За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 28

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ V

НЕ Е ЛИ ПЛЕРОМАТА ЛЕГОВИЩЕ НА САТАНАТА?

Тази тема още не е изчерпана и трябва да се разгледа и в други аспекти. Доколко величественото описание от Милтон на тридневната Битка на Ангелите на Светлината срещу Ангелите на Мрака оправдава предположението, че той трябва да е чул за съответното Източно предание – това не е възможно да се каже. Във всеки случай, ако тези сведения не са били получени от него, благодарение на личните връзки с някой мистик, то те трябва да са му били доставени от лице, имало достъп до тайните трудове във Ватикана. Из такива трудове се среща преданието за „Бени Шамаш“ – „Деца на Слънцето“ – отнасящо се до източната алегория, което в своята тройна версия дава несравнимо повече подробности, отколкото може да се почерпят от Книгата на Енох или от много по-близкото по време Откровение на св. Йоан за „Древния Дракон“ и неговите различни „Победители“, както това беше току-що показано.

Изглежда необяснимо, че и до днес могат да се намерят автори, които принадлежат към мистични обшества и все още продължават да упорстват в своите съмнения, подсказани от предубежденията относно „предполагаемата“ древност на Книгата на Енох. Така, ако авторът на „Sacred Mysteries among the Mayas and Quiches“ е склонен да вижда в Енох Посветен, покръстен в християнската вяра (!!),1 тогава и английският компилатор на трудовете на Елифас Леви „Тайната на Магията“ се е придържал към подобно мнение. Той отбелязва, че:

„С изключение на ерудицията на д-р Кинили, нито един съвременен учен не отнася последния труд (Книгата на Енох) към по-дълбока древност от четвъртото столетие пр. Хр.“2

1 Страница 16.

2 „Biographical and Critical Essay“, стр. XXXVIII.

Съвременната ученост е била виновна и за по-големи заблуди от тази. Съвсем неотдавна най-големите литературни критици в Европа отричаха самата достоверност на този труд, заедно с Орфичните Химни и даже с Книгата на Хермес или Тот, докато накрая не бяха открити цели стихове от последната върху египетски паметници и в гробниците на най-ранните династии. Мнението на архиепископ Лауренс се цитира на друго място.

„Древният Дракон“ и Сатаната, днес станали поотделно и колективно символ и теологичен термин за „Падналия Ангел“, не са описани в подобен аспект нито в първоначалната Кабала (халдейската Книга на Числата), нито в съвременната. Тъй като най-посветеният, ако не и най-великият от съвременните кабалисти, Елифас Леви, описва Сатаната със следните блестящи термини:

„Именно този Ангел е бил достатъчно горд, за да се помисли за Бог; достатъчно смел, за да придобие своята независимост с цената на вечно страдание и мъчение; достатъчно прекрасен, за да възлюби себе си в пълна божествена светлина; достатъчно мощен, за да царства, все пак, в мрака сред мъчения и да си изгради престол от своето незагасващо огнище. Това именно е Сатаната, републиканецът и еретикът на Милтон... княз на анархията, на когото служат йерархии от чисти духове (!!).“1

Това описание – което така изкусно примирява теологичната догма с кабалистичната алегория и даже успява да включи в своята фразеология политически комплимент – ако бъде прочетено в истинската му светлина, е напълно точно.

Да, наистина; именно този най-велик от идеалите, този вечно жив символ – не, апотеоз на саможертвата заради умствената независимост на човечеството; тази Вечно Активна Енергия, протестираща против Статичната Инерция – принцип, за който Самоутвърждаването е престъпление, а Мисълта и Светлината на Знанието – ненавистни. Както с неподражаема справедливост и ирония казва Елифас Леви:

„Именно този мним герой на здрачните вечности е надарен клеветнически с безобразие и украсен с рога и копита, които много повече подхождат на неговия неумолим мъчител.“2

1 „История на Магията“, стр. 16, 17.

2 Ibid., loc. cit.

Това е този, който накрая бил преобразен в Змей – Червеният Дракон. Но все пак Елифас Леви се е намирал в твърде голямо подчинение на своите католически авторитети – може да се добави, че сам е бил твърде йезуистичен – за да признае, че този Дявол е било човечеството и че той никога не е съществувал на земята извън това човечество.1

1 Какъв дявол би могъл да е обладан от по-голяма хитрост, ловкост и жестокост, отколкото убиецът от Уайтчапел „Джак Изкормвача“ през 1888 година, чиято безпримерна жажда за кръв и студена жестокост го тласнали към хладнокръвно убийство и обезобразяване на седем нещастни, невиновни в нищо жени! Трябва само да се четат всекидневните вестници, за да се познае в тези, които избиват жени и деца, пияни животни (мъже и бащи) – малък процент от които всеки ден се изправят пред съда – пълното олицетворение на дяволите от християнския Ад!

В това християнската теология, макар и да следва робски стъпките на езичеството, е била само вярна на своята традиционна политика. Тя е трябвало да се обособи и да утвърди своя авторитет. Следователно тя не е можела да направи нищо по-добро от това, да превърне всички езически божества в демони. Всеки лъчезарен Слънчев Бог на древността – величествено Божество денем и свой собствен Противник нощем, наричан Дракон на Мъдростта, тъй като се е предполагало, че съдържа в себе си зародишите на деня и нощта – всеки такъв Бог сега бил превърнат в антитезна Сянка на Бога и станал Сатана, на основата на единствения и непотвърден авторитет на деспотичната човешка догма. След което всички тези Създатели на светлината и сянката, всички Слънчеви и Лунни Богове били предадени на проклятие и по този начин един избран сред многото, Бог и Сатаната – и двамата били очовечени. Но явно теологията е пропуснала способността на човека да разследва и в края на краищата да анализира всичко, което изкуствено му се налага за почит. Историята твърди, че на всяка раса и даже племе, особено на семитските народности, е присъщ естествен импулс за прослава на своя собствен племенен бог над всички други, за установяване на негова хегемония над всички Богове; и при това тя доказва, че Богът на израелците е бил именно такъв племенен Бог, независимо дори и от това, че християнската църква, следвайки предводителството на „избрания народ“, охотно кара да се почита именно това специално божество и предава на анатема всички останали. Дали това първоначално е била съзнателна или несъзнателна заблуда, все едно – то е било такова. Йехова винаги е бил в древността само Бог „сред“ другите „Богове“.1 Господ се появява на Авраам и като казва: „Аз съм господ Всемогъщ“, все пак добавя – „и ще поставя Моя завет... че Аз ще бъда Бог твой“ (на Авраам); и за семето му след него,2 но не за арийците-европейци.

Но е съществувал и величественият и идеален облик на Исус Назаретянина, който е трябвало да бъде подчертан на този тъмен фон, за да може да спечели в блясък, благодарение на контраста; и надали църквата е можела да изобрети по-тъмен. Без да владее символизма на Стария завет, без да знае истинското значение на името на Йехова – тайният заместител на Неизреченото и неизказуемото име, изтъкнато от равините – църквата приела за истина изкусно изфабрикуваното Отражение, антропоморфния символ на зараждането, за единна реалност, нямаща втора като себе си, вечно Непознаваемата Причина на Всичко Съществуващо. По силата на логическата последователност, църквата е била принудена за целите на дуализма да изобрети антропоморфизиран Дявол – създаден, както тя учела на това, от Самия Бог. Днес Сатаната е превърнат в чудовище, изфабрикувано от Йехова-Франкенщайн – проклятие за своя баща и трън в божествения хълбок, чудовище, по-нелепо подобие на което никой земен Франкенщайн не би могъл да създаде.

Авторът на „New Aspects of Life“ твърде правилно описва еврейския Бог от кабалистична гледна точка като:

„Дух на Земята, който се разкрил на евреите като Йехова3... Това е бил същият този Дух, който след смъртта на Исус приел неговия облик и го олицетворил като възкръсналия Христос.“

1 Псалми, XXXII.

2 Книга Битие, XVII, 7.

Бълг. прев.: „И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе“. – Бел. прев.

3 Оp. cit., 209.

Както може да се види, с малки изменения това е доктрината на Серинфус и няколко гностични секти. Но обясненията на автора и неговите изводи са забележителни:

„Никой не е знаел... по-добре от Мойсей... (нито) така добре, както той, колко велика е била мощта на тези (Боговете на Египет), от чиито жреци той получил своите познания..., на боговете, над които Йехова е бил Бог, както това се твърди (само от евреите).“

Авторът пита:

„Какви са били тези Богове, тези Ахар, от които Йехова, Ахад, както това се твърди, е Бог... по силата на победата си над тях?“

На което окултизмът отговаря: тези, които днес църквата нарича Паднали Ангели и колективно Сатана, Дракон – победени, ако трябва да приемем нейния диктум, Михаил и неговото Войнство, като при това Михаил не е някой друг, а самият Йехова в най-добрия случай, един от подчинените Духове. Поради това авторът още веднъж е прав, казвайки:

„Гърците са вярвали в съществуването на... демони. Но... те били изпреварени от евреите, твърдящи, че е съществувал разред персонифициращи духове, които те определяли като демони „персонификатори“... Признавайки заедно с Йехова, особено настояващ за това, съществуването на други богове, които... били олицетворения на Единния Бог, тези други богове не са ли били просто олицетворяващи духове, но от по-висока степен..., които овладели по-голяма мощ и се ползвали от нея? И това олицетворение не е ли ключът към тайната на духовното състояние? Но ако ние допуснем това, как можем да знаем, че Йехова не е бил такъв персонифициращ дух, който твърдял, че е Единен Бог и по този начин станал представител на Неизвестния и Непознаваем Бог? Как може да знаем, че духът, нарекъл себе си Йехова, присвоявайки си неговите атрибути, не е станал по този начин причината за това, че неговото самоназначение е било зачетено като Единния, който в действителност е безименен, както и непознаваем?“1

1 Пак там, стр. 144, 145.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 28

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред