За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 44

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Повтаряйки урока на окултистите, кабалистите казват, че Кръстът е един от най-древните – не, може би най-древният от символите. Това беше доказано в самото начало на предговора (Proem) към първия том на този труд. Източните Посветени утвърждават неговата едновременност с кръга на Божествената Безграничност и с първата диференциация на Същността, съчетанието на Духа и Материята. Това тълкуване е било отхвърлено и само астрономичната алегория е била възприета и приспособена към изкусно измислените земни събития.

Да пристъпим към доказателство на това твърдение. В астрономията, както е казано, Меркурий е син на Coelus и Lux – Небето и Светлината или Слънцето; в митологията той е потомък на Юпитер и Майа. Той е „Пратеник“ на своя баща Юпитер, Месия на Слънцето; на гръцки името Хермес означава, освен всичко останало, „Тълкувател“ – Слово, Логос или Глагол. Така Меркурий е роден в планината Килен, сред пастирите и поради това е техен покровител. Като Гений, призоваващ душите, той е изпращал душите на умрелите в Хадес и отново ги е извеждал оттам, мисия приписана на Исус след неговата смърт и Възкръсване. Символите на Хермес-Меркурий (Dii Termini) са били поставяни на кръстопътищата или край големи пътища, както днес в Италия се издигат кръстове, и тези символи били също кръстовидни.2 На всеки седми ден жреците извършвали помазване на тези термини и веднъж в годината ги накичвали с гирлянди, следователно те са били помазаници. Меркурий говори чрез своите оракули:

2 Вж. таблица 77 от I том на „Древности“ на Монфокон. Учениците на Хермес след смъртта отиват на неговата планета Меркурий – тяхното Небесно Царство.

„Аз съм този, когото вие наричате Син на Отеца (Юпитер) и Майа. Напускайки небесния Цар (Слънцето), Аз идвам на помощ при вас, смъртните.“

Меркурий лекува слепите и възстановява зрението – умствено и физическо.1 Той често е бил изобразяван с три глави и бил наричан Трицефалус, Троичен в своето единство със Слънцето и Венера. Накрая, Меркурий, както показва Cornutus,2 понякога бил изобразяван във вид на куб без ръце, тъй като „мощта на езика и красноречието могат да ръководят без помощта на ръцете и краката“. Именно тази кубична форма съединява термина непосредствено с кръста и именно красноречието или мощта на речта на Меркурий накарала непостоянният Евсевий да каже – „Хермес е емблема на Словото, което създава и обяснява всичко“, тъй като това е Творящо Слово; и той показва Порфирий, учещ, че речта на Хермес – днес преведена в Пемандър като „Слово на Бога“ (!), – Творяща Реч (Глагол), е Седмият Принцип, разпръснат в цялата Вселена.3 В алхимията Меркурий е радикалният „Влажен“ Принцип, Примитивната или Елементарната вода, съдържаща Семето на Света, оплодено от Слънчевите Огньове. За да се изрази този оплодотворящ принцип, египтяните често присъединявали фалоса към кръста (мъжкото и женското начало, или съчетаване на вертикалната и хоризонталната линия), кръстовидната форма на Термина също е изобразявала двойствената мисъл, която се е срещала в Египет в кубичния Хермес. Авторът на „The Source of Measures“ ни обяснява защо:4 разгънатият куб, както им е показано, става Тау, кръстът с египетска форма; или „кръгът, присъединен към Тау, дава египетския кръст“ на древните фараони. Те знаели това от своите жреци и „Посветени Царе“ в течение на векове, а също така – какво именно е означавало „привързването на човека към кръста“; тази идея „е трябвало да съответства на представата за произхода на човешкия живот, следователно, на фаличната форма“. Само че последната е влязла в живота векове и еони по-късно от представите за Вишвакарман, дърводелецът и занаятчията на Боговете, разпъващ „слънчевия Посветен“ върху кръстовиден тезгях. Както пише същият автор:

„Привързването на човек към кръста... се е употребявало в тази форма при индуситe5 като символ.“

1 Cornutus.

2 Lydus, „De Mensibus“, IV.

3 „Praeparat. Evang.“, I, III, 2.

4 Но вж. страницата, отнасяща се до гностичните Приапи.

5 Оp. cit., стр. 52.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 44

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред