За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 21

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

C. МНОГОТО ЗНАЧЕНИЯ НА „БИТКАТА

В НЕБЕСАТА“

Тайната Доктрина сочи като очевиден факт, че човечеството, колективно и индивидуално, с цялата проявена Природа, е носител (а) на Диханието на Единния Всемирен Принцип в неговата първична диференциация; и (b) на безбройните „дихания“, излизащи от това Единно Дихание в неговите вторични и по-нататъшни диференциации, тъй като Природата, с нейните многобройни „човечества“, напредва в низходящ ред към планове, непрекъснато нарастващи по своята материалност. Първичното Дихание дава живота на висшите Йерархии, вторичното – на по-ниски на последователно низходящи планове.

Така в Библията има много места, доказващи нагледно екзотерично, че това вярване вече веднъж е било универсално и най-убедителните места се срещат у Езекиил, гл. XXVIII и у Исая, гл. XIV. Християнските богослови могат да ги тълкуват като отнасящи се към великата Битка до Сътворението, към епохата на въставането на Сатаната и т.н., ако искат това, но нелепостта на тази идея е твърде очевидна. Езекиил се обръща със своите жалби и упреци към тирския Цар; Исая – към Цар Ахаз, предал се на култа на идолите, както и целият останал народ, с изключение на малкото Посветени (така наречените Пророци), опитващи се да го спрат по пътя му към екзотеризма, или идолопоклонничеството, което е едно и също. Нека изучаващият съди сам.

В книгата на пророк Езекиил е казано:

„Сине човешки, кажи на началството в Тир: така говори Господ Бог (както ние разбираме – този „Бог“ е Кармата); за това, че се е възнесло сърцето ти и ти казваш: „Аз съм бог... и бидейки човек... Ето, Аз ще ти пратя чуждоземци... и те ще оголят мечовете си против красотата на твоята мъдрост... ще те хвърлят в гроб (или в земния живот)“.1

1 XXVIII, 2–8

Бълг. прев.: „Сине човешки! Кажи на началника на Тир: тъй казва Господ Бог: задето се надига сърцето ти и казваш: „Аз съм бог, седя на божие седалище, в сърцето на моретата“ и бидейки човек, а не Бог, туряш твоя ум наравно с Божия ум... ето аз ще доведа против тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък; те ще те в гроб свалят и ще умреш в сърцето на моретата със смърт на убити.“ – Бел. прев.

Произходът на тирския Цар трябва да се проследи до Божествените Династии, нечестивите атланти, великите вещари. В думите на Езекиил няма метафори, а този път историята е истинска. Тъй като гласът в пророка, гласът на „Господа“, собственият му Дух, говорещ в него, казал:

„За това, което... ти говориш: „Аз съм бог, седя на божие седалище (на боговете) (Божествените Династии) в сърцето на моретата; и бидейки човек... Ето ти, по-мъдър от Даниил, няма тайна, скрита от тебе. С твоята мъдрост и твоя разум ти... умножи богатството си. Затова... аз ще доведа против тебе чуждоземци... те ще оголят мечовете против красотата на твоята мъдрост... ще те хвърлят в гроб и ти ще умреш в сърцето на моретата със смъртта на убитите.“1

Всички подобни призовавания на проклятия не са пророчества, а просто напомняне за съдбата на атлантите, „великаните на Земята“.

Какъв може да е смисълът на последната фраза, освен разказ за съдбата на атлантите? Още: „От твоята красота се възгордя сърцето ти“,2 може да се отнася до „Небесния Човек“ в Пемандър или до Падналите Ангели, които са обвинени в това, че са паднали поради гордостта, породена в тях от великата красота и мъдрост, които им били отредени. Тук няма никаква метафора, освен в предубедените представи на нашите богослови! Тези редове се отнасят към Миналото и принадлежат повече на знанието, придобито при Мистериите на посвещението, отколкото на ясновидството относно миналото! Отново Гласът говори:

„Ти се намираш в Едем, в градината Божия (по време на Сатя Юга); твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни... всичко изкусно натъкмено по тебе по гнезденца и нанизано на тебе беше пригодено в деня на сътворението ти. Ти беше помазан херувим... ти ходеше сред огнени камъни... Ти беше съвършен в пътищата си от деня на сътворението ти, докато не се намери в теб беззаконие... и Аз те хвърлих... от планината Божия и... те изгоних.“3

1 Пак там.

2 Пак там, 17.

Бълг. прев.: „От хубостта ти се възгордя сърцето ти, от тщеславието си ти погуби мъдростта си: затова Аз ще те сваля наземи, ще те предам на позор пред царе.“ – Бел. прев.

3 Пак там, 13–16.

Бълг. прев.: „Ти беше в Едем, в Божията градина; твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: рубин, топаз, елмаз, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул, изумруд и злато, всичко изкусно натъкмено у тебе в гнезденца и нанизано на тебе беше приготвено в деня, когато ти бе сътворен. Ти беше помазан Херувим, за да осениш... ходеше посред огнени камъни. Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато бе сътворен, докле не се намери в тебе беззаконие... и Аз те свалих като нечист от Божията планина, изгоних те...“ – Бел. прев.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 21

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред