За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 40

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Френският учен г-н Дьо Саси, човек с голяма ерудиция, намира в Книгата на Енох няколко твърде странни твърдения, „достойни за най-сериозно изследване“, както казва той. Например:

„Авторът (Енох) определя в слънчевата година 364 дни и явно знае периодите от три, пет и осем години, след които следват четири допълнителни дни; явно в неговата система последните се отнасят към равноденствието и слънцестоенето.“1

По-нататък той допълва:

„Аз виждам само един начин да бъдат обяснени (тези „нелепости“), а именно да се предположи, че авторът излага някаква фантастична система, която е можела да съществува преди времето, когато Световният потоп е променил реда в Природата.“2

Точно така е; и Тайната Доктрина учи, че този „ред в Природата“ е бил така променен, както и поредните земни човечества. Тъй като, както ангелът Уриел казва на Енох:

„Виж, аз ти показах всички неща, о, Енох; и всички неща аз ти разкрих. Ти виждаш Слънцето, Луната и тези, които управляват звездите на Небето, които предизвикват всички действия, смяната на годишните времена и тяхното възвръщане. В дните на грешниците годините ще бъдат намалени... Луната ще измени своите закони...“3

В онези дни, преди годините на Великия потоп, който смел атлантите и променил повърхността на цялата Земя (следствие на това, че „Земята“ (или нейната ос) се наклонила), Природата – геологически, астрономически и космически – въобще не би могла да е същата, именно защото Земята се наклонила. Цитираме думи от Книгата на Енох:

„И Ной възкликнал в мъка: „Чуй ме, чуй ме, чуй ме!“ – трижди. И казал той... „Земята се труди и се тресе мощно. Несъмнено, аз ще загина заедно с нея.“4

1 Вж. критиката на Даниело върху трудовете на Дьо Саси в „Анали на философията“, стр. 393, втората статия.

2 Дьо Мирвил, пак там, стр. 77, 78.

3 Гл. LXIV.

4 Гл. LXXIX, превод на епископ Лауренс.

Между другото, това прилича на една от многото „непоследователности“, срещани в Библията, ако бъде четена буквално. Тъй като най-малкото, което може да се каже, е, че този страх е много странен за онзи, който е „придобил милост в очите на Господа“ и на когото е било заповядано да построи ковчега! Но тук ние виждаме почтеният Патриарх да изразява такъв страх, като че ли той вместо „приятел“ на Бога е един от Великаните, осъдени от разгневеното Божество. Земята вече се е наклонила и наводнението от водите станало въпрос на време, но въпреки това Ной явно нищо не знае за своето предназначено спасение.

Действително, заповедта е била дадена; заповедта на Природата и Закона за еволюцията – Земята да смени своята раса и четвъртата раса да бъде унищожена и да отстъпи мястото за по-добра. Манвантарата достигнала своята повратна точка на трите и половина Кръга и гигантското физическо човечество достигнало границата на грубата материалност. Поради това апокалиптичният стих споменава за заповедта, нареждаща хората да бъдат унищожени, „за да се извърши техният край“ – краят на расата!

„Тъй като те знаели (наистина) всички тайни на ангелите, всяка гнетяща и тайна мощ на сатанистите и всяка сила на тези, които са виновни заради вещарство, както и на тези, които правят лети изображения по цялата земя.“1

1 Ibid., loc. cit. V, 6.

Сега възниква естественият въпрос: кой е могъл да изпрати на апокрифния автор това мощно видение – към което и време преди Галилей то да се е отнасяло – че земята е можела периодично да накланя оста си? Откъде е могъл той да почерпи такова астрономично и геологично знание, ако Тайната мъдрост, от чийто извор са пили древните Риши и Питагор, е само фантазия, измислица на по-късните векове? Не е ли прочел случайно Енох, пророчески, следните редове от трудовете на Фридрих Кле за Потопа:

„В примитивните времена положението на земното кълбо по отношение на слънцето явно се е различавало от сегашното и тази разлика е трябвало да се появи поради преместването на земната ос на въртене.“

Това напомня за ненаучното твърдение, направено от египетските жреци пред Херодот, че Слънцето невинаги е изгрявало там, където изгрява сега, и че в предишни времена еклиптиката е пресичала екватора под прави ъгли.1

Съществуват много такива „затъмнени изречения“, разхвърлени в Пураните, Библията и други митологии и на окултиста те разкриват два факта: (a) че древните са познавали астрономията, геодезията и космографията въобще толкова добре, ако не и по-добре от нашите съвременници; и (b) че положението на планетите се е изменяло неведнъж от времето на изначалното. Така Ксенофант – поради сляпата вяра в своята „невежа“ религия, учеща, че Фаетон, в желанието си да опознае скритата истина, накарал Слънцето да се отклони от обичайния си път – някъде твърди, че „Слънцето се обърнало на другата страна“, което е паралел – впрочем само малко по-научен, макар и не толкова смел – на разказа за Исус Навин, който въобще спрял хода на Слънцето. Но това може да обясни учението на северната митология, според което преди сегашния ред на нещата Слънцето е изгрявало от юг, а Ледниковата зона (Jeruskoven) се е намирала на изток, докато сега се намира на север.2

1 Баии, „Древна астрономия“, I, 203 и II, 216; Дьо Мирвил, пак там, стр. 79.

2 Дьо Мирвил, пак там, стр. 80.

Казано накратко, Книгата та Енох е кодексът на главните черти на историята на третата, четвъртата и петата раса и на твърде многобройни пророчества, отнасящи се до сегашната епоха на света; дълго изброяване на ретроспективни и интроспективни пророчества за световни и напълно исторически събития – геоложки, етиологични, астрономични и психически – с известен намек за теогонията от допотопните писания. Книгата на тази тайнствена личност, с обилни цитати от нея е спомената в Pistis Sophia, а също така и в Зохар и неговия най-древен Мидраш. Ориген и Климент Александрийски са се отнасяли към нея с най-голямо уважение. Затова да се говори, че тя е следхристиянски фалшификат, означава да се изрича нелепост и да се изпада в анахронизъм, тъй като Ориген, живял във втори век на християнската ера, сред другите споменава и за нея като за древен и почтен труд. Съкровеното и свещено име и неговата мощ прекрасно и ясно, макар и алегорично, са описани в древния том. От осемнайсета до петдесета глава всички видения на Eнох описват Мистериите на Посвещението, една от които се нарича Пламтящата долина на „Падналите Ангели“”.

Възможно е св. Августин да е бил напълно прав, казвайки че църквата е отхвърлила Книгата на Енох от своя Канон заради дълбоката й древност (ob numiam antiquitatem).1 Отбелязаните в нея събития не са могли да се поберат в границите на 4004 години пр. Хр., които са определени на света от неговото „сътворение”!

1 „Град Божи“, XV, XXIII.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 40

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред