областта на архитектурата, чрез употребата на свещените единици на измерението в Градината Едем, Ковчега на Ной, Скинията и в Храма на Соломон.“1

Така върху показанията на защитниците на тази система е доказано, че еврейското Божество в най-добрия случай е само проявена Двойнственост (Диада), но никога Единносъществуващ Абсолют. Обяснено геометрично, то е число; символично то е само обожествен Приап; и това надали може да задоволи човечеството, жадуващо проявата на реални духовни Истини и притежание от Бога на божествена природа, а не антропоморфна. Странно е, че най-просветените сред съвременните кабалисти не виждат в кръста и кръга нищо, освен символа на творящото и андрогинно Божество в неговото отношение и във връзката му с този проявен Свят.2

1 Пак там, стр. 3, 4.

2 Нека читателят, ако иска да се убеди в това, да се обърне към Зохар и към двете Кабали – на Ис. Майер и на С. Л. Макгрегор Матърс, с тълкуванията.

Един автор предполага, че:

„Въпреки това човекът (четете – евреин и равин) получил знанието за практическото измерване... чрез което се е предполагало, че природата приспособява размерите на планетите за привеждане в хармония с техните проявени движения; явно той достигнал това и счел това притежаване като средство за постигане на Божественото – т.е. той се приближил толкова близо до представянето на Съществото, имащо Разум, подобен на неговия собствен, но безкрайно по-мощен, че е бил в състояние да постигне закона на творението, установен от това Същество, което трябва да е съществувало по-рано от всякакво творение (кабалистично наречено Слово).“1

1 Пак там, стр. 5.

Това е можело да задоволи практичния семитски ум, но източният окултист не може да приеме предположението за такъв Бог; действително, Божественото като Същество „притежаващо разум, подобен на разума на човека, само че безкрайно по-мощен“, имащо някакво място зад границите на цикъла на творението, не е Бог. Той няма нищо общо с идеалната представа за Вечната Вселена. В най-добрия случай той е една от подчинените Творчески Сили, чиято Съвкупност се нарича Сефироти, Небесния Човек и Адам-Кадмон, Втория Логос на платониците.

Тази мисъл ясно се среща в основата на най-талантливите определения на Кабала и нейните Мистерии, например на Джон Паркер, цитати от чието съчинение са представени в същия труд:

„Ключът към Кабала, както смятат, се съдържа в геометричното отношение на площта на кръга, вписан в квадрат, или на куба към окръжността, даващо начало на отношението на диаметъра към окръжността на кръга с числовата величина на това отношение, изразено в интеграли. Отношението на диаметъра към окръжността, като висше отношение, свързано с божествените имена Елохим и Йехова (термини, които са съответно числови изрази на тези отношения – първият изразява окръжност, вторият диаметър), съдържа всички подобни подчинения. В Библията се употребяват два израза на отношението на окръжността към диаметъра в интеграли: 1) съвършено и 2) несъвършено. Едното от отношенията между тях е такова, че (2), като изведено от (1), ще остави само единицата на величината на диаметъра в термини или в обозначението на величината на окръжността на съвършения кръг, или единица – права линия, имаща съвършената величина на окръжността, или фактора на величината на окръжността.“1

1 Пак там, стр. 12.

Подобни изчисления не могат да ни отведат по-далече от разгадаване на тайните на третия стадий на Еволюцията или към „Третото Творение на Брама“. Посветеният индус знае много по-добре от всеки европеец, как да се достигне „квадратурата на кръга“. Но за това ще говорим по-нататък: факт е, че мистиците на Запада започват своите спекулации само при тази фаза, в която Вселената „пада в Материята“, както се изразяват окултистите. В цял ред кабалистични трудове ние не намерихме нито една фраза, която да дава намек, макар и по-най бегъл начин, за психологическите и духовните, както и за механичните и физиологичните тайни на „творението“. Трябва ли тогава да разглеждаме еволюцията на Вселената просто като прообраз в гигантски размери на акта на размножение, като „божествен“ фализъм и да го възпяваме, както това преви лъжливо-вдъхновеният автор на по-късния труд със същото име?

Пишещата тези редове не е съгласна с това и предполага, че тя има право да го каже, тъй като и най-внимателното изучаване на Стария завет явно не е довело най-възторжените изследователи по-далеч от известно убеждение на математична основа, че от първата до последната глава на Петокнижието всяка сцена, всяка личност или събитие са показани в пряка или косвена връзка с началото на раждането в неговата най-груба и животинска форма. По този начин, колкото и да са интересни и изобретателни методите на равините, авторката на настоящия труд, заедно с други източни окултисти, трябва да предпочете методите на езичниците. Следователно, ние трябва да търсим началото на произхода на кръста и кръга не в Библията, а зад границите на Потопа. Поради това, връщайки се към Елифас Леви и Зохар, ние отговаряме от името на Източните Окултисти и твърдим, че прилагайки практиката към принципа, те напълно са съгласни с Паскал, който казва:

„Бог е Кръг, чийто център е навсякъде, а окръжността никъде“.

Докато кабалистите твърдят обратното и поддържат това само от желание да скрият своята доктрина. Между другото, определянето на Божеството като кръг съвсем не принадлежи на Паскал, както е мислел това Елифас Леви. Френският философ го е заимствал или от Меркурий Трисмегист, или от латинския труд „De Docta Ignorantia“ на кардинал Куз, където то се използва. Освен това, то е изкривено от Паскал, който заменил думите „Космически Кръг“, стоящи символично в оригиналното изображение под думата Theos. У древните двете думи са били синоними.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 45

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред