За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 19

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

1 Още едно доказателство, ако то е необходимо, че древните Посветени са познавали повече от седем планети, може да се намери във Вишну Пурана (II, XII), където, описвайки привързаните за Дхурва (полярната Звезда) колесници, Парашара говори за „колесниците на деветте планети“, които са привързани с въздушни нишки.

„Те не са нито Слънцето, нито Луната, нито звездите, нито зората, а са вечни поддържници на блестящия живот, който съществува зад всички тези феномени.“

Това са те – „Седемте Войнства“ – които, „осмисляйки в своя Отец (Божествената Мисъл) плана на деятеля“, по израза на Пемандър, също пожелали да действат (или да построят света с неговите твари); тъй като са родени „вътре в Сферата на Действието“, проявяващата се Вселена – такъв е Манвантарният Закон. И сега стигаме до втората част на тази фраза, или по-точно – до две, слети в една, за да се скрие пълният смисъл. Родените вътре в Сферата на Действие били „братя, силно обичащи го“. Последният – „него“ – е означавал „Първоначалните Ангели“, Асурите, Ариман, Елохимите или „Синовете Божии“, сред които е бил и Сатаната – всички тези Духовни Същества, които били наречени „Ангели на Мрака“, понеже този Мрак е Абсолютната Светлина, днес напълно пренебрегвана, ако не и напълно забравена от теологията. Въпреки това духовността на тези така оклеветени „Синове на Светлината“, която е Мрак, трябва да бъде толкова очевидно велика в сравнение с ангелите от следващата степен, колкото ефирността на последните, сравнена с плътността на човешкото тяло. Първите по същество са „Първородените“ и поради това са толкова близо до границата с Чистия, пребиваващ в покой Дух, че те просто са „привации“ – в смисъла, придаван на тази дума от Аристотел – Феруери, или идеалният тип на тези, които ги следват. Те не са можели да създават материални, веществени неща и поради това с течение на времето започнали да ги представят като „отказали се“ да създават, независимо от „заповедта на Бога“ – казано по друг начин, като „въстанали“.

Възможно е това да се оправдава от принципа на научната теория, която ни учи, че при срещата на две звукови вълни с еднаква дължина става следното:

„Ако два звука с еднакво напрежение съвпадат, те произвеждат четири пъти по-силен звук, отколкото е напрежението на всеки от тях поотделно, докато тяхната интерференция произвежда абсолютно мълчание.“

Обяснявайки някои „ереси“ на своето време, Юстин Мъченик доказва тъждествеността на всички религии от цял свят при самото им зараждане. Първото Начало неизменно се открива като Непознаваемо и Пасивно Божество, от което излиза известна Действена Мощ или Свойство, Тайна, наричана понякога Мъдрост, понякога Син, по-често Бог, Ангел, Господ и Логос.1 Последното наименование се прилага към самата Първа Еманация, но в някои системи то произлиза от първия Андрогинен или Двойствен Лъч, проявен в началото като Невидим. Филон описва тази Мъдрост като мъже-женствена. Но макар и нейното първо проявление да е имало начало – тъй като тя произлиза от Улом2 (Aiфn-Време), най-висшият от Еоните, когато той излиза от Отеца – тя е пребивавала в Отеца преди всички творения, тъй като е част от него.3 Поради това Филон Юдей нарича Адам Кадмон „Разум“ – Еноя Битоса в гностичната система, „Разум да бъде той наречен Адам.“4

1 Юстин, „Cum Tryphone“, стр. 284.

2 Подразделение, определящо времето.

3 Санхуниатон нарича Времето най-древен Еон, Протогонос, „Първо-роден“.

4 Филон Юдей, „Каин и неговото Рождение“, стр. XVII.

Цялото събитие става ясно в обясненията на древните магически книги. Хегел ни учи, че нещото може да съществува единствено благодарение на своята противоположност; и е необходима само известна степен на философско мислене и духовност, за да се разбере произходът на по-късната догма, която наистина е сатанинска и адова в студената си и жестока злоба. В своите екзотерични учения магьосниците са обяснявали произхода на злото по следния начин. „Светлината може да произвежда само Светлина и никога не може да бъде начало на Злото“; по какъв начин злото е получило началото си, след като е нямало нищо съравно или подобно на Светлината и нейната проява? Те казват, че Светлината произвела няколко вешества, всички те били духовни, светоносни и могъщи. Но един велик („Великият Асура“, Ариман, Луцифер и т.н.) получил недобра мисъл, противоположна на Светлината. Той се усъмнил и от това съмнение станал тъмен.

Това донякъде е по-близо до истината, но все пак е далеч от нея. Не е имало „лоша мисъл“, положила началото на противоположната Мощ, а просто Мисъл, per se, нещо, което, понеже е мислещо и съдържащо план и цел и поради това е крайно, естествено трябва да се окаже противоположност на чистия Покой, т.е. естественото състояние на абсолютна Духовност и Съвършенство. Това е било просто утвърждаване на Закона за еволюцията; прогресът на умственото развитие, диференцирано от Духа, вече влят в Материята и преплетен с нея, към която той непреодолимо се привлича. По самата си природа и същност идеите, като понятия, отнасящи се независимо дали към реални, или въображаеми обекти, са противоположни на Абсолютната мисъл, на това Непознаваемо Всичко, за чиито тайнствени действия Спенсър заявява, че нищо не може да бъде казано, а само, че „то няма природно родство с еволюцията“,1 – което то, разбира се, няма.2

1 „Принципи на психологията“, 474.

2 Нищо не проявява така духа на парадоксалното отрицание, толкова очевиден в наше време, както факта, че докато хипотезата за еволюцията – във вида, в който се преподава от Дарвин и Хекел – е получила такова право на гражданственост в науката, Вечността на Вселената и Предсъществуването на вселенско Съзнание са отхвърлени от съвременните психолози. „Ако идеалистите бяха прави – казва Херберт Спенсър, – доктрината за еволюцията би била мечта.“


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 19

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред