За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 37

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„По този начин, принизен до неговото просто обяснение, митът, който ние се опитваме да разясним, представя (космически) гения на огъня.“1

Ако трябва да вярваме на Адалберт Кун2 и Ф. Бодри, именно първата представа (фалическата) била предимно арийска:

„Тъй като огънят, който човекът ползвал, бил следствие от действието на прамантха върху арани, арийците би трябвало да са приписвали (?) и на небесния огън същото начало и те трябвало3 да си представят (?), че богът, въоръжен с прамантха или божествения прамантха, е произвеждал силно триене в дълбините на облаците, което е произвеждало мълниите и гръмотевичните стрели.4

Тази мисъл е поддържана от факта, че по свидетелството на Плутарх5 стоиците са смятали гърмът като резултат от борбата на буреносни облаци, а мълнията – възпламеняване по силата на триенето; докато Аристотел е виждал в мълнията само следствие от сблъсъка на облаците. Какво друго е била тази теория, ако не научно обяснение на проявяването на огъня чрез триене?... Всичко ни кара да предположим, че от най-древни времена и преди разпръсването на арийците е съществувало убеждението, че прамантха е запалвал огъня в буреносните облаци така, както и в Арани.“6

1 Пак там, стр. 261.

2 „Die Herabkunft des Feuers und des Gцttertranks“ (Берлин, 1859).

3 Курсивът е наш; вижда се как в днешни дни предположенията се превръщат в закони.

4 Дешарм, op. cit., стр. 262.

5 „Philosoph. Placit.“, III, 3.

6 Бодри, „Revue Germanique“, 14 април 1861, стр. 368.

И така, предположенията и празните хипотези са представени като открити истини. Защитниците на библейската мъртва буква не биха могли да помогнат на авторите на мисионерските трактати по-действено, отколкото правят това символистите-материалисти, придържайки се към мнението, че древните арийци са основавали своите религиозни понятия върху представи, ненадвишаващи физиологичното равнище.

Но това не е така и самият дух на Ведическата философия е против такова тълкуване. Понеже след като самият Дешарм признава, че:

„Тази мисъл за творческата мощ на огъня е обяснена... от древните като обединение на човешката душа с божествената искра“1 –

1 Оp. cit., стр. 264, 265.

както това е показано в представите, често употребявани във Ведите, когато се говори за Арани – това означава нещо по-високо, отколкото е грубото полово понятие. Химнът, отправен към Агни във Ведата, се дава като пример за това:

„Ето Прамантха; зародителят е готов. Доведете владетелката на расата (женското арани). Да произведем Агни чрез триене, по древния обичай.“

Това означава нещо по-различно от абстрактната представа, изразена на езика на смъртните. Женствената Арани, „владетелката на расата“, е Адити, Майката на Боговете или Шекина, Вечната светлина в Света на Духа, „Великата бездна“ и Хаоса; или изначалната субстанция в нейното първично отделяне от непознатото в проявения Космос. Ако в по-късните векове същото това определение се е използвало за Деваки, майката на Кришна или Въплътеният Логос, и ако този символ, благодарение на постоянното и неудържимо разпространение на екзотеричната религия може сега да се разглежда като носещ полово значение, то все пак първоначалната чистота на тази представа никога не може да бъде опетнена. Субективното се е проявило в Обективното, Духът паднал в Материята. Всемирната космична полярност на Духа-субстанция станала в човешките представи мистично, но все пак полово съчетание на Духа и Материята и по този начин придобила антропоморфен оттенък, който в началото не е имала. Между Ведите и Пураните съществува пропаст, чиито полюси те се явяват, каквито се явяват и седмият принцип на Атма, и първият или низш Принцип, физическото тяло, в седмичното изграждане на човека. Първоначалният и чисто духовен език на Ведите, зародили се много десетки хилядолетия преди пураничните изложения, са намерили чисто човешки израз събитията, които са се случили преди 5 000 години, по време на смъртта на Кришна, след което започнала Кали Юга или Черният Век на човечеството.

Както Адити се наричат Сурарани, Лоно или „Майка“ на Сурите, или Боговете, така и Кунти, майка на Пандавите, се нарича в Махабхарата Пандаварани,1 като на този термин сега е придаден физиологичен смисъл. Но Деваки, прообраз на римокатолическата Мадона, е по-късна антропоморфизирана форма на Адити. Последната е Богиня-Майка или Дева-Матри на Седемте Синове (шестте и седемте Адити на ранните Ведически времена); Деваки, майката на Кришна има шест ембриона, вложени в утробата на Джагад-дхарти, „Хранителка на Света“, а седмият – Кришна, Логос, е пренесен в лоното на Рохини. В Евангелието на Матей1 Мария, Майката на Исус, е майка на седемте деца, пет синове и две дъщери (по-късно превръщане на пола). Нито един от почитателите на римокатолическата Дева няма да се противи да произнесе в нейна чест молитвата, отправена от Боговете към Деваки. Нека читателят сам съди:

„Ти си Пракрити (субстанция), безкрайна и най-фина, която изначално понесла Брама в лоното си... Ти си вечно съществуваща, съдържаща в своята същност всички сътворени неща, ти си била тъждествена с творението! Ти си била родителка на трикратна жертва, ставайки зародиш на всичко съществуващо. Ти си жертвата, от която са произлезли всички плодове; ти си Арани, чието триене поражда огъня.2 Като Адити ти си родителка на Боговете..., ти си Светлината (Джиотсна, утринен здрач),3 откъдето се заражда денят. Ти си смирение (Самнати, дъщеря на Дакша), майка на мъдростта; ти си Нити, родителка на хармонията (Ная),4 Ти си скромност, прародителка на доброжелателността (Прашрая, обяснена Виная); Ти си желанието, от което се ражда любовта... Ти си... майка на знанието (Авабодха); ти си търпението (Дхрити), родителка на мъжеството (Дхайрия).5

1 Вж. Вишну Пурана, прев. Уилсън, V, 96 – забележката.

2 XIII, 55, 56.

Бълг. прев.: „Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у него всичко това?“ – Бел. прев.

3 „Утробата на светлината“, „Свещен съд“ – епитети на Непорочната Дева.

4 Към Непорочната Дева често се обръщат, наричайки я „Утринна звезда“ и „Звезда на спасението“.

5 Уилсън превежда: „Ти си царствена Управителка, родителка на реда“.

Така тук е показано, че Арани е същото, което е и „Избраният съд“ на римокатолическата църква. Що се отнася до нейното първично значение, то е било чисто метафизично. Никаква нечиста мисъл не е опетнила тези представи в древния ум. Даже в Зохар – много по-малко метафизичен в своите символи, отколкото са всички други символизми – тази представа е абстрактност и нищо друго. Зохар казва:

„Всичко, което съществува, всичко, което е било създадено от Ветхия Денми, чието име е свещено, може да съществува само по силата на мъжкия и женския принцип.“1

Това означава само, че божественият Дух на Живота вечно се слива с Материята. В това действа Волята на Божеството; и тази мисъл отговаря на мисълта на Шопенхауер:

„Когато Атика(х) Кадоша, Ветхия Денми и скрит от скритите, пожелал да създаде всички неща, той ги създал подобно на мъж и жена. Тази мъдрост побира всичко, когато тя се проявява.“2

1 Вишну Пурана, прев. Уилсън, IV, стр. 264, 265.

2 III, 290.

Следователно Хокма (Мъжката Мъдрост) и Бина (Женското Съзнание или Разум) са представени като съвместно създаващи – активен и пасивен принцип. Както окото на опитния ювелир разпознава под грубата черупка на мидата чистия и непорочен бисер, скрит в нейното лоно, черупка, към която неговата ръка посяга, само за да извлече съдържанието Ј, така и окото на истинския философ чете между редовете на Пураните високите Ведически истини и поправя формата с помощта на мъдростта на Веданта. Въпреки това нашите изтоковеди никога не различават бисера под дебелата черупка – и действат съответно.

От всичко, което беше казано в този раздел, ясно се вижда, че между Змията на Едем и Дявола на християнството съществува пропаст. И само ковашкият чук на Древната философия може да разбие тази догма.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 37

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред